Определение № 161 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 205/2025
- Вид
- Определение № 161
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.20,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.6,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161 гр. Варна, 03.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600205 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на обвиняемия О.
Д. О.-адв.И. Д.-ВтАК, срещу определение №306 от 12.05.2025г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е отменено Постановлението на Окръжна прокуратура гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 620/2018г. по описа на ОД МВР Варна, водено за извършено престъпление по чл.255,ал. 3 от НК.
В частната жалба се излагат твърдения, че първостепенния съд е разгледал нередовна жалба срещу прекратителното постановление, т.к. същата е подадена от неупълномощено Л.. На следващо място се излагат съображения за пълна липса на мотиви на първоинстанционния акт, както и дадени задължителни указания към прокурора относно приложението на закона. Считайки постановеното определение за незаконосъобразно се иска неговата отмяна и потвърждаване на Постановлението на прокурора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена от легитимно Л., в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е било образувано за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.2, 3,4 и 5 от НК.
На 09.12.2022г.в качеството на обвиняемо Л. е привлечен О. Д. О..
С Постановление от 11.09.2023г. на обвиняемия са повдигнати обвинения за извършени деяния по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.20,ал.2 от НК, по 1 чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.2 вр. чл.20,ал.2 от НК и по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.1 и 5 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК.
Делото е приключило със заключително мнение за предаване на съд.
По внесения ОА е образувано НОХД№177/2024г. по описа на ВОС. В проведеното разпоредително заседание, съдебният състав е счел, че ОА не отговаря на процесуалните правила и е прекратил съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Определението на Окръжен съд е било потвърдено от ВАпС.
На първо място, настоящия състав следва да изложи съображения дали жалбата на Министъра на финансите, като представляващ държавата, инициирала производството пред първоинстанционния съд е допустима, с оглед направеното възражение.
Няма спор, че Министърът на финансите попада в кръга на лицата почл.243,ал.4 от НПК поради вредите, които търпи държавата от евентуално непозволено увреждане в резултат на деянието на обвиняемия, респективно ползва активната процесуална легитимация да предизвика съдебен контрол относно законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВОП /в тази насока и ТР 4-2015-ОСНК/.
Видно от материалите по ЧНД№521/2025г. на ВОС, производството е образувано по жалб а Министъра на финансите, чрез неговия процесуален представител-юристконсулт при ТД на НАП Варна Х.А.. Вярно е, че представеното с молбата пълномощно е нередовно, доколкото е издадено не от действащия Министър на финансите. Това порок обаче е бил саниран, с представяне на ново актуално пълномощно, преди изпращане на материалите от ВОПр до съда и образуване на съдебно производство. В този смисъл, жалбата се явява допустима, а направеното възражение се преценява като неоснователно.
Видно от обжалваното постановление, установена следната фактическа обстановка: прокурорът е приел за
В периода 01.01.2016г.-31.12.2017г. дружеството КОКО ПАРТС ЕООД, с предишно наименование МЕГАПАРТС БЪЛГАРИЯ ЕООД е извършвало търговска дейност, свързана с продажбата на авточасти втора употреба, като същата е осъществявана на адреси в гр.София, район Подуене, ул.“Резбарзка“№31 и №55.
Този административен адрес е заявен и като седалище и управление на дружествата МЕГАПАРТС ЕВРОПАЕ ООД, МЕГАПАРТС-1 ЕООД И МЕГАКАР ЕКСПЕРТ ЕООД, като последното е стопанисвало площадка за разкомплектоване на употребявани автомобили, помещаваща се на ул.
„Резбарзка“№55, във връзка с което фирмата има издадено Разрешение №122 ДО-1356-00/14.05.2014г. от МОСВ. Търговската дейност на всички гореизброени дружества в разследвания период се е контролирала от обв.О.
О..
Съгласно ревизионен доклад №Р-03000317008430-091-001/29.05.2018г., при определяне на дължимите данъчни задължения от КОКО ПАРТС ЕООД, в хода на ревизията данъчните органи са прибягнали до методиката на чл.122124 от ДОПК. Поради това, при изчисляване на данъчната основа на избегнатите от фирмата публични задължения по ЗДДС и ЗКПО, данъчните органи не са могли да вземат предвид направените от нея реални разходи по придобИ.е на употребяваните авточасти.
В заключението прокурорът се е ограничил до констатациите, че „по делото е установена схема за избягване установяване и плащане на данъчни задължения, но според указанията на съда и поради мястото на извършване на реалната търговска дейност обвинението не може да бъде доказано според изискванията на съда“.
Мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство са невъзможността за провеждане на адекватно разследване, имайки предвид седалището на дружеството на обвиняемото Л.-гр.София и изминалия дълъг период от време от извършване на деянието-2016г.
