Решение № 1405 от 11.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Плевен, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430101441 по описа за 2023 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, по чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, против Н. О. Й., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца следните суми:

1. 246.32 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7313541481/15.12.2020 г.,

7314855965/15.01.2021 г.,

7316148050/15.02.2021 г., 7317541458/15.03.2021 г., за периода от 15.11.2020 г. до 14.03.2021 г.;

2. 329.91 лв. - незаплатени лизингови вноски, от които: 285.39 лв. по Договор за лизинг от дата 16.12.2020 г., сключен във връзка е договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство ***; 44.52 лв. по Договор за лизинг от дата 16.12.2020 г., сключен във връзка е договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел взел пакет от 4 бр. базови аксесоари, както следва: ***

1

3.

439.89 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 391.43 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.12.2020 г. за мобилен номер ***; 48.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.12.2020 г. за мобилен номер *** ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – 25.07.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3344/21.11.2022г. по ч.гр.д. 6070/2022г. на ПлРС.

Твърди се, че между мобилния оператор ***, и ответника Н. О. Й. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството, както следва:

1.Договор за мобилни услуги от дата 30.03.2020 г., за мобилен номер ***.

Отношенията са подновени два пъти, като претенцията се основава на подписаното Допълнително споразумение от дата 16.12.2020 г., като абонатът избира ползването на абонаментна програма Тотал 41.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.12.2022 г.

2.Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 16.12.2020 г„ по силата на които е взел мобилно устройство *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 13.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ, С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от страндарната цена, видно раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 16.12.2020 г., както следва: Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 699.90 лв.; Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е 326.16 лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 373.74 лв.

3. На 16.12.2020 г., абонатът е сключил втори договор за лизинг за базови аксесоари, по силата на който абонатът е взел пакет от 4 бр. базови аксесоари, както следва: *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в 2 размер на 2.12 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2.12 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

4. На 16.12.2020 г., абонатът е сключил и Договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ за мобилно устройство ***, по силата на който му се предоставя ремонт или подмяна на застрахованото устройство, срещу задължението да заплаща месечна застрахователна премия в размер на 7.99 лв.

5. Договор за мобилни услуги от дата 16.12.2020 г за мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 16.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.12.2022 г.

Въз основа на посочените договори, са издадени 4 бр. фактури, които не са заплатени от ответника, поради което ищецът е прекратил договорните отношения през м. 03.2021г., след което е издал последна фактура от 15.04.2021г. за всички неустойки, лизингови вноски и незаплатени далекосъобщителни услуги, които се претендират в настоящето производство. Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 6070/2022г. на ПлРС, и че издадената заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител, е представил по делото писмен отговор, в който е посочено, че искът е допустим, местно и родово подсъден е на ПлРС, посочените в и.м. страни са легитимирани в процеса и искът е основателен, съобразно представените доказателства. Не възразява срещу искането за приемане на доказателствата, няма доказателствени искания. В с.з. представителя не оспорва доставката и ползването на услугата, счита обаче, че неустойката е твърде завишена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед № 3344/21.11.2022г. по ч.гр.д.№ 6070/2022г. на ПлРС, съдът е разпоредил ответникът Н. О. Й. да заплати на кредитора ***, сумата от сумата от 1016.12 лв., от които: 246.32 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни 3 абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 329.91 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски; 439.89 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 360.00 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – *** да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца доказателства в кориците на ч.гр.д.№ 6070/2022г. на ПлРС, между страните са съществували сключени следните договори: Договор за мобилни услуги от дата 30.03.2020г., и Допълнително споразумение от дата 13.10.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; Договор за лизинг от 16.12.2020 г., Допълнителното споразумение от дата 16.12.2020 г., Договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ за мобилно устройство ***. Ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на всяка от приложените по делото фактури 7313541481/15.12.2020г., 7314855965/15.01.2021 г., 7316148050/15.02.2021г.,

7317541458/15.03.2021г., Незаплащането на сумите по всяка от фактурите от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава, напр. сумата 100.53лв. от фактурата от 15.12.2020г. е включена като задължения от предходен период във фактурата от 15.01.2021г. и т.н. Налице е и издадена фактура от 15.04.2021г., след предсрочното прекратяване на договора, в който момент задължението на ответника е било в размер на 1016.12лв., включващо неустойки, такси за лизинг, задълженията от предходен период и със срок за плащане 30.04.2021г. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. В договорите за мобилни услуги, страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на 4 уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В чл. 11 ал. 2 от договора за лизинг също е уговорена неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на неплатените и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор. Цените на абонаментите и устройствата са посочени в приложените договори. В заповедното производство са представени ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите, от които е видно, че в т. 71 вр. т. 27, е уговорено задължението на потребителя да заплаща определените цени в сроковете, които са индивидуално уговорени – посочени във фактурата, но не –по-късно от 18 дни след датата на издаването й, както и отговорността на потребителя съгл. чл. 75 – при неспазване на което и да е задължение, вкл. и неплащането, ищецът има правото на ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представените и неоспорени от страните Договори за мобилни услуги и договори за лизинг, се доказа наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по договор за услуги и договор за лизинг, а представените фактури сочат потребление на услугите от предпочетените номера от ответника. Във всеки един от договорите е налице декларация, подписана от потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а липсват данни той да не се е съгласил с тези ОУ. В двата договора за лизинг – в чл. 4 на всеки от тях, е посочено, че при подписване на договора мобилното устройство и базовите аксесоари се предават във вид, годен за употреба на потребителя, т.е. в самите договори са инкорпорирани приемо-предавателни протоколи, които сочат изправността на ищеца. С представените фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Фактурите не са оспорени от ответника по предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от тяхното издаване пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в тях като информация за размерите на абонаментни такси, използвани услуги, вноски за лизинг, реално не е оспорено и е прието като размер от ответника.

Проследявайки поредността на незаплатените фактури, съдът констатира 5 продължително неизпълнение на задължения, отразявани във всяка следваща фактура, което е основание по чл. 75 от ОУ ищецът да прекрати договорите и да начисли уговорената неустойка както по отношение на договорите за услуги, така и по договорите за лизинг. Техният размер не е прекомерен, независимо от оспорването на представителя на ответника, следва да се посочи, че такова възражение е направено едва в хода по съществото на делото и не може да се разглежда след като за неговото въвеждане в предмета на делото е изтекъл преклузивния срок – срокът за отговор на исковата молба.

От изложеното дотук може да се направи извод, че е налице основанието - неизпълнение, за начисляване на предвидените в двата вида договори неустойки за предсрочно прекратяване, изрично посочени във фактурите. Не е налице неравноправност на претендираните неустойки – обстоятелство, което съдът служебно проверява, доколкото неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси изпълнява своите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция, и не представлява необосновано високо обезщетение или неустойка, доколкото претърпените вреди за ищеца са лишаване от абонат при сключен срочен договор. Неустойката при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на неплатените и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена на устройството също се явява справедлива, т.к. последиците за ищеца са лишаване физически от мобилно устройство, което не може да бъде отдадено от него на лизинг на друг абонат. Такова възражение би могло да бъде основателно при твърдение за връщане на устройството, но такива факти по делото не се твърдят.