Решение № 284 от 26.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002901121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 1707 от 10.06.2026г. настоящият състав допусна касационното обжалване по касационната жалба на евентуалния ответник Г.

К. Б. в обжалваната от него част на въззивното решение № 1283 по в.гр.д.№ 457/2025г. на Апелативен съд София - уважаването на предявения срещу него като евентуален иск за сумата 11 909лв. и осъждането му да заплати на ищцата С. Б. Ц. на основание чл.51 ЗАдв посочената сума от 11 909 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от прекратяване по реда на чл.231,ал.1, изр. първо ГПК на производството по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. Решението в частта за уважаване на иска на С. Ц. срещу ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, предявен като главен за сумата 20 000лв., е влязло в сила като необжалвано от застрахователното дружество.

С недопускане на касационното обжалване по насрещната касационна жалба на ищцата, е влязло в сила и въззивното решение за отхвърлянето на иска й за разликата до пълния претендиран размер от 53 704 лв.

1

В касационната жалба на Г. Б. са изложени твърдения за неправилност на обжалвания акт. От една страна се поддържат доводи и оплаквания, че отсъстват основания за ангажиране на имуществената му отговорност като адвокат за проведената защита по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС. Възразява, че е следвало да получи от ищцата указания да поиска възобновяване на спряното по реда на чл. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производство до изтичане на срока по чл.231,ал.1 ГПК, тъй като се е опасявал, че лично предприета от него активност за продължаване на делото, ще попречи на постигането на споразумение между Ц. и представляващите ответното дружество „Планекс инженеринг“ ООД, един от които е неин родственик.

На второ място касаторът се позовава на неизвършена от САС оценка на доказателство от съществено значение за реализиране на отговорността по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.469 КЗ срещу предпочитания ответник - Анекс към полицата, по силата на който е увеличен размерът на застрахователното покритие на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД във връзка с чл.50 ЗАдв по застраховката „Професионална отговорност на адвокати“ към релевантния момент 2017г. от 10 000 лв. на 250 000лв. за едно събитие. Акцентира, че анексът има действие от 21.06.2017г., поради което е налице застрахователно покритие за пълния размер на определеното от САС обезщетение за претърпените от ищцата вреди от прекратяване на делото.

В откритото съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба и излага съображения за неоснователност на предявения срещу него иск.

С. Ц. е депозирала писмен отговор на касационната жалба на евентуалния ответник. „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД не е депозирало отговори по чл.287, ал.1 ГПК. В съдебно заседание тези страни не изпращат представител.

Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Ищцата е основала претенцията си, предявена срещу застрахователното дружество като предпочитан ответник и срещу Г. Б. като евентуален, на фактическите твърдения, че упълномощила адв. Б. да я представлява по гр.д.

№ 15648/2012 г. на СГС срещу „Планекс инженеринг“ ООД, гр.София, в чийто предмет са обективно съединени искове в общ размер на 50 361 лв.

Посочила е, че по това дело в съдебното заседание на 14.03.2017г. адвокат Б. е 2 заявил, че с представителя на ответника е постигнато съгласие за спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК с цел преговори за споразумение, в който смисъл е и изразеното становище от процесуалния представител на насрещната страна. Производството е спряно и на страните са указани последиците от непоискване на възобновяването му. Не е спорен и въведеният в настоящия процес от ищцата факт за прекратяване на делото с определение от 21.11.2017г. на основание чл.231,ал.1, изр. първо ГПК и влизане в сила на този акт, в резултат на което е отменено на основание чл.402 ГПК и допуснатото с определение от 27.11.2012г. по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС обезпечение - запор върху банковите сметки на „Планекс инженеринг“ до размер на сумата 28 566лв.

При така изложените факти ищцата е поддържала в исковата си молба, че упълномощеният от нея адвокат е допуснал нарушения на чл. 51 от ЗАдв.; на чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и на т. 3.2.3 от Наредба № 2 Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност и следва да се ангажира отговорността за неговото противоправно поведение.

Петитумът на исковата молба е за осъждането на първия ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да й заплати сумата 50 361лв. - сбор от пълната цена на всички съединени искове по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, както и сумата 3 343лв. - сторени по прекратеното дело разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск; Ако искът бъде счетен за основателен и доказан, но застрахователното покритие по застрахователната полица по сключената от Б. застраховка „Професионална отговорност на адвоката“ е недостатъчно за покриване на нанесените й щети в пълен размер, искането е за осъждането на застрахователното дружество да й заплати частта от исковата сума, равняваща се на максималния размер на застрахователното покритие, със законните последици, както и да бъде осъден вторият ответник Г. Б. да заплати остатъка до пълния размер на иска.

