Решение № 2665 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. София, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100504685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 20151418/ 05.07.2021г., постановено по гр. дело № 68426 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 170 състав, е признато за установено съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД по отношение на М. И.

П. за сумата 1233,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата; Б. В. П. за сумата 4933,25 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата; В. И. П. за сумата 1233,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени предявените от “Топлофикация София” ЕАД против М. И. П. за установяване съществуването на вземането за цена на топлинна енергия над сумата 1233,31 лева до сумата 1247,10 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 218,18 лева; против Б. В. П. за установяване вземането за цена на топлинна енергия над сумата 4933,20 лева до сумата 4988,40 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 872,33 лева; против В. И. П. за установяване вземането за цена на топлинна 1 енергия над сумата 1233.31 лева до сумата 1247,10 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 218,18 лева, като неоснователни.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният установителен иск за установяване съществуването на вземането за цена на топлинна енергия, е постъпила въззивна жалба от М. И. П.. Същата изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е потребител на топлинна енергия. Във въззивната жалба са наведени доводи, че такова качество има Б. В. П., която е подала молба за откриване на партида за имота на нейно име.

В обобщение, въззивницата се позовава на отменителното основаниенарушение на материалния закон, довело до неправилност на съдебния акт и релевира искане за отмяна на решението в атакуваната част, и постановяване на друго, с което предявеният иск за установяване вземането на ищеца да бъде отхвърлен.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателствадоговор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че И.Д. П. и Б. В. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “****.

Видно от представената пред първоинстанционния съд молба- декларация, подадена на 19.09.2002г. от Б. В. П., последната е заявила желание да бъде открита партида за процесния имот на нейно име. Същата е декларирала, че имотът ще бъде обитаван от четирима човека.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорният въпрос, за разрешаването на който, делото е пренесено пред настоящата инстанция, е съществува ли облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответницата М. И. П..

Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, 2 бр. 54/2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Конкретиката на случая дочи, че правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито от И.Д. П. и Б. В. П. чрез правна сделка- продажба.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Както е прието в задължителните разяснения, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/ 2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1, страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие е собственикът, вещния ползвател или облигационният ползвател, на когото е прехвърлена партидата. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като договорът между това ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК.

Съдът счита, че в случая е неприложима хипотезата, касаеща възникване на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и трето лице.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая е сключен договор за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и всички съсобственици на имота и всеки от тях дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо от това как се ползва имотът.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което налага извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20151418/ 05.07.2021г., постановено по гр. дело № 68426 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 170 състав, в частта, в която е признато за 3 установено съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ****, по отношение на М. И. П., с ЕГН **********, за сумата 1233,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата, както и в частта, в която в полза на “Топлофикация София” ЕАД е присъдена сумата 98,20 лева- разноски в производството по гр. дело № 68426 по описа за 2017г. на Софийския районен съд и сумата 31,66 лева- разноски в производството по ч.гр. дело № 37867 по описа за 2017г. на Софийския районен съд.

В частта, в която е признато за установено съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД по отношение на Б. В. П., с ЕГН **********, за сумата 4933,25 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата; по отношение на В. И. П., с ЕГН ********** за сумата 1233,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ж.к. “****, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.06.2017г., до окончателното плащане на сумата и в частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване на вземането на “Топлофикация София” ЕАД против М. И. П. за установяване съществуването на вземането за цена на топлинна енергия над сумата 1233,31 лева до сумата 1247,10 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 218,18 лева; против Б. В. П. за установяване вземането за цена на топлинна енергия над сумата 4933,20 лева до сумата 4988,40 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 872,33 лева; против В. И. П. за установяване вземането за цена на топлинна енергия над сумата 1233.31 лева до сумата 1247,10 лева и за обезщетение за забава за периода 15.09.2014г.- 30.05.2017г. за сумата 218,18 лева, решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4