Акт от 01.06.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 759/2021
- Подписан
- 01.06.2022
- В сила
- 23.06.2022
Цитирани разпоредби
- чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3,4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3,4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3,4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.177, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.19ж · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 25, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл.11 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20, т. 2 и т. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20, т. 2 и т. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.26, ал.6 и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.26, ал.6 и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- §1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
Велико Търново, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 759/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.226 от АПК.
Делото е образувано по жалба на Е.Г., действаща в качеството на ЕТ с фирма ЕТ“ЕЛИКА – Е.Г.“, срещу АУПДВ, издаден от ИД на ДФЗ.
Под настоящия номер е образувано пред АСВТ за ново разглеждане от първостепенния съд, тъй като с Решение № 12739/14.12.2021г., постановено от Върховен административен съд по адм.дело № 5107/2021г. е отменено Решение № 8/02.03.2021г. по адм.дело № 584/2020г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С посоченото Решение на АСВТ е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/311/00141/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с изх. № 01-6500/8498#5 от 13.08.2020г. С оспорения АУПДВ е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 149,05лв. Посочената сума представлява предоставена по реда на Наредба № 30/11.08.2008г. безвъзмездна финансова помощ/БФП/ по Договор № 04/311/00141 от 17.11.2014г.
Оспорващият твърди, че АУПДВ е издаден в нарушение на чл.146, т.3,4 и 5 от АПК. Възразява, че липсата на дата на документа обуславя невъзможност да се изследва неговата валидност, поради което е нищожен. Твърди, че неправилно е приложен редът по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, вместо ЗУСЕСИФ. Счита, че с АУПДВ се определя санкция и то въз основа на нищожен нормативен акт – Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. Същите, според жалбоподателя са издадени от орган, който не е овластен, нито от Конституцията, нито от законите да издава подзаконови нормативни актове. Счита, че чрез Правилата с обратно действие се налагат санкции, което е нарушение на чл. 14 ЗНА. С допълнение към жалбата се твърди, че е налице липса на компетентност и неспазване на установената форма-липса на дата на акта. Жалбоподателят чрез упълномощения ПП настоява, че липсва нарушение на договора. Предвидената в Договора БФП инвестиция е извършена, ваканционното селище е изградено и функционира. Приходите, записани в бизнес плана, са прогнозни и индикативни. В сключения Договор липсва задължение за реализиране на „приход". Целите на програмата са изпълнени, а е невъзможно да се оцени жизнеспособността на проекта за проверяваните 3 години при мониторингов период от 10 години /при извършване на строителни дейности. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
С изявление в Молба вх. №169/12.01.2022г. в АСВТ от името на обжалващия е направено изявление, с което заявява, че поддържа предявената жалба срещу АУПДВ, в т.ч. с уточнението, че същият е нищожен поради липса на дата на издаването му. Освен това моли да бъдат включени в предмета на делото възраженията за нищожност на клаузи от Договора БФП. Става въпрос за тези, касаещи договорения размер за приходите от инвестицията и съответно брой на наетите лица. Като обяви тяхната нищожност съдът да отмени на това основание оспорения АУПДВ.
В о.с.з. оспорващият не се явява и не се представлява.
Депозиран е списък на разноските за всички инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за трите инстанции. В писмени бележки излага подробни съображения по всяко възражение в жалбата.
При дължимата служебна проверка съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. АУПДВ на ИД на ДФЗ има качеството на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на акта е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто правен интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разписка в преписката /на л.47 от адм.д. №584/2020г./ сочи, че АУПДВ е връчен на 24.08.2020г., а жалбата е депозирана в ДФЗ на 04.09.2020г.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
По отношение допустимостта на оспорването и приетия за разглеждане предмет на делото следва да се уточни, че с Молба вх. №169/12.01.2022г. в АСВТ ПП на оспорващия моли да бъдат включени в предмета на делото възраженията за нищожност на клаузи от Договора БФП, касаещи размера на приходите от инвестицията и съответно брой наети лица, предвидени в бизнес плана, неразделна част то ДБФП.
Иска се от съда като обяви тяхната нищожност да отмени на това основание оспорения АУПДВ. С определение от 04.02.2022г. съдът не прие тези оплаквания за част от предмета на делото/вж. л.71-72/. Съображенията са в следния смисъл:
Уточненията по жалбата във връзка с оплакването за нищожност на АУПДВ са допустими и следва да бъдат разгледани. Защото съдът е задължен да следи за валидността на оспорения акт, в пределите на служебната проверка по чл.168 от АПК ,във вр. с чл.177, ал.3 от АПК. При това оспорването със съображения за нищожност е безсрочно, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Нормата на чл.226 от АПК поставя ограничения само досежно процеса на доказване, но не и относно възможността да се релевира оплакване за нищожност, т.к. производството се развива по общия ред.
Съдът намери за недопустимо исканото изменение на предмета на делото чрез това последващо съединяване на ново искане за преценка действителностата на клаузи от адм. договор към оспорването на индивидуален адм. акт. Става въпрос за различни производства, като това по чл.19ж от АПК е специално, макар да се развиват по един и същ съдопроизводствен ред, пред адм. съдилища. Съдържанието на АПК не сочи възможност за косвен контрол върху ДБФП по повод жалбата срещу АУПДВ.
