Акт № 220 от 29.04.2026, съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Велико Търново, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500079 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *********, гр.

Горна Оряховица чрез пълномощник адв. М. Н. ВТАК, против Решение № 1417 / 03.12.2025 г., постановено по Гражданско дело № 2197 по описа за 2025 година по описа на РС Горна Оряховица, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца В. А. И., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица и е отменена е Заповед № 065/02.07.2025г. на управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *********, с която за нарушения на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ на основание чл. 188, т. 3 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и му е присъдено обезщетение за времето от 02.07.2025г. до 19.11.2025г., през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението. Присъдени са разноски в полза на ищеца.

Ответникът обжалва решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост – неправилно установена фактическа обстановка на база събраните доказателства поради неправилната им преценка. Счита, че неправилно съдът обосновал извод за доказаност на ищцовите твърдения, че заповедта не е подписана от управителя на ответното дружество и че ищецът е останал без работа за уважения период слез уволнението, без да има надлежни доказателства за това – не е представена електронна трудова книжка, не е 1 указано на ответника негова тежест да е установяване автентичността на подписа на двете заповеди- за дисциплинарно наказание и за прекратяване на ТПО.

Счита, че съдебното решение е немотивирано, няма логична връзка между доказателствата и фактическите констатации. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове по КТ.

Оспорва да е надлежно установен периода, през който ищецът е останал без работа, тъй като е представена трудова книжка на хартия, но не и електронна, каквато вече е в сила. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок от ищеца не е подаден писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. чрез пълномощника си оспорва основателността на жалбата и поддържа становището си за незаконосъобразност на уволнението.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд Горна Оряховица е сезиран с искова молба от В. А. И. от Горна Оряховица с претенции да бъдат отменени Заповед № 065/ 02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на ТПО при ответника; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „носач, товарач на стоки“ и за заплащане на сумата от 6600лева обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.07.2025г. до 02.01.2026г., през което е останал без работа в резултат на уволнението.

Основава претенциите си на твърденията, че е заемал при ответника длъжността „носач- товарач на стоки“, но трудовото му правоотношение е прекратено, като със Заповед № 065/ 02.07.2025г. поради за констатирани системни нарушения нa трудовата дисциплина – на 17.03.2025г., на 24.04.2025г. , както и с оглед непредставени от ищеца писмени обяснения, му било наложено наказание „уволнение“ за това, че нарушавал трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение на възложената му работа и неуплътняване на работното време на 26.06.2025г. Оспорва заповедите с възражението, че лицето подписало заповедите, не разполага с работодателски правомощия съгласно актуалния дружествен договор от 28.05.2025г. Оспорва 2 да е извършил вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина, че самите заповеди са незаконосъобразни, като не е посочено в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина, не вземе и място на извършване, изпълнително деяние, вида на наказанието и правното му основание. Оспорва изобщо да са извършени нарушенията на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на работното време на 26.06.2025г., а ако съдът счете да са доказани – че наказанието на съответства на тежестта на нарушението. Твърди, че не е бил уведомен за стартиралото дисциплинарно производство.

Ответникът оспорва основателността на исковата молба като възразява, че заповедта изхожда от вписания в ТРРЮЛНЦ управител, избран с решение на ОС на ответното дружество от 26.04.2024г. и със сключен договор за управление от същата дата, както и че това лице има правомощия за прекратява ТПО. Твърди, че при издаване на оспорените заповеди са спазени законовите изисквания, на основание чл. 193, ал.1 от КТ на ищеца била дадена възможност да даде писмени обяснения, но такива не постъпили в срок.

Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има изискуемото от закона съдържание, вкл. дати и описание на нарушенията, по кой текст от КТ съставляват нарушения. Твърди дата на установяване на нарушенията - 26.06.2025г. По отношение на същите се твърди, че ищецът е допуснал неуплътняване на работното време – нарушение по чл. 126, т. 3 от КТ, неизпълнение на трудовите задължения, а при налагане на наказанието били съобразени и предишните нарушения и наказания на ищеца.

Настоящият състав намира, че изложените в решението на ГОРС като установени обстоятелства кореспондират със събраните доказателства пред първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Безспорно е наличието на трудово правоотношение между страните, като ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „***“. От гласните и писмени доказателства се установява, че на И. са налагани наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, че често му е разрешаван отпуск за по един ден, когато се е обаждал минути преди началото на работния ден, че няма да дойде на съответния ден на работа. Конкретното нарушение се изразявало според св. Василев в това, че 24 минути преди края на работния ден, ищецът И. заявил, че няма да свърши възложената му от началника на смяната работа, не я свършили прекарал остатъка от работния ден в стаята за почивка.

