Решение № 217 от 28.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Смолян, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 154/22.03.2023 г. по гр. д. № 363/2022 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявения от Й. Т. Щ. иск да се признае за установено по отношение на Р. Т. Щ., че ищцата е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990 – 1991 г. досега на следните недвижими имоти: втория етаж на жилищната сграда с идентификатор 67653.922.**** със застроена площ *** кв.м., брой етажи: *, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна съгласно приложената скица, като застроената площ на втория етаж е *** кв.м., ведно с вътрешно стълбище и западния вход на сградата, което стълбище заема площ от първия етаж от около 13 кв.м., тавански етаж с площ от *** кв.м. и западната част на избения етаж от същата сграда, която част е с площ от около ** кв.м.; сграда с идентификатор 67653.922.**** със застроена площ ** кв.м., брой етажи: *, с предназначение селскостопанска сграда съгласно представената скица, представляваща обособено помещение под стълбищната площадка, от което има вход за ползваната от нея част от избита, както и другите преградени и обособени по-ниски помещения под стълбището и 1 стълбищната площадка от западната страна на сградата /последните без самостоятелен идентификатор/ - всички те намиращи се в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. С. от 2004 г., с площ на този ПИ от *** кв.м. – като неоснователен и недоказан.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата Й. Т. Щ., с оплаквания, че е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се във въззивната жалба, че са нарушени изискванията на чл. 145 и чл. 146 от ГПК – съдът не е изяснил кои са спорни и кои са безспорни обстоятелства; докладът по делото не е пълен и конкретен – няма яснота как се разпределя доказателствената тежест и не е посочено за кои обстоятелства не се сочат доказателства. Твърди се, че съдът е отказал да събере относими към спора доказателства.

Твърди се, че ответницата не е оспорила твърдението, че ищцата владее и ползва като свои претендираните имоти още от 1990 г.; ответницата е възразила, че ищцата ги владее повече от 15 години, считано от смъртта на майката на страните през 2006 г. Твърди се, че при липса на спор относно изтеклата придобивна давност от 1990 г. нататък следва да бъде посочено от съда подлежи ли на доказване давностното владение от 1990 г. до 2006 г.

По-нататък във въззивната жалба се излагат твърдения относно извършената неформална делба през 1990 – 1991 г., откогато всяка от страните е започнала да упражнява правата на собственост върху своята час: ищцата – живеейки на втория етаж, ответницата – извършвайки ремонт на първия етаж; до смъртта на майката на страните ответницата не е оспорвала направеното разделяне на етажите и частите към тях, а се е съобразявала с него.

Сочи се от жалбоподателката, че северният вход към първия етаж е изграден и е поставена врата; при „отвършването“ на първия етаж през 1990 г. до входната врата за първия етаж от север са изведени всички кабели на ел. инсталацията и е поставено /монтирано/ ел. табло с бушоните за първия етаж, но не е поставен отделен електромер за първия етаж, а ел. мрежата е присъединена към електромера за втория етаж. Жалбоподателката сочи, че след като ответницата започнала да не се съобразява с направеното разделение на къщата след смъртта на майка им, е ограничила достъпа й до западния вход и втория етаж.

По отношение представената по делото кореспонденция между страните жалбоподателката твърди, че приела да се обсъжда промяна в прилежащите към отделните етажи части от имота, които да може да завещае на децата на ответницата, поради което не може да се правят изводи от представените писма, че е налице договаряне за първоначална делба на имота, като изводите в тази насока са неправилни.

Твърди се в жалбата, че съдът е допуснал процесуално нарушение 2 като не е допуснал да се съберат относими към спора доказателства, не е обсъдил всички събрани доказателства по делото в цялост и във връзка едно с друго, не е обсъдил всички мотиви по спора. Жалбоподателката твърди, че не са взети предвид приложените по делото писмени доказателства, а взетите предвид са тълкувани едностранно, като едно единствено изречение е изведено от контекста и общия смисъл на цялото писмо.

Сочи се в жалбата, че съдът основава решението си главно на изречение първо от писмо на жалбоподателката от 26.02.2016 г., което когато се разглежда самостоятелно и необвързано от съдържанието на цялото писмо и другите факти и обстоятелства, би могло да се разглежда както съдът го е приел. Твърди се, че текстът на това писмо е тълкуван превратно.

Жалбоподателката твърди, че е допуснала грешка, като е пропуснала думичката „твой“ в текста „… в целия недвижим имот…“, който става „целия твой недвижим имот“; когато е писан текста, жалбоподателката не е имала предвид, че следва подробно да описва в него всички прехождащи го обстоятелства, за да може да бъде разбран от други хора впоследствие.

Жалбоподателката твърди, че след смъртта на майка им продължила да ползва и първия етаж /като държала свои вещи там/; преди да изпрати обсъжданото писмо ответницата пожелала незабавно да освободя първия етаж, който считаше за свой, с мотиви, че изтича 10-годишен срок от смъртта на майка им, като имала опасения, че жалбоподателката ще претендира придобиването на нейните части от имота по давност. Твърди се, че от втория абзац на писмото, който е неразривно свързан с първия абзац, става ясно, че жалбоподателката говори за декларация само за първия, но не и за втория етаж. Твърди, че през всичките тези 7 – 8 години, ,за които става въпрос, жалбоподателката е живяла на втория етаж, установено от всички свидетели, дори и от ответницата в отговора на исковата молба; за този втори етаж не се отнасят думите „там печка не е палена сигурно от 7 – 8 години“ – печка не е палена на първия етаж.