Константна е практиката на ВАС, че в рамките на съдебното административно производство по чл.145 и сл. от АПК е неприложим института на чл.214 от ГПК за изменение на иска. Същият има отношение към искови производства каквото настоящото не е. Освен това следва да се има предвид, че изменението по принцип е допустимо в рамките на преклузивен срок – до приключване на първото по делото заседание пред първата инстанция, който е пропуснат. Самото искане не е формулирано като редовна искова молба, за да бъде отделено в самостоятелно производство, съответно докладвано за преразпределение.
Предвид тези мотиви съдът допусна уточнение по жалбата в смисъл, че оспореният АУПДВ се атакува и като нищожен поради липса на компетентност у издателя му, т.к. не е ясно на коя дата е постановен. Допусна и изменение в доклада в същия смисъл и допълни указанията си като посочи на ответника, че следва да представи доказателства за датата на издаване на акта и материалната компетентност на неговия автор към този момент. Остави без уважение формулираното в Молба вх. № 169/12.01.2022г. ново искане за последващо съединяване на спора за законосъобразносттта на АУПДВ с преценка за действителностата на конкретно посочени клаузи от адм. Договор –
ДБФП от 17.11.2014г., както и насрещните претенции, заявени от ответника в тази връзка. Поради това допълни доклада по делото, че същите искания и възражения не са приети от съда като част от предмета на делото. Новите искания и възражения на страните в тази връзка са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. От друга страна този преюдициален спор не е заявен по предвидения процесуален ред и разрешен от съд с влязло в сила съдебно решение, с което настоящият състав на АСВТ да се съобрази.
Предмет на делото е преценката на валидността и материалната законосъобразност на АУПДВ на ИД на ДФЗ с изх. № 01-6500/8498#5 от 13.08.2020г., в която част заявеното оспорване е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Касационната инстанция приема, че
Решението по АД № 584/2020г. на АСВТ е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. При липсата на възражения съдът неправилно се занимал с въпроса относно валидността на определени клаузи от сключения Договор БФП. В тази част съдът не разпределил доказателствената тежест в процеса и не дал указания за събиране на доказателства. Нарушенията в дейността на съда довели до необоснован, сторен в нарушение на чл. 20 от ЗЗД, извод от фактическа страна за липсата на допуснати нарушения на бизнес-плана.
Във връзка с горните констатации указанията на ВАС са при новото разглеждане съдът да събере административната преписка в цялост, след което да формира собствени фактически установявания по релевантните за спора факти, и въз основа на същите да прецени и съответствието на издадения административен акт с административнопроизводствените правила и приложимите материални разпоредби, при спазване указанията, дадени от ВАС в посоченото решение.
Във връзка с горното, доказателствената тежест е разпределена с определение в о.с.з. на 13.01.2022 върху ответника. Допълнително уточнено с изменение в доклада с определение в з.з. от 04.02.2022г. Указано бе ответникът да попълни АП с писмени доказателства за действителното съдържание на ДБФП и бизнес плана, за да се изясни кои са онези индикатори, които следва да се проследяват във връзка с преценката на жизнеспособността на инвестицията.
Да представи доказателства за датата на постановяване на оспорения АУПДВ и такива за времевата и материална компетентност на издателя му.
На страните, на основание чл.226, ал.2 от АПК се даде възможност да представят писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. От ответника постъпиха писмени доказателства, приложени към вх. № 412/26.01.2022г./л.66-69/ и тези към вх. № 581/04.02.2022г., организирани в 3 бр. класьора за документи.
При новото разглеждане на делото ВТАС приобщи доказателствения материал, събран по предвидения процесуален ред при първоначалното разглеждане.
Бе извършен преразпит на вещото лице по СИЕ/вж. л.115-гръб/. Съдът кредитира с доверие заключението на ВЛ, което не е оспорено от страните. Констатациите в същото сочат, че всъщност АО е приел по-висок размер на приходите от дейността, т.к. е включил и такива, касаещи други дейности, несвързани с проекта, финансиран по ДБФП. Обстоятелство, което не следва да се зачита, т.к. би довело до недопустимо влошаване на положението на оспорващия.
След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1. Не е спорно между страните, че на 22.06.2010г. жалбоподателят подава Заявление за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г./вж. червен класьор по вх. № 581/04.02.2022г./.
1.1. Проектът е за изграждане на ваканционно селище
„Балкана“ в с.Калайджии, общ. Златарица. Идентификационният му номер е ***.
1.2. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са разписани в Наредба № 30 от 11 август 2008 г. , издадена от министъра на МЗХ.
1.2.1. Съгласно чл.16 от посочената Наредба №
30/2008г. едно от изискванията към проектите е да бъде представен бизнес план, който цитирам:“… доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.“.
Разпечатката съдържа 42 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08f6f03a-944c-4a6e-996d-f3eb986ff73d