По делото не е спорен и въведеният в исковата молба факт, че а дв. Б. е имал застраховка по чл.50 ЗАдв „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г. с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД; ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят е отказал с доводи, че застрахованият адвокат като неин процесуален представител по 3 посоченото дело, не е извършил действия или бездействия, вследствие на които да е претъпяла вреди.

Такова становище застрахователното дружество е поддържало в отговора на исковата молба и в хода на процеса.

Ответникът Б. е оспорил основателността на предявените при условията на евентуалност искове с доводи, че добросъвестно е осъществявал процесуалното представителство по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС.

Поддържал, че е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г., както и за следващата година с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, поради което, ако съдът намери исковете за основателни, да осъди застрахователя, посочен като предпочитан ответник, да заплати обезщетенията.

Сезиран с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени, съставът на САС е отрекъл правилността на правните изводи на СГС. Процесуалното поведение на Г. Б. като процесуален представител на С. Ценова по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС в периода от спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК до прекратяването му с влязло в сила определение, е квалифицирано като нарушаващо и несъответстващо на поетите професионални задължения като адвокат процесуален представител да осъществява защитата по начин, по който да не се допусне да се увредят интересите на упълномощилата го страна.

Мотивирано е, че доказателствата по делото обосновават извод, че адв. Г. Б. е допуснал нарушение на задълженията, произтичащи от поетото пълномощие по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, делото е прекратено и упълномощилата го страна е лишена завинаги от правото да иска да се разреши правният спор с влязло в сила решение. Поведението на адв. Б., като процесуален представител на ищцата по прекратеното дело е прието за противоправно, за установено е счетено, че ищцата е претърпяла имуществена вреда и е налице пряка причинна връзка между бездействието на процесуалния представител и вредата, което е виновно, доколкото не е оборена установената от закона презумция. Мотивирано е, че вредата, която е претърпял ищцата, е имуществена и предвид отсъствието на постановено решение по спора , е в размера на сумата, до която предявените искове като вероятно основателни са били обезпечени - 28 566 лева, ведно със направените деловодни разноски за 4 воденето му (3 343 лева), или вредата е за сумата 31 909 лева.

Предявеният главен иск против предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е счетен за основателен до размер на лимита на застрахователно покритие, който според въззивната инстанция е „20 000 лева“ и подлежащ на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер.

(Изводът за лимит на застрахователно покритие от „20 000 лева“ е формиран при наличието приобщена като доказателство застрахователна полица 2114171710049/15.03.2017г., видно от която, адв. Г. К. Б. е имал професионална застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. с лимит на отговорност за един иск - 10 000 лева и лимит за всички искове - 20 000 лева, като същевременно не е обсъден Анексът към полицата от 20.06.2017г., с който е увеличено застрахователното покритие, считано от 21.06.2017г.)

При преценката, че лимитът на застрахователното покритие, който според състава на САС е посочен в меродавната за спора полица от 15.03.2017г. в размер на 20 000 лв., е недостатъчен да удовлетвори претенцията на ищцата, е мотивирано, че е налице основание да се разгледа евентуалният иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата , предявен против втория ответник Б. и той следва на посоченото основание да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в размер на разликата от 11 909 лева.

Както се посочи, касационно обжалване е допуснато единствено по касационната жалба на евентуалния ответник в обжалваната от него част на въззивното решение - уважаването на предявения срещу него иск за сумата 11 909лв., ведно със законната лихва, по въпроса: Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК като касационната проверка да бъде осъществена и с оглед останалия незасегнат в мотивите към обжалвания акт Анекс от 20.06.2017г., в сила от 21.06.2017г. към застрахователна полица № 211417171000049/15.03.2017г., както и с оглед преценката за последиците от 5 потенциална ревизия на решението по евентуалния иск, ако е налице достатъчен лимит на застрахователно покритие по главния иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.469 КЗ и чл.50 ЗАдв.

По останалите твърдения и правни проблеми, наведени от касатора Б. и съобразно тяхната релевантност за спора, в определението за допускане на касационното обжалване е посочено, че съставът ще се произнесе по съществото на касационната му жалба при анализа, дали въззивният акт е правилен съобразно отговора, който ще получи правният въпрос, по който е допусната касационната проверка.

По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК и трайно установената практика на касационната инстанция, съдът следва да обсъди и анализира всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Необходимо е да прецени и доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.

Доказателствата трябва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. В качеството си на решаваща инстанция, въззивният съд следва да осъществи своята самостоятелна преценка и да изложи собствените си мотиви, отговарящи на горните изисквания, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване.

По правилността на въззивното решение:

Доводът за липса на деликт е въведен от касатора Б. и е релевантен за настоящото произнасяне доколкото би бил обуславящ за преценката за правилността на собственото му осъждане, без да рефлектира върху стабилитета на влязлото в сила решение за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане във връзка със същото събитие.