Решение № 1121 от 02.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503685 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 265506 от 24 август 2021г. по гр. д. № 6874/2019г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав е отхвърлил предявения от Л. Й., гражданин на Република Австрия, срещу „Кристи 12“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 27, вр. с чл. 28, ал.1, изр. първо ЗЗД за унищожаване поради грешка в предмета на предварителен договор от 13.05.2016 г. и оставил без разглеждане предявения положително евентуално съединен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 34 ЗЗД за сумата от 38 173,80 евро, представляваща заплатена цена по предварителен договор от 13.05.2016г.; осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5 880,00 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на А. Ц. М. - третото лице-помагач на ищеца.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Л. Й. срещу решението по гр. д. № 6874/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав. С доводи за неправилност на обжалваното решение главно поради извода на съда за автоматично разваляне на предварителния 1 договор, иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на предявените от него искове. Прилага „мейл кореспонденция“ между страните и „предложение с обратна разписка“.

„Кристи 12“ ЕООД е оспорил въззивната жалба.

В упражнение на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ) , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към оплакванията доказателства и доводи на ответника по жалбата, въззивният съд приема следното:

Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е разгледал предявения иск при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.

По съществото на спора и косвено по правилността на обжалваното решение:

Предявени са искове, уточнени с молба от 17.06.2019г. и от 13.02.2020г., от Л. Й., гражданин на Република Австрия, срещу „Кристи 12“ ЕООД. Ищецът твърди, че е възложил с договор за поръчка на братовчедка си А.М. сключването с ответника „Кристи 12“ ЕООД на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил – „Порше“, модел „Панамера Турбо“ с рег. № ***, който бил сключен на 13.05.2016г. с купувач, по настояване на ответника, А.М., която е български гражданин, с продажна цена 75 868.20 евро, платима с първоначална вноска от 18 406.80 евро, платена от ищеца, а останалата част, платима на 36 вноски съгласно погасителен план. С предаването на вещта правата на довереника били прехвърлени на доверителя, също упълномощен от продавача да го представлява пред полицията, който продължил плащанията по договора, освен че платил първоначалната вноска, като за правното му положение на купувач продавачът – ответник знаел, поради което като недобросъвестно лице по отношение на него правата по предварителния договор се смятат за права на ищеца. В момента на получаване на автомобила, при огледа му, се установило, че километражът на колата показва 108 000 км, ищецът отпътувал за Виена и предал автомобила в официален сервиз на Порше за преглед и установяване състоянието на автомобила, като на 24.05.2016г. било 2 установено, удостоверено в протокол, съществено разминаване в показанията на действително изминатите от МПС километри – километражът на арматурното табло показвал 111 776 км, а на 20.01.2016г. при последната смяна на маслото бил 174 819 км, впоследствие при оглед на 21.06.2016г. по повод претърпяно ПТП на 05.06.2016г. също било установено, че показанията на километража от 112 521 км не отразяват действителния пробег на автомобила. След неуспешни опити да се свърже с продавача относно констатирания порок, той преустановил плащанията. Така е обосновал, че е носител на потестативното право да унищожи договора поради опорочена воля – грешка в съществени качества на вещта - в пробега на автомобила, даващ информация за остатъчния полезен ресурс на автомобила, обуславящ и пазарната му цена, и иска от съда да постанови решение, с което да унищожи договора поради грешка. В случай на уважаване на този иск, ищецът иска от съда да осъди ответника да му върне даденото по договора – платена цена до 06.09.2017г. в общ размер на 38 173, 80 евро, равняващи се на 74 661, 46 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Кристи 12“ ЕООД е оспорил основателността на исковете.Не оспорва сключването на предварителния договор с А.М., с посочения в исковата молба предмет, но сочи, че съгласно същия автомобилът се продава в състоянието, в което се намира в момента на продажбата и не са водени разговори относно техническото му състояние; не оспорва, че първоначалната вноска е получена при подписване на договора и, че автомобилът е предаден на М. – купувач на автомобила. Възразил е, че не е въвеждал в заблуждение насрещната страна по отношение на пробега, нито е извършвал, нито знае за извършване на такива действия по промяна на техническите параметри, поради което е добросъвестен. Евентуално е направил и възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, предявен според него на 17.06.2019г.

(всъщност той е предявен по пощата на 23.05.2019г. - чл. 125 вр. чл. 62, ал. 1, изр. 1 ГПК), като е посочил, че давността изтича най-късно на 24.05.2019г.

От представените по делото доказателство е установено следното:

3

На 13.05.2016г. между Л. Й., в качеството му на доверител, и А. Ц. М., в качеството й на довереник, е сключен договор за поръчка (съставен на български език), по силата на който доверителят възлага на довереника да сключи и подпише на 13.05.2016г. с „Кристи 12“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера Турбо“, цвят „бял“, рег. № ***, при покупна цена в размер на 75 868,20 евро, от свое име, за сметка и в интерес на доверителя. В договора за поръчка е предвидено, че доверителят ще присъства при сключване на предварителния договор, както и ще получи автомобила непосредствено след сключването му, ще заплати началната вноска и остатъка от цената, като с предаването на вещта на доверителя се прехвърлят правата и задълженията, придобити от довереника.

