Решение № 1435 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203117 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. В. Б. от гр. ***, ул. *** против Наказателно постановление № 23-0438-000712/11.09.2023 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. , както и са отнети общо 18 точки на основание Наредба №I з2539/17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от адв. Л.Н. от АК Пловдив, която поддържа жалбата, като излага и допълнителни съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съгласно изготвеното писмено становище от тази страна наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен 1 контрол. По отношение на срочността на жалбата следва да се отбележи, че от съдържанието на изготвената докладна записка за резултатите от посещението на адреса с цел връчването на наказателното постановление не става ясно колко пъти е посещаван известния по административнонаказателното производство адрес на лицето с цел връчване на издаденото наказателно постановление, вкл. кога и на коя дата е провеждан разговор със съседи, така както е удостоверено в нея, поради което и при липса на данни за това на кои точно дати е посещаван адресът не може да се провери дали издирването на лицето отговаря на критериите за щателност по отношение на неговото установяване с цел връчване на издадения санкционен акт. По тези съображения следва да се приеме, че срокът за обжалване на наказателното постановление е спазен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 25.08.2023 г. в 14 :57 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. Васил Левски и бул. България жалбоподателят бил установен от служители, осъществяващи правомощия, свързани с контрол движението на пътя, да управлява л.а. Хонда Джаз рег.№ *** чужда собственост като използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, както и че не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на нарушителя лично и срещу подпис, като в графа възражения същият заявил, че има такива, а след това и в срока по чл. 44 от ЗАНН депозирал писмени възражения. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел същата фактическа обстановка, възприета и в АУАН.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Б. И. Д., докладна записка от 07.09.2023 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.- копие, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г.- копие, справка за нарушител.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта Б. Д. потвърди направените от него по време на проверката констатации. От страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи фактите - управление на МПС без обезопасителен колан и без наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръце, не се представиха. По тези съображения се приема, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал без обезопасителен талон посоченото МПС и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Правилно е приложен материалният закон за нарушението по чл.104А от ЗДвП, която норма гласи : на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на 2 превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдържанието на законовата разпоредба е възпроизведено в наказателното постановление словом и цифрово, като правилно е приложена и съответната на това нарушение санкционна разпоредба на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., която е във фиксиран размер.

Правилно и в съответствие с чл. 6 ал.1 т.17 от Наредба №I з2539/17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 8 контролни точки за това нарушение.

В хода на образуваното административнонаказателно производство обаче с депозирането на писмени възражения срещу акта са представени заверено копие на амбулаторен лист 80/28.06.2023 г. и заверено копие на амбулаторен лист 66/06.08.2018 г., в които е прието, че дясната ръка на жалбоподателя по време на прегледите е била ограничено използваема, установено е трудно движение на тялото заради счупени прешлени, като цяло движенията са ограничени в горната половина на тялото. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е представен и медицински протокол на ЛКК № 646 от 10.06.2024 г. - заверено копие, според който лицето е освободено от задължение да поставя предпазен колан в автомобил.

Разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са нормативно уредени в ал. 2 на нормата, като в т. 2 е предвидено изключение лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за наличието на такова състояние в настоящия случай се доказва както на базата на удостоверено с медицински документи заболяване, така и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че това конкретно заболяване, от което страда лицето, съставлява противопоказание за поставяне на обезопасителен колан. Действително такова официално удостоверяване не е било представено в хода на образуваното административнонаказателно производство до издаване на наказателното постановление, но предвид представеното пред съда официално удостоверяване каквото представлява съставения протокол на ЛКК № 646/10.06.2024г., в който се посочва, че заболяването на лицето е вследствие на пътно-транспортен инцидент, за който се съдържат данни в представените в хода на административнонаказателното производство документи, следва да се приеме, че към датата на установяване на водача да управлява МПС без предпазен колан, за което са били съставени настоящият акт за установяване на адм. нарушение и обжалваното наказателно постановление, обективното състояние на лицето не е позволявало носене на предпазен колан в автомобил, поради което и водачът към датата, на която се твърди, че е извършил нарушението, е попадал сред категорията лица, за които е приложимо изключението, предвидено в чл.137А, ал.2 т.2 от ЗДвП.

3

По изложените съображения следва наказателното постановление в частта, в която е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП да се отмени.

По същите съображения следва да се отмени и наказателното постановление в частта, в която на нарушителя са отнети 10 контролни точки за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан съгласно чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №I з-2539/17.12.2012 г. на МВР.

При съставяне на акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление не се констатират допуснати процесуални нарушения от категория на съществените, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица като доказателство за това е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.- копие, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г.- копие. Описанието на нарушенията е ясно . За нарушението по чл.137А,ал.1 от ЗДвП същото се състои в следното : не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС по време на движение.

За нарушението по чл.104А от ЗДвП нарушението се състои в : използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

По-нататък наказващият орган е възпроизвел законовите разпоредби, които са нарушени, като по отношение на нарушението по чл.137А от ЗДвП е допусната известна непоследователност, като вместо да възпроизведе дословно законовия текст, наказващият орган е описал отново в какво се състои противоправното поведение за това нарушение, което не е било необходимо предвид описването на обстоятелствата, при които е извършено това нарушение вече по-горе в обстоятелствената част на наказателното постановление. Както се изложи вече в тази част наказателното постановление следва да се отмени по съображения, че е налице приложимост на нормата на чл.137а, ал.2 т.2 от ЗДвП. За нарушението по чл.104А от ЗДвП е възпроизведен законовият текст, а именно че на водача е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените разноски по съразмерност. От страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 500 лв., платени в брой.

Представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. Договореният размер на адв. възнаграждение е общ по отношение на двете нарушения, същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и съответства на обема на извършената от адвоката работа. Следва в полза на жалбоподателя да се присъди съответното на уважената имуществена претенция адв. възнаграждение, а именно 250 лв.

Предвид изложеното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0438-000712/11.09.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на А. В. Б. от гр. ***, ул. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. , както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба №I з-2539/17.12.2012 г. на МВР.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0438000712/11.09.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, в останалата му част.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А. В. Б. от гр. ***, ул. *** , ЕГН ********** сумата от 250 лв., представляваща заплатено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5