Твърди се, че не са обсъдени и факти и обстоятелства, съдържащи се и в другите писма; не е съобразено, че в едно от писмата на жалбоподателката тя подробно пише за направената през 190 – 1991 г. делба.

По-нататък във въззивната жалба се прави анализ на свидетелските показания. Твърди се, че неправилно районният съд не е взел предвид показанията на свид. Д. П., като сочи, че свидетелката дава показания именно за отношението на жалбоподателката относно този имот, както го е възприела във времето; тя е била свидетел и на вземаните от нея отпуски тогава за ремонта на първия етаж и на умората при жалбоподателката, недоспиването, когато се е връщала на работа, с нея жалбоподателката е споделяла за трудностите по намиране на материали, машини за работа, първоначалните проблеми при споровете с ответницата относно „отвършването“, както и разрешаването им при постигнатото споразумение с договарянето и извършването на неформалната делба; жалбоподателката споделяла пред свидетелката и какво ползва в имота 3 предвид предстоящи задачи и проблеми, които има да решава. Излагат се доводи и относно показанията на свид. Н. Щ., както и се твърди, че не са възпроизведени в протокола в пълнота неговите показания.

По-нататък се оспорват показанията на свидетеля И. С., като се сочи и неговата заинтересованост от изхода на делото. Сочи се, че той твърди наличие само на едно ел. табло, а такова има и на първия етаж, но е с общ електромер с втория етаж. Жалбоподателката сочи, че не е заявява искане нито сама, нито заедно с ответницата за кадастрално заснемане и проект за делба с отделни идентификатори в Служба по кадастъра; тъй като отново се делят само етажите, а таванът и избата остават общи, липсва съгласие на жалбоподателката и начинанието на ответницата не е завършено.

Жалбоподателката твърди, че е невярно заявеното от свид. С., че до март 2022 г. е имал достъп до цялата къща, като в тази връзка жалбоподателката заявява, че достъпът до западния вход на къщата за ответницата е бил ограничен малко след смъртта на майката на страните. По-нататък се описва ситуация, свързана с разбита входна врата от служители на МВР, като се твърди, че свид. С. искал да използва тази ситуация, да поправи вратата и да вземе ключ от нея, като по този начин унищожи важен факт относно придобивната давност – непрекъснатото владение и ползване като свои на западния вход, на втория и таванския етаж, на западната избена част, както и обстоятелството, че жалбоподателката е демонстрирала тези свои намерения пред другия съсобственик. Твърди се, че в случая не са обсъдени и поисканите от ответната страна материали от МВР. Твърди се, че верността на показанията на свид. И. С. може да се провери и ако на СТЕ се постави задача, каквото искане е направено пред районния съд, дали е сменяна бравата, дали има на пазара сега патрони за тази брава, дали намиращите се сега на пазара патрони за брава може да се монтират на съществуващата брава.

Твърди се, че вещото лице по СТЕ не е отговорило на голяма част от поставените въпроси; отклонило отговарянето на въпроса относно ел. табло и бушоните до входната врата на първия етаж на северния вход, който въпрос не е бил зададен предварително, но не изисква особени усилия и работа; същевременно вещото лице акцентира на незаконно построени части от сградата, като в тази връзка жалбоподателката сочи, че по проект стълбищната площадка от запад е на ниво на терена, а на място терена е много по-ниско и са изградени стълби да достигнат до входа.

Твърди се в жалбатга, че проектите /плана/ на къщата не е представен от ответницата по настоящото дело и по делото за делба; явно проектът е поискан от архива на Община – Смолян, където не са нанесени всички поправки впоследствие.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като вместо това се уважават предявените искове; претендират се разноски.

4

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Р. Т. Щ., в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Твърди се в отговора, че районният съд е събрал всички доказателства, които страните ангажирали, включително съдебно-техническа експертиза. Според въззиваемата районният съд в решението си е обсъдил всички събрани доказателства, направил е правилни фактически и правни изводи.

В отговора се изразява становище, че направените доказателствени искания не са аргументирани, не са посочени основанията по чл. 266 от ГПК, поради което не следва да се допускат. Твърди се, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, няма никакво основание за допускане на гласни доказателства и назначаване на експертиза от въззивния съд.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателката Й. Щ. поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата Р. Щ. не се явява в съдебно заседание. От пълномощникът й адв. К. Г. е постъпило писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба и допълнителното писмено становище.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Ищцата Й. Т. Щ. претендира да бъде признато за установено спрямо ответницата – сестра й Р. Т. Щ., да е придобила по силата на давностно владение с начало от 1990 г. до настоящия момент: втори жилищен етаж от сграда с идентификатор 67653.922.****, ведно с вътрешното стълбище и западния вход на сградата, таванския етаж и западната част на избения етаж, сграда с идентификатор 67653.922.**** /селскостопанска сграда/, както и преградените помещения до северната фасада.