Решение № 1084 от 13.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118237 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД (конституиран на мястото на ищеца „Алфа Банк“ А.Е. чрез „Алфа Банк – клон България“ с Определение от 15.12.2020 г. по гр.д. № 491/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан) против Л. Р. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1858/28.11.2013 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2804/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва: 5 017, 69 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит ***** г. от 07.12.2007 г., сумата от 500, 50 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 09.09.2012 г. до 19.11.2013 г., сумата от 96, 55 лв. – наказателна лихва за периода от 09.09.2012 г. до 20.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между „Алфа банк – клон България“ и Л. Р. Д. е 1 сключен договор за потребителски кредит ***** г. от 07.12.2007 г., по силата на който в полза на ответната страна била предоставена сумата в размер от 10 000 лв. Твърди, че с договора е установено предоставената заемна сума да бъде върната на 96 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на сумата от 136, 09 лв., считано от 07.10.2008 г. Сочи, че с договора е установен фиксиран годишен лихвен процент от 6, 95 % и годишен процент на разходите от 7, 1692 %. Поддържа, че в договора е установена лихва за забава в размер на договорената лихва плюс 10 пункта.

Сочи, че поради допусната забава вземането е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.11.2013 г. Твърди, че oтветникът е изпаднал в забава на 09.09.2012 г., от която дата са начислени и дължимите договорни и наказателни лихви. Сочи, че в хода на образуваното производство крайният падеж на задължението по договора за кредит е настъпил на 07.12.2015 г.

Поддържа, че по договора е предоставена сума в размер от 10 000 лв., като след осъществяване на частични плащания, останала непогасена главници.

Твърди, че не му е известно да е настъпила промяна на лихвения процент по договора. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответникът Л. Р. Д. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че в договора за кредите е установен годишен лихвен процент от 6, 95 % и годишен процент на разходите от 7, 1692 %, като в договора не е установено задължение за заплащане на такси и комисионни, поради което не ясно на какво се дължи разликата между годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Поддържа, че в договора е посочен годишния процент на разходите, но не и начина на неговото формиране, поради което е допуснато нарушение на чл. 7, т. 6 ЗПК (отм.), поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.) и потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Счита, че предвид изложеното следва всички плащания по договора да се отнесат за погасяване на чистата сума по договора. Оспорва да са възникнали предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, тъй като не е изпаднал в забава, а е налице забава на кредитора, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за погасяване на задълженията по кредита.

2

Поддържа, че банката едностранно е увеличила годишния лихвен процент на 9, 95 %, като и размерът на месечната погасителна вноска на 149, 06 лв. без между страните да е подписано допълнително споразумение. Твърди, че банката едностранно е увеличила лихвения процент и вноската по кредита, като банката е погасявала главница в размер – по-малък от установения в погасителния план. Сочи, че предвид едностранната промяна на вноската не е изпаднал в забава и не са настъпили предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Сочи, че щом кредитът е станал предсрочно изискуем отпада задължението за заплащане на възнаградителна лихва, доколкото последната представлява възнаграждение за ползване на кредита, а не обезщетение. Оспорва истинността на представеното по ч.гр.д.

№ 2804/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък извлечение от счетоводните книги на банката в частта му по отношение на посочените договорна лихва и наказателна лихва. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 92 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 1858/28.11.2013 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2804/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва: 5 017, 69 лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит ***** г. от 07.12.2007 г., сумата от 500, 50 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 09.09.2012 г. до 19.11.2013 г., сумата от 96, 55 лв. – наказателна лихва за периода от 09.09.2012 г. до 20.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на 3 издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски кредит Ваканция № 63-58/2007 г. от 07.12.2007 г., сключен между “Алфа Банк – клон България” и Л. Р. Д. при Общи условия, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 10 000 лв., която се изплаща по банковата сметка на кредитополучателя, открита в “Алфа Банк – клон България”, посочена в Раздел I, т. 3 от Договора. В разпоредбата на Раздел I, т. 4 от Договора е установено, че кредита се усвоява незабавно чрез изплащане на сумата по посочената в договора банкова сметка на длъжника.

В разпоредбата на Раздел II, т. 6 от Договора е установено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката фиксиран лихвен процент от 6, 95 %. С клаузата на Раздел II, т. 8 от Договора е установено, че банката си запазва правото едностранно да променя договорния лихвен процент – по изключение, във всеки един от следните случаи: 1. при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на договора; 2. в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на първото усвояване по договора. Установено е, че банката уведомява незабавно кредитополучателя за промяната в лихвения процент, който се задължава да се яви в банката за подписване на съответното допълнително споразумение в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението. Неявяването се счита за неприемане, в който случай кредитополучателят се задължава в едномесечен срок от получаване на уведомлението да издължи кредита, ведно с начислените лихви. При неизпълнение на горното задължение банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В договора е установено, че годишният процент на разходите е 7, 1692 4

%. В договора е посочен общият размер на задълженията по кредита от 13 064, 64 лв.

Установен е срок за издължаване на кредита от 96 месеца на равни месечни анюитетни вноски – всяка в размер от 136, 09 лв., с падеж на първата вноска на същото число на месеца, считано от датата на усвояване на кредита, един месец след датата на усвояване.

В разпоредбата на Раздел II, т. 10 от Договора е установено, че в случай на просрочие на издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, дължими съгласно договора, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата лихва за забава в размер на договорния лихвен процент по чл. 7 от Договора плюс надбавка от 10 % годишно, но не повече от законната лихва.

Към договора е приложен погасителен план, който не отразява в цялост задълженията по всички 96 погасителни вноски.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит (отм.), в редакцията му действаща към момента на сключване на договора за потребителски кредит – ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г., доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 4 ЗПК (отм.).

Съгласно чл. 4 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, като кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. В чл. 7 ЗПК (отм.) са уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на някои от тях, лимитативно изброени в чл.

14 ЗПК (отм.), обуславя недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл. 14 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни 5 изисквания води до настъпване на последиците по чл. 14 ЗПК (отм.) изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в последният не се съдържа задължителната информация по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.)

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.