Решение № 130 от 27.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ямбол, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря И.ка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20262300600276 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 във вр. гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. А., АК-Ямбол - процесуален представител на молителя И. П. от гр. Ямбол срещу Определение № *** /** ** **** г., постановено по ЧНД № ***/**** г. по описа на Районен съд Ямбол, с което е отказана съдебна реабилитация на молителя по присъди, постановени по: НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Елхово и НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол.

В частната жалба се сочи, че отказът на районния съд е неправилен, доколкото единствен довод за него е обстоятелството, че от изплащане на глобата не е изминал тригодишен период от време. Според жалбоподателят тригодишният срок, предвиден в чл. 87, ал. 1 НК, не се отнася за наказанието глоба предвид установеното в чл. 87, ал. 3, изр. 2 НК, като цитира съдебен акт на СГС в този смисъл. Сочи още, че разбирането на районния съд, изразено в обжалвания съдебен акт - че следва да е изтекъл тригодишен срок - по този начин се противопоставя на установения в чл. 88а НК двугодишен срок, предвиден за заличаване на осъждане, а не реабилитация, поради което и изискванията за което са по-завишени. Предвид изложеното искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да постанови съдебна реабилитация спрямо молителя по посочените присъди.

В съдебно заседание въззивникът-осъдено лице И. П. се явява лично и с адв. А. - упълномощен защитник.

Представителят на прокуратурата не оспорва въззивната жалба и я 1 намира за основателна. Според него е допуснато нарушение от страна на районния съд като не е допусната съдебната реабилитация, понеже по делото са доказани всички изискуеми по закон предпоставки.

Защитникът поддържа подадената жалба като счита, че от представените по делото доказателства са налице основанията за постановяване на съдебна реабилитация на подзащитния й. Според адв. А. се касае за порочен анализ на нормата на чл. 87 НК, доколкото конкретно за глобата е необходимо единствено тя да е била заплатена, след което да е изтекъл едногодишният срок, за да бъде постановена съдебна реабилитация. Поради това искането е да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановена така спрямо подзащитния й П..

Осъденото лице в личната си защита излага, че поддържа казаното от защитника си, а в последна дума моли да бъде постановена съдебна реабилитация спрямо него.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си, след като се запозна с изложеното във въззивната частна жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

Районният съд правилно е установил фактите по делото, както във връзка момента на изпълнение на наказанията по двете осъждания, за които се иска съдебна реабилитация, така и във връзка със статута на осъденото лице - че осъденото лице се намира в безсрочно трудово правоотношение, считано от ** ** **** г., както и че същият няма задължения към НАП, нито повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства.

Същевременно в обжалваното определение липсват мотиви по отношение на разпитания в производството свидетел - А. К.. Според въззивният съд показанията на свидетеля са логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост, доколкото с тях допълнително се установява, че осъденото лице действително полага усилия да и води общественоприемлив начин на живот. От показанията на св. К. се установява също така, че той и осъденото лице са приятели от деца, макар да нямат родствена връзка, като понастоящем поддържат контакт веднъж месечно.

Независимо от това правните изводи на районния съд са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав по следните съображения.

По отношение на първото осъждането на И. П. - по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, действително е настъпила реабилитация по реда на чл. 86 НК, поради което искането за постановяване на реабилитация по него е недопустимо.

По отношение на второто осъждането на същия - по НОХД № ***/**** г., отново по описа на Районен съд - Ямбол, е правилен изводът, че съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК в настоящата хипотеза не може да бъде 2 постановена. Това е така, защото към момента на постановяване на настоящия съдебен акт изтеклият период от време е в размер от около 1 година и 6 месеца, а разпоредбата на чл. 87 НК урежда необходимост този срок да бъде в размер от 3 години.

Във връзка цитирания съдебен акт на СГС следва да бъде посочено, че същият не представлява задължителна съдебна практика, нито се явява трайна съдебна практика както в този съд, така и в страната, поради което настоящият съдебен състав намира, че това е действително изолирана такава.

Същевременно е налице съдебна практика на ВКС в обратния смисъл, а именно Решение № ***/** ** **** г. по н.д. № ***/**** г. на ВКС, I н.о.

В него е посочено, че в чл. 87 ал. 3 от НК, последното изречение, е визирана хипотезата за наложено наказание глоба като съпътстващо наказанието лишаване от свобода, по отношение на което априори се изисква изтичането на тригодишен срок. Тогава и само тогава законодателят не изисква изтичането на срок, различен от този, настъпил за изтърпяното наказание лишаване от свобода, както е при лишаването от права или пробация (в този смисъл и Определение № 154 от ** ** ****. по н. д. № ***/** г., I н. о.) Когато обаче е наложено само наказание глоба и реабилитация по право не настъпва при хипотезата на чл. 86 ал. 2 от НК, е налице приложението на чл. 87 ал. 1 от НК и срока не е от една година, както е по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК, а от 3 години. Разбира се, възможно е в такива случаи да настъпи и реабилитация по смисъла на чл. 88а ал. 1 във връзка с чл.

82 ал. 1 т. 5 от НК, където предвиденият срок е от 2 години от изтърпяването на наказанието, но съдебната практика неведнъж е имала възможност да посочи, че тази реабилитация не изключва приложението на чл. 87 от НК.

Същевременно следва да бъде посочено, че доктринерното разбиране за института на реабилитацията, изградено въз основа на НК, е такова, че реабилитацията по право по чл. 86 НК е правилото, а съдебната реабилитация по чл. 87 НК представлява изключение от нея. А отново по силата на закона и без необходимост от съдебна намеса настъпва и другият вид реабилитация пълната реабилитация по реда на чл. 88а НК. При това положение, когато съд е сезиран с искане по смисъла на чл. 87 НК в случай като настоящия проверката следва да бъде осъществена първо за наличие на хипотезата на чл.

86 НК, после за тази по чл. 88а НК (доколкото същите действат ex lege) и найнакрая по реда на чл. 87 НК, в този смисъл цит. решение на ВКС.

Следователно волята на законодателя в хипотеза като настоящата - едно осъждане с приложение на чл. 86 НК и второ осъждане на наказание глоба, наложено самостоятелно - е за второто да настъпи първо реабилитацията по реда на чл. 88а НК. Поради това в отговор на основния довод на защитата следва да бъде посочено, че изискването на чл. 87 НК за изтичане на срок в размер от 3 години не се противопоставя на изискването на чл. 88а НК, доколкото правилото на чл. 87 НК е свързано с правилото на чл. 86 НК, които не изключват приложението на чл. 88а НК, което в настоящия случай се явява първата по време възможност за постигане на реабилитация на осъденото лице. А предпоставките по чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК не са налице към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

Обобщено, въззивният съд намира, че правилно районният съд е отказал 3 да постанови съдебна реабилитация, приемайки че за второто по ред осъждане е приложим срокът по чл. 87, ал. 1 НК, защото в закона за хипотези като настоящата е предвидени да настъпи първо по време пълна реабилитация по смисъла на чл. 88а НК.

Ето защо Окръжен съд - Ямбол намира, че обжалваното определение следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 436, ал. 3 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 403/08.06.2026 г., постановена по ЧНД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4