Решение № 687 от 28.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430202327 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 23-0938-002329 от 21.07.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен на В. Я. П. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. А. А. от АК – Плевен с пълномощно по делото.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 06.07.2023г. в 14:10 часа в *** паркинг на *** като водач на лек автомобил *** с рег.№ *** извършва маневра на заден ход не се подсигурява и удря паркиралия лек автомобил *** с рег.№ *** с водач Д. Г. К. – С. от гр.Плевен, с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, като допуска ПТП с материални щети по автомобила. Водачът напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР обслужваща района с което е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно:

Наказателно постановление № наказателно постановление № 23-0938-002329 от 21.07.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен; АУАН Серия GA № 1005268/06.07.2023г.; Справка за нарушител на жалбоподателя В. Я. П.; Протокол за ПТП № 1827593/06.07.2023г..; Копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и гласни такива.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Д.

Г., М. П. Н., Д. Г. К. – С.. Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.

Свидетелите М. Д. Г. и М. П. Н. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото 2 на пътното транспортно произшествие и след преглед на охранителните камери, а именно, че при пристигане на мястото на ПТП-то са установили щетите по автомобилите, но не и виновното лице, което пристига по-късно на мястото на произшествието.

Свидетелят Д. Г. К. – С. също не е била очевидец на настъпилото ПТП, а същата е била уведомена за него в последствие. Свидетелката С. свидетелства относно причинените по нейното МПС щети.

В обясненията на жалбоподателят В. П., дадени в хода на съдебното следствие същият не отрича възникналото ПТП, като заявява, че не се е обадил на полицията въпреки, че е разбрал, че е причинил щети по другия лек автомобил, защото *** му го е „задължила“ да отидат да купят на внучка му вода. Дори да се приеме за истинно твърдението на жалбоподателя, че е отишъл да закупи вода на внучката си, това обстоятелство не е от такъв характер и спешност, че да обоснове извършването на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП - напускане на ПТП. От друга страна, безспорно е, че неговата *** и *** на детето съвсем спокойно е могла да отиде да купи вода на своята ***, а жалбоподателят да остане на място и да изчака пристигането на служителите на ПП – КАТ Плевен.

Самият жалбоподател заявява в съдебно заседание, че е разбрал, че е ударил паркиралото МПС, но въпреки това в отишъл да купи за внучка си вода, но се е върнал, след като е бил потърсен, с което според съда е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложените доводи от повереника на жалбоподателя, че свидетелството за правоуправление на същия му е необходимо, тъй като той ежедневно посещава медицински център в гр.Плевен за извършване на процедури на неговото внуче, което страда от заболяване, което ограничава движението му и няма кой друг да транспортира детето до този център за извършване на необходимите манипулации, съдът счита същите за неоснователни. В съдебно заседание в своите обяснения жалбоподателят споделя, че не е единственият член на семейството му притежаващ свидетелство за правоуправление.Това обстоятелство навежда съда на извода, че с оглед изложеното от страна на жалбоподателя становище няма опасност за влошаване на здравословното състояние на детето.

3

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Затова съдът приема, че В. Я. П. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наложеното наказание по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е с фиксиран размер, а за нарушението по чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил минималното предвидено наказание и НП следва да се потвърди изцяло Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 23-0938-002329 от 21.07.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен на В. Я. П. с ЕГН:

**********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4