Решение № 1577 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 202**10109379 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: **, с която против Н. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: **, са предявени следните:

- обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **/24.06.2025 г. по ч.гр.д. №**/2025 г. по описа на ВРС, а именно: 3419,94 лева (1748,59 евро) – главница по договор за потребителски кредит № ** от 24.07.2023 г., ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 1327,85 лева (678,92 евро) - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г.; 333,37 лева (170,45 евро) - лихва за забава, начислена върху главницата и договорното възнаграждение, за периода от 26.09.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.10.2024 г. и 362,53 лева (185,36 евро) - законна лихва, начислена върху главницата и договорното възнаграждение, за периода от 04.10.2024 г. до 28.04.2025 г.;

- обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 1860,83 лева (951,43 евро) - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по договор за потребителски кредит № ** от 1

24.07.2023 г., ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г. и 142,09 лева (72,65 евро) - законна лихва, начислена върху възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, за периода от 04.10.2024 г. до 28.04.2025 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит № ** от 24.07.2023 г. Искането за сключване на договора е отправено от ответника, на дата 21.07.2023 г., като след одобряването му, на 24.07.2023 г. е сключен процесният договор. В изпълнение на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил парична сума в размер на 3500 лева, при насрещно задължение да върне същата в срок от 30 месеца от сключване на договора. Размерът на месечната погасителна вноска е в размер на 187,69 лева, при уговорен ГПР в размер на 48,98 % и ГЛП – 41 %. Лихвеният процент на ден е 0,11%. Общият размер на дължимата сума е 5631 лв. Заявява, че ответникът е избрал допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение в размер на 1925 лв. Погасителната вноска за допълнителната услуга е в размер на 64,17 лв. Общото задължение по кредита е в размер на 7556 лв., с размер на месечната вноска – 251,86 лв., Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, като на 27.03.2023 г. е предоставил на ответника, по негова Б. сметка, сумата от 3500 лв.

Ответникът е заплатил по кредита сумата от 251,86 лв., като със същата била погасена сумата от 998,24 лв. Заявява, че на основание чл.12.3 от относимите Общи условия, договорът е прекратен автоматично от ищеца, а задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 04.10.2024 г. В условията на евентуалност, заявява, че правото на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо е осъществено с връчване на препис от исковата молба, на ответника.

Сочи, че възнаграждението за поисканата допълнителни услуга става изискуемо с подписване на договора за кредит, но се разсрочва за срока на договора, на равни месечни вноски. Твърди, че закупуването на допълнителната услуга, като същата е използвана от ответника. Сочи, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от услугата „Фаст“, предоставяща възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Намира, че отношенията на страните в облигационното правоотношение се регулират при услогията на договорна свобода, регламентирана с чл.9 ЗЗД. Сочи, че ответникът е знаел за общия размер на дължимата сума, извършил е частично плащане, като въпреки, че е имал възможност да се откаже от процесния договор, не го е сторил.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на 2 исковата молба, с който оспорва изцяло основателността на предявените искове и дължимостта на претендираните суми. Оспорва да били настъпили положителните факти, на които ищецът основавал притенциите си. Заявява, че ищецът не го не му бил предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, на хартиен или друг траен носител. Заявява, че не е била спазена разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗПК, а именно да е била предоставена на ответника информацията по чл. 5, ал. 1, 2, 9 и 13 ЗПК, както и Общите условия, на хартиен носител или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на Общите условия да са били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по малък от 12 пунта. Оспорва да му е била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Намира, че не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като не бил посочен действителният размер на ГПР, към момента на сключване на договора за кредит. Поради това сключеният договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и на основание чл.23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Въз основа заявление на „П.К.Б.“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение против Н. Б. Б., ЕГН **********, е образувано ч.гр.д.№ **/2025 г. по описа на ВРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/24.06.2025 г., с която в полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени следните суми: 3419,94 лева – главница по договор за потребителски кредит № ** от 24.07.2023 г., ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 1327,85 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г.; 333,37 лева - лихва за забава, начислена върху главницата и договорното възнаграждение, за периода от 26.09.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.10.2024 г.; 362,53 лева - законна лихва, начислена върху главницата и договорното възнаграждение, за периода от 04.10.2024 г. до 28.04.2025 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заявлението е отхвърлено за сумите: - 1860,83 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г.; - 30 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.10.2023 г.; - 500 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава 3 с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.12.2023 г. - 13,66 лева - лихва за забава, начислена върху възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, за периода от 26.09.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.10.2024 г. - 142,09 лева - законна лихва, начислена върху възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, за периода от 04.10.2024 г. до 28.04.2025г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, а по отношение на сумите, за които заявлението е отхвърлено, с изключение на сумите, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, претендира осъждането на ответника за заплащането им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

С доклада по делото, съдът е отделил, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски кредит № ** от 24.07.2023 г.; ответникът е усвоил кредит в размер на 3500 лв.; за погасяване на задълженията си по кредита, ответникът е заплатил сумата от 251,86 лв.

На страните е указано, че съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, каквото е въведено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по 4 нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит Стандарт № ** от 24.07.2023 г., същият е сключен при следните параметри: сума на кредита - 3500 лева, срок - 30 месеца; размер на месечна погасителна вноска – 187,69 лева; ГПР – 48,98% и ГЛП - 41 %, при лихвен процент на ден 0,11%. Общият размер на дължимите суми по кредита е 5631 лв. По пакета от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер на 1925 лева, за услугата „Фаст“ и 0 лева – за услугата „Флекси“, при месечна вноска в размер на 64,17 лева. Общото задължение на кредитополучателя, при съобразяване на дължимите суми за главница, договорна възнаградителна лихва и възнаграждение по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 7556 лева, при общ размер на месечна погасителна вноска – 251,86 лв.