Във връзка с оспорване автентичността на подписите на управител, под двете процесни заповеди, е проведено изследване на СГЕ, според заключението на която и в двете заповеди подписите на „ръководител“ и „управител“ не са положени от вписания в ТРРЮЛНЦ управител - С.Д.А., което кореспондира със свидетелските показания, че са подписани от „г-н А.“.

По искане на въззивника пред ВТОС бе допусната повторна СГЕ, но такава не бе изготвена, поради невнасяне на определеното от съда възнаграждение за вещото лице, въпреки двукратно дадената възможност за това.

По отношение размера на присъденото обезщетение в заключението на приетата от ГОРС експертиза се сочи, че брутното трудово възнаграждение на 3 ищеца е за м. май 2025г. е било в размер на 1597.60 лева. Съдът е присъдил сумата от 7359.38 лева като обезщетение за времето от 02.07.2025г. до 19.11.2025г., през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 22.08.2025г. до окончателното заплащане на сумата и отхвърлил претенцията за сумата от 2232.84 лева до пълния претендиран размер от 9592.22 лева, като е влез предвид датата на последното заседание по делото. Пред въззивния съд е допуснато ново доказателство – удостоверение от НАП, от което е видно, че ищецът е започнал работа в рамките на горепосочения срок – на 20.10.2025г.

При събраните доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правилния извод за основателност на исковете с аргумента, че оспорените заповеди са незаконосъобразни - не са подписани от законния представител на работодателя или упълномощено от него лице. Настоящият състав споделя мотивите на ГОРС, че по делото е доказано, че оспорените заповеди не изхождат от лице, легитимирано да налага дисциплинарни наказания и прекратява трудови правоотношения. Самият ответник не твърди управителят да е възложил на друго лице тези права, съответно не ангажира доказателства в посока да има делегиране на работодателска правоспособност по смисъла на чл. 192, ал. 1 от КТ. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не им е възложил в тежест при докладване на делото, установяването на автентичността на подписите на управител. Налице е узнато в хода на делото обстоятелство – свидетел заявява, че е подписало лице от мъжки пол, във връзка с което, ищецът е навел нов довод за незаконосъобразност. Съдът своевременно е разпределил в тежест на ответника установяването на автентичността, допуснал експертиза без да има искане на ответника и указал на същата страна да внесе депозит. Ответникът не е променил фактическите си твърдения нито ангажирал други доказателства след изготвяне заключението на СГЕ, а пред въззивния съд се е дезинтересирал от доказателствения процес.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО. При правилна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което постановеното от него решение следва да бъде потвърдено. Съдът не дължи излагане на мотиви по същество на дисциплинарното производство – досежно извършването на нарушение и законосъобразността на наложеното наказание.

Първоинстанционното решение по отношение на съединените искове по чл.

344, ал.1, т.1 и 2 от КТ подлежи на потвърждаване.

По отношение на претенцията за обезщетение, се установиха нови обстоятелства, а именно, че ищецът е започнал нова работа на 20.10.2025г., при признато право на обезщетение за период до 19.11.2025г. Следва присъденото от ГОРС обезщетение да се намали с размера на едно месечно БТВ – до сумата от 5751,78 лева, като в тази си част – за разликата до присъдените 7359.38 лева решението подлежи на отмяна, а предявеният иск - на отхвърляне.

4

На корекция подлежи решението на ГОРС и в частта за разноските, съобразно уважената/отхвърлената част от осъдителния иск, а именно – на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 719,56 лева върху частично уважения иск и 1100 лева за останалите два – общо 1819,56 лева или 930,33 евро, а на ответника се дължи сумата от 136,67 лева - 69,88 евро /само от 1/3 от разноските за адвокатско възнаграждение и съобразно отхвърлената част от третия иск/.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокатска защита в производството пред въззивната инстанция в размер на 1100 лева за първите два иска и 937,87 лв. за третия иск, съобразно уважената част от осъдителния иск, на база уважения от ГОРС размер. /в отхвърлителната си част решението на ГОРС като необжалвано е влязло в сила/ - общо 2037,87 лева с равностойност в евро 1041,95. Ищецът дължи на жалбоподателя възстановяване на разноски пред ВТОС съобразно отхвърлената част от осъдителния иск в размер на 218,44 евро за адвокатско възнаграждение и 75,25 евро за ДТ .