Не се спори между страните, че предварителен договор като описания в исковата молба под № 1546 е сключен на 13.05.2016г. между „Кристи 12“ ЕООД от една страна и А. Ц. М., фигурираща като купувач, за покупко-продажба на МПС марка „Порше“, модел „Панамера Турбо“, цвят „бял“, рег. № ***, в „състояние, в каквото се намира в момента на продажбата“; уговорено е прехвърлянето на собствеността да се извърши в 15-дневен срок от последното погасено задължение; продажната цена е в размер на 75 868,20 евро, от които 18 406,80 евро са платени при сключване на договора, а останалата част е платима на 36 месечни вноски в размер на по 1 596,15 евро всяка от тях – съгласно погасителен план, с последен падеж на 13.05.2019г. В чл. 7 от договора е предвидено, че при неизплащане на определена вноска в срок от 30 дни от датата на падежа и спрямо приложения погасителен план, действието на договора се погасява автоматично, като продавачът не дължи връщане на платените до момента суми и същите придобиват характер на платен наем за ползване на автомобила.

Същевременно в чл. 6 от договора е уговорена неустойка за забава при забава в плащането над 30 дни в размер на 0, 25 % от вноската на ден.

На 13.05.2016г. Б. Б. Й., в качеството си на управител на „Кристи 12“ ЕООД, е упълномощил ищеца Л. Й. да го представлява пред органите на КАТ, полиция, гранични и митнически органи, органите на ДАИ и главно управление на пътищата и МВР във връзка с управлението на л.а. Порше, Панамера, с рама WP0ZZZ97ZAL080720, рег. № ***. Със същите права е била 4 упълномощена на 13.05.2016г. и А.М.. Истинността на пълномощните в частта относно положения подпис от името на управителя на ответното дружество не е оспорена (въпреки видимата от формална страна разлика в подписите, изхождащи от едно и също лице).

Безспорно е, че автомобилът се държи от ищеца в периода 13.05.201628.07.2020г. Не се спори и, че ищецът е извършвал плащания на погасителни вноски по предварителния договор до 06.09.2017г. Този факт е установен и от извлечението от сметка на ищеца - плащанията на месечни вноски са извършвани от банковата му сметка в евро. От хронологична аналитична ведомост от счетоводството на ответника е установено също, че по процесния договор, с вписан клиент А.М., е постъпила сума в периода 24.06.2016 г. – 07.09.2017г. в общ размер на 19 147 евро – 37 448, 28 лв.

В протокол за анализ на МПС от 24.05.2016г. (неподписан), за който е издадена фактура от 25.05.2016г. от Порше Виена Лизинг, е записано, че при извършения анализ на автомобил с рама WP0ZZZ97ZAL080720, серия Панамера, с първа регистрация 15.10.2009г., с пробег 111 776 км, е констатиран общ пробег при последни смазочни работи и при последно междинно техническо обслужване от 174 819 км. В документ, наименован „експертиза“, от 21.06.2016г., съставен от лице, посочено като вещо лице, по повод застрахователна щета, е записано, че е отчетен километраж на процесния автомобил от 112 521 км.

Съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза разликата в средната пазарна стойност на автомобила при помалък пробег и при пробег от 185 000 км е 20 000 лв. – 110 000 лв., съответно 90 000 лв. Според допълнителното заключение на АТЕ действителните километри на процесния автомобил към момента на подписване на договора са около 185 000 км (към 19.01.2016г. той е бил 174 819 км ), въпреки че километражът на автомобила е сочил около 108 000 км, като е вероятно да е извършена манипулация в механизма на километража в периода 03.02.2016г.

– 25.05.2016г. Вещото лице е уточнило още, че за 60 000 км може да е наложителна смяна на накладки, на масло, антифриз на автомобила.

Според показанията на свидетеля С., чиято майка е едноутробна сестра на ищеца, и братовчедка на А.М., Л. докарал поршето във Видин, като километражът му показвал около 110 000 км. Св. А. (очевидно баща на св. С.), 5 е разказал, че е присъствал лично, заедно с Л. и А., при огледа на процесния автомобил, който виждали за първи път и който бил на паркинг в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“. Свидетелят – женен за сестрата на Л., го придружавал като шофьор; Л., който не владеел добре български, попитал на немски дали километражът е реален и получил утвърдителен отговор. При подписване на договора били тримата, както и лицето, което свидетелят възприел за собственик на автокъщата, и още един човек; А. – първа братовчедка на Л., сключила договора, Л. „направил“ плащането, като колата била за Л. и според свидетеля собственикът на автокъщата разбрал за кого е колата и кой ще плаща.

Според показанията на св. Ц. – мениджър „Продажби“ на автокъща „Кристи 12“, след огледа на конкретно посочен автомобил, А.М., придружена от Л. Й. и още едно момче, подписала договора, като свидетелят помни, че Л. и А., която предимно уточнявала условията на договора, не са питали за километража, който според свидетеля бил в диапазона мужду 150 000 – 200 000 км, доколкото на „такива кимометри“ идвали автомобили при тях към онзи момент. Свидетелят сочи и, че доколкото знае Л. Й., когото възприел по-скоро като експерт, придружаващ А., без да знае за някакви уговорки между тях, е плащал по договора от своя сметка в Австрия, но първата вноска според него я платила А., и утвърждава, че не са отказвали на клиент да провери автомобила, който желае да закупи, като към 2016г. не си спомня да са поставяли табела с технически данни за автомобила; съобщил е и, че нямат практика да сключват договори с чуждестранни лица.