Въззивният съд констатира незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.к. е в противоречие с изискването на чл.199,ал.2 от НПК, съгласно което всяко постановление на прокурора следва да съдържа и мотиви, които следва ясно и недвусмислено да обосновават волята на органа на обвинителната власт. Обсъдено в този аспект, допуснатото нарушение на процесуалните правила при изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство, обоснова неговата отмяна и връщане на делото на прокурора за изготвяне на ново постановление /такова е и застъпеното от проф. М. Ч. становище в "Нови положения на досъдебното производство по НПК", издателство Сиела 2007г., стр. 271 и 273/.
Мотивиране на прокурорското постановление е безусловно задължително.
Това означава, че в съдържанието на акта следва да са отразени по надлежен начин фактите на инкриминираното деяние и авторството, изведени на база събрани и проверени доказателствени източници в стадия на разследването, при съблюдаване на принципите на чл.14,чл.18 и чл.107,ал.5 от НПК. След излагане на фактическите констатации е необходим доказателствен анализ, който по несъмнен начин да разкрива вътрешното убеждение на прокурора по предмета на доказване и приложимия закон.
Следва да се посочи, че нито първата инстанция, нито въззивния съд, могат 3 да подменят прокурора в процеса на формиране на собственото му убеждение по въпросите, подлежащи на доказване в настоящото производство и съставляващи предмет на повдигнатото обвинение. Съществено е, че прочита на постановлението, с което се слага край на наказателното производство, следва да дава убедителен отговор, както на въпросите, касаещи обективната и субективна съставомерност на деянието за което е образувано, така и на всички възражения на страните, чието участие в процеса за дирене и установяване на обективната истина е подчертано активно.
Няма спор, че въз основа на подадените жалби срещу прекратителното постановление, първоинстанционния съд е следвало да извърши пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът е следвало да провери дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и дали е приложен правилно материалния закон. В този случай, съдът е обвързан с фактическите положения установени от прокурора и за него не е наЛ. процесуална възможност да възприема нови фактически положения. Ако счете, че от доказателствата по делото се установят факти, различни от възприетите от прокурора в постановлението за прекратяване, съдът не може да ги възприеме за първи път в своето определение, с което контролира постановлението, а следва да направи извод за необоснованост на постановлението/доколкото от делото се извеждат други фактически изводи/ и върне делото на прокурора.
В същото време, съдът няма право да „замести“ прокурора, като извърши анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен анализ да направи собствени фактически изводи, които се различават от тези на прокурора и изложи факти, които въобще липсват в постановлението. В настоящото производство, съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в Постановлението интерпретация на доказателствата. Още помалко е допустимо контролиращия съд да „замества” прокурора, тогава, когато в постановлението липсва анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото.
Противоречието в изводите на Окръжна прокуратура и липсата на фактически обстоятелства и доказателствен анализ, прави невъзможно за съда да провери действителната воля на прокурора, досежно основанията за прекратяване на наказателното производство. От една страна прокурора приема, че е извършено данъчно престъпление, а от друга- че липсват доказателства.
За да се установи, че деянието не съставлява престъпление е необходимо установените факти, в които е очертано обвинението, да не дават основание и 4 да не могат да послужат за юридическо формулиране на определен престъпен фактически състав. В конкретика деянието следва да е несъставомерно, поради липса на осъществена обективна или субективна страна. От друга страна, за да се прекрати наказателното производство поради недоказаност, е необходимо да се установи, че не е доказано деянието да е извършено, или кой е извършителя на деянието.
Възможността на съда да измени основанието за прекратяване, предвидена в чл.243,ал.6,т.2 от НПК, визира напълно различна хипотезакогато фактите са напълно ясни, постановлението е обосновано и непротиворечиво, и от фактите следва някое от основанията по чл.24,ал.1 от НК. Съдът няма задължение да отстранява противоречие в прекратителното постановление, непозволяващо да се разбере основанието за прекратяване, защото съдебния контрол върху актовете на органите на досъдебното производство е ограничен само до проверката за тяхната обоснованост и законосъобразност и не предвижда възможност за подмяна на основните функции на прокуратурата и съда и още по-малко предвижда задължение на съда да замества прокуратурата в осъществяване на тези функции.
Изискването за мотивираност на акта по чл.243,ал.1 от НП е пряко обвързан с предмета на съдебния контрол-да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението, с което се слага край на наказателното производство. В конкретния случай, първостепенния съд е бил лишен от възможността да изпълни задълженията си съобразно чл.243,ал.5 от НПК, тъй като обжалваното постановление не притежава мотиви.
С оглед на изложеното, проверяваното определение се намира за законосъобразно, поради което и на осн. чл.243,ал.8 от НПК, настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №306 от 12.05.2025г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е отменено Постановлението на Окръжна прокуратура гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 620/2018г. по описа на ОД МВР Варна, водено за извършено престъпление по чл.255 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1. _______________________
2. _______________________
6