Решение № 862 от 22.11.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Шумен, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20223630101260 по описа за 2022 година

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Д. С. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от 758,37 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 758,37 лева, представляваща 379,79 лева незаплатена стойност на мобилни услуги;

176,22 лева неустойка и 202,36 лева незаплатени лизингови вноски. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, по ЧГД № 3277/21г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете недопустими и неоснователни.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

1

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представените договори за мобилни услуги от 30.11.2014г. и допълнително споразумение от 08.10.2018г., и договор за лизинг от 08.10.2018г.. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 37-41 от ЧГД № 3277/2021г., по описа на ШРС/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от приложените договори, като претендираната неустойка, съответства на уговорките, в тях, съобразно месечните такси и отстъпките на лизинговата вещ. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 3277/2021г., е постъпило в ШРС на 10.12.2021г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на обезщетението. Иска следва да бъде уважен, в предявения размер, и поради неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора, да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на ответника, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора е бил 24 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след 2

25.03.2020г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.

Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в общи условия ред, преди това. Уговорената неустойка, не е нищожна, нито представлява неравноправна клауза, което да я направи недействителна.

Договорите са сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 от договора – 36,99 лева. Според уговорките в раздел II от допълнителното споразумение е получил и устройство на цена по-ниска от стандартната. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /т. 3 от допълнителното споразумение и чл. 11, ал. 2 от договора за лизинг/, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг. Така уговорените неустойки, не са необосновано високи, а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесните договори, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 960 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 3277/2021г., представляващи 150 лева държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение, за всяко от производствата, и 450 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. С., ЕГН :

3

**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 758,37 лева, представляваща 379,79 лева незаплатена стойност на мобилни услуги, по допълнително споразумение от 08.10.2018г.; 176,22 лева неустойка, по допълнително споразумение от 08.10.2018г. и 202,36 лева незаплатени лизингови вноски, по договор за лизинг от 08.10.2018г., в едно със законната лихва, върху главницата от 758,37 лева, считано от 10.12.2021г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 960 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3277/2021г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4