Решение № 7136 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7136 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана М. Генжова

Членове:

Василена Дранчовска

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „ИВИ 2006“ ООД, чрез пълномощника адв. Н. С., срещу решение №20033174/04.02.2021г., постановено по гр.д. №3130/2020г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ИВИ 2006“ ООД срещу „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД иск за възнаграждение, съгласно договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г., над сумата от 3860 лева до сумата от 23120 лева на основание чл.

266 от ЗЗД, и иск за обезщетение за забава над сумата от 3860 лева до сумата от 238 лева на основание чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при недопускане с определение от 04.02.2021г. на разширена тройна СГЕ, която пълномощникът на въззивника поради затруднен достъп до сградата на СРС не е успял да поиска при приемането на първоначалната СГЕ в последното о.с.з. на 01.12.2020г., когато е даден ход по същество.

Въззиваемата страна „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Я.

1

С., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

По въззивната жалба е образувано в.гр.д. №6678/2021г. по описа на СГС, ІV-А въззивен състав, и с решение №1240/27.05.2022г. е потвърдено решение №20033174/04.02.2021г., постановено по гр.д. №3130/2020г. по описа на СРС, 61 състав, в обжалваната част.

С решение №50012/24.07.2024г. по т.д. №2137/2022г. на ВКС, ІІ ТО, е отменено решение №1240/27.05.2022г., постановено по в.гр.д. №6678/2021г. по описа на СГС, ІV-А въззивен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, като са дадени указания въззивният съд да обсъди приетото във въззивното производство заключение на съдебнопочерковата експертиза и да изложи съображения кое от двете заключения следва да бъде кредитирано, като въз основа на това формира и фактически и правни изводи по съществото на спора.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на иска за заплащане на възнаграждение по договор за изработка ищецът като изпълнител, който претендира заплащане на възнаграждение, следва да докаже следните предпоставки: че е налице между 2 страните валиден договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца да извърши възложената му работа, както и, че същата е приета от ответника.

В тежест на ответника е, ако се докажат посочените предпоставки, да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение в уговорените от страните срокове.

Обжалваното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е осъден ответникът „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД да заплати на ищеца „ИВИ 2006“ ООД сумата от 3860 лева, представляваща възнаграждение, съгласно договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.01.2020г., до окончателното плащане на сумата на основание чл.266 от ЗЗД, и сумата от 38,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 17.12.2019г. – 21.01.2020г. Поради това въззивната инстанция приема, че в настоящото производство не е спорно между страните наличието на възникнало между тях валидно договорно правоотношение по процесния договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г., като спорно е единствено извършването и съответно приемането на възложената работа по фактура №2090/27.11.2019г.

За установяване на тези обстоятелства пред първата инстанция са представени от ищеца работни карти за извършени СМР в работни часове, като ищецът е уточнил, че същите са подписани от техническия ръководител на обекта Е.Б.. Ответникът е оспорил автентичността на подписа на Е.Б., поради което е изслушано и прието от първоинстанционния съд заключение на съдебно-графическа експертиза, в което вещото лице посочва, че подписите в работните карти за периода от м. май 2018г. до м. октомври 2018г. не са изпълнени от Е.Б.. При предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция е допуснато и прието повторно заключение на съдебно-графическа експертиза, в което вещото лице посочва, че подписите за строителен техник в работни карти за извършени СМР за периода от м. май до м. октомври 2018г. са изпълнени от Е.Д.Б.. Въззивната инстанция намира, че следва да бъде кредитирано повторното заключение на вещото лице, което е извършило изключително подробен анализ на обектите на експертизата и сравнителния материал, като не е констатирало различия в признаците на почерка, а е установило по категоричен начин, че всички движения, с които се изпълняват подписите и ръкописните текстове – обекти на експертизата, са характерни за писмено двигателния навик на Е.Д.Б.. Не били установени признаци на 3 забавяне, колебания в координацията или неустойчив темп на движенията, които са характерни и се проявяват при имитация на подписи. Вещото лице посочва също така, че ръкописните текстове са изпълнени с висок, непроменящ се темп, диференцирано и равномерно разпределение на натиска, с уверени движения без колебания и отклонения. Вещото лице посочва, че указаните констатации в целия си обем свидетелстват за изпълнението на подписа и ръкописните текстове със свободни и сигурни движения, присъщи на титуляр притежаващ висока степен на обработеност на движенията и богата практика на писане и полагане на подписи. Въз основа на това вещото лице приема, че съвпадащите общи и частни признаци на почерка са съществено устойчиво проявени и образуват съвкупност достатъчна по обем и идентификационна стойност за категоричното заключение, че в указаните подписи и ръкописни текстове е отразен писмено-двигателния навик на едно лице. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че подписите в процесните работни карти за периода от м. май 2018г. до м. октомври 2018г., са положени от техническия ръководител на обекта Е.Б., който е приел извършената работа.

На следващо място по отношение на вземанията по процесната фактура №2090/27.11.2019г. е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ. Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването , е формирана многобройна безпротиворечива практика на ВКС. С решение №202/06.02.2012г. по т.д.

№87/2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания (висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 от ЗЗД), при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без 4 представителна власт или евентуалното потвърждаване. В чл.301 от ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на узнаване за сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството, вписването в публичен регистър, уведомление чрез средства за комуникация или масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване на сделката.

В случая ответното дружество е било уведомено за договора за изработка и приемането на възложената работа чрез редовно връчена му нотариална покана /на л. 24 от първоинстанционното дело/, към която е била приложена и процесната данъчна фактура, в която са описани вида, количеството и стойността на извършените работи. Редовното връчване на нотариалната покана и липсата на изискуемото от чл. 301 ТЗ противопоставяне веднага след връчването на поканата /каквото по принцип може да се доказва чрез всички доказателствени средства, предвидени в ГПК/, означава, че е налице потвърждаване от страна на ответното дружество на извършените действия – процесния договор и извършените СМР, съгласно представените работни карти.

На следващо място СГС приема, че потвърдените при условията на чл. 301 ТЗ работни карти за извършени дейности за периода от м. май 2018г. до м. октомври 2018г. доказват, че ответникът е приел възложената на ищеца работа съобразно чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

Следователно ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане в размер на 19 260 лева, поради което и релевираната претенция се явява основателна и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Основателна е и претенцията за мораторна лихва, считано от датата 5 на връчване на нотариалната покана, като съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК, чрез изчисление с лихвен калкулатор определя размера на същата на 192,60 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена.

Поради изложеното и предвид частичното несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените претенции по чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени в посочените по-горе размери.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 499,43 лева.

При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция в размер на 689,20 лева, за касационната инстанция в размер на 1520 лева, и за първоинстанционното производство в размер на още 2337,71 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №20033174/04.02.2021г., постановено по гр.д.

№3130/2020г. по описа на СРС, 61 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „ИВИ 2006“ ООД срещу „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД иск за възнаграждение, съгласно договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г., за сумата от 19 260 лева на основание чл. 266 от ЗЗД, и иск за обезщетение за забава за сумата от 192,60 лева на основание чл.86 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдено „ИВИ 2006“ ООД да заплати на „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 499,43 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: