Решение № 105 от 05.05.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Севлиево, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20264230100018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 49 ал. 1 СК.

Г. П. Г. от гр. Севлиево, ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. И. И. - С. от ГАК, е предявила срещу В. С. В. от гр. Севлиево, ЕГН: **********, иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на ответника. Отправила е и искане след развода да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Севлиево. Претендира разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 08.08.2021 г. и от брака си нямат родени деца. Според изнесеното в исковата молба ищцата и ответникът се познавали от 2010 година, като заживели на семейни начала през 2015 година, а на 08.08.2021 година сключили граждански брак.

Ищцата твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали в хармония и разбирателство, но с течение на времето нещата се променили, като след като закупили жилище – апартамент в град Севлиево и се пренесли да живеят в него, скандалите им зачестили, като същите били единствено и изцяло провокирани от ответника.

Закупеният апартамент се нуждаел от ремонт и бащата на ищцата обещал да извърши част от него, като за целта заедно с майка й отишли да огледат апартамента.

Ищцата била на работа, а ответникът бил в жилището. Когато родителите на ищцата влезли в апартамента, ответникът веднага ги изгонил и им забранил да идват в 1 апартамента.

Ищцата твърди, че след този случай ответникът започнал да става все понедоволен, често вдигал безпричинни скандали, случвало се да троши имущество, да повишава тон и да блъска ищцата.

През декември 2024 година В. закупил нов телефон на ищцата, но непрекъснато й натяквал за него, като я заплашвал, че ще го счупи, защото той бил давал парите за него. Скандалите продължавали. При един от тях дори счупил стъклото на вратата към хола.

Ищцата твърди, че в името на семейството търпяла всички обиди, упреци и унижения от страна на ответника.

С течение на времето отношението на ответника към ищцата станало нетърпимо. Отчуждението им се задълбочило и спрели да проявяват признаци на привързаност един към друг. Ищцата правила опити да разговарят, за да разрешат проблемите си, но това се оказало невъзможно.

На 31.12.2025 година ответникът поръчал на съпругата си да направи новогодишната баница само с един късмет – за него. Г. изпълнила това му желание, но той отново не бил доволен и вдигнал скандал. Нещата ескалирали и ответникът натрошил два от рафтовете, монтирани на стената в жилището им, пуснал толкова силна музика, че от секцията паднали чаши, които се счупили.

В 02:00 часа на 1 януари 2026 година ответникът пожелал съпругата му да го откара до гр. Варна, тъй като той не притежавал СУМПС. Изплашена ищцата взела домашния си любимец – куче и казала на ответника, че ще иде да подгрее колата.

Вместо това запалила колата и отишла до дома на сестра си в *********** в град Севлиево, където и към момента живее.

Предвид всичко изложено ищцата моли съда да прекрати брака на основание чл.

49 от СК по изключителна вина на ответника; да й предостави на основание чл. 56 от СК ползването на семейното жилище. Същата не претендира издръжка, но претендира разноските по делото.

Ответникът е представил писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. М. М. от ГАК, в който изразява съгласието си бракът да бъде прекратен, но без съдът да се произнася по въпроса за вината. Претендира разноски съобразно изхода на делото.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата и ответникът са сключили брак на 08.08.2021 г. в гр. Севлиево, за което е съставен акт за граждански брак № 0067 от 08.08.2021 г. на Община Севлиево. При 2 сключване на брака съпругата е запазила предбрачното си фамилно име.

Еднопосочни са становищата на страните, че понастоящем бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това същият е лишен от присъщото му съдържание на физическа, духовна и емоционална общност. Така продължаването на неговото съществуване е само формално и не е оправдано с оглед интересите на съпрузите и на обществото. Ето защо бракът между ищцата и ответника следва да бъде прекратен чрез развод.

С оглед искането на ищцата съдът дължи произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

По време на брака ответникът е осъществявал основно психически тормоз спрямо ищцата. Това се установява от показанията на св. Н. Н., който цитира различни случаи, които са му известни, както от разкази на ищцата, така и от негови лични наблюдения. Освен случаят на 31.12.2025 година, става въпрос за многобройни други случаи, в които са била заедно и ответникът е нагрубявал ищцата по повод нейното шофиране, както и за случки след раздялата им, в които ответникът я е преследвал, влизал е в автомобила й и е оставял различни предмети, тормозел я е в социалните мрежи, лягал е под колата й преди да тръгне на работа и т.н.

Другият свидетел И. Т. изцяло потвърждава казаното от свид. Н., като за повечето от нещата, които са се случвали и за поведението на ответника същият заяви, че знае от самия него.

Осъществяваните от ответника по време на брака прояви на агресия и психически тормоз върху ищцата безспорно представляват негово противобрачно поведение. То противоречи на основните принципи, на които се изграждат брачните отношения съгласно чл. 2, т. 6 и 7 и чл. 14 от СК и е израз на липса на уважение у ответника към ищцата и на зачитане на нейната личност, както и е отрицание на разбирателството в семейството.

Неаргументирано и неподкрепено с факти е искането на ответника съдът да не се произнася за вината. Същият не отрича, че понякога реагира остро, но оправдава това си поведение със заболяването си от захарен диабет. Изтъкнатите от него факти за правене на изненади на ищцата като оставяне на букети, бонбони и други дребни подаръци в колата, не могат да се възприемат като основание за невиновно поведение на ответника за прекратяването на брака, още повече, че в хода на производството се събраха доказателства, че тези жестове на внимание са направени след като ищцата е напуснала семейното жилище.

По изложените дотук съображения съдът следва да обяви, че приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

От брака страните нямат родени деца.

3

Ищцата е поискала да й бъде предоставено за ползване семейното жилище – апартамент в град Севлиево, придобит от страните по време на брака им, който към настоящия момент тя е напуснала, а ответникът продължава да живее в него, като ищцата иска от съда той да бъде задължен да го напусне.

Ответникът няма претенции относно ползването на семейното жилище и е съгласен то да бъде предоставено на ищцата, което заявява категорично чрез процесуалния си представител, както в съдебно заседание, така и в представената по делото писмена защита.

С нотариален акт №118, т. IIІ, д. № 454 от 27.05.2024 година по описа на Нотариус с рег. № 543 НК с РД – района на РС - Севлиево страните са придобили в режим на СИО следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на град Севлиево с площ от 56.39 кв.м., с адрес – град Севлиево, ул. ***********, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 3 кв.м. и 1.705% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при граници, посочени в нотариалния акт.

Имотът е закупен с кредит от „ПИБ“ АД, като по делото се събраха доказателства, че ищцата изплаща този кредит.

По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на СК "семейно жилище" на страните е апартаментът, описан по-горе. Няма данни страните да са придобивали друго имущество по възмезден или безвъзмезден начин по време на брака си, както и не се събраха доказателства ищцата, която има претенции за ползване на семейното жилище, да притежава друг жилищен имот. Не се събраха данни и за притежаване на друг жилищен имот от страна на ответника. Поради това следва да се приеме за доказано, че както ищцата, така и ответникът, имат жилищна нужда.

При преценката дали семейното жилище може да се ползва поотделно от страните следва да се изхожда от съществуващите негови характеристики без оглед възможност за бъдещи преустройства на жилището, както и от отношенията между страните. В конкретния случай жилището е твърде малко по площ и няма как да се ползва общо от двамата бивши съпрузи, а това не е съвместимо и с обтегнатите им отношения. Освен това ответникът няма претенции по отношение на него, както и няма възражения същото да бъде предоставено за ползване на ищцата. Следователно са налице предпоставките по чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на единия от съпрузите.

Предвид обстоятелството, че страните са съсобственици на семейното жилище – към настоящия момент в режим на бездялова СИО и че вина за развода има ответникът, съдът намира, че ползването на семейното жилище след развода следва да бъде предоставено на ищцата на основание чл. 56, ал. 5 от СК. От цялостното 4 съдържание на нормата на чл. 56 от СК и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че в конкретния случай не следва да определи срок, в който ищцата да ползва семейното жилище. Съгласно чл. 57, ал. 1, изр. първо от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Никоя от страните не е поискала в настоящото производство съдът да определи размера на наема, но няма пречка това да стане в отделно производство.

При сключване на брака ищцата не е променила предбрачното си фамилно име.

Страните не претендират издръжка помежду си.

По разноските:

Окончателната държавна такса съдът определя на 25,56евро и тъй като при предявяване на иска е внесена от ищцата първоначална д.т. от 12,78евро ответникът, с оглед вината, ще бъде осъден да заплати допълнителна д.т. в размер на 12,78евро.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото в размер 12.78 евро за внесена държавна такса при образуване на делото, както и посочените в списъка по чл. 80 от ГПК 613.60 евро адвокатско възнаграждение, за която сума има представен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че тази сума е платена.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака между Г. П. Г., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

Севлиево, ул. ***********, и В. С. В., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

Севлиево, ул. ***********, сключен на 08.08.2021 година с акт за граждански брак № 0067/08.08.2021 г. на Община, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.

49, ал. 1 от СК.

ВИНОВЕН за дълбокото и непоправимо разстройство е МЪЖЪТ В. С. В., с ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ на Г. П. Г., с ЕГН: **********, ползването след прекратяването на брака, на семейното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност между нея и В. С. В., с ЕГН: ********** и представляващо съгласно нотариален акт № 118, т. IIІ, рег. № 7303, д. № 454 от 27.05.2024 година по описа на Нотариус Пламен Димитров с рег. № 543 НК с РД – района на Районен съд - Севлиево ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на град Севлиево със застроена площ от 56.39 кв.м., с адрес: град Севлиево, ул.

***********, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 3 кв.м. и 1.705% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена /земята/, върху който е 5 построена и разположена сградата, при граници, посочени в нотариалния акт, като ЗАДЪЛЖАВА В. С. В. ДА ГО НАПУСНЕ.

ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН: ********** да заплати на Г. П. Г., с ЕГН: ********** направените от нея разноски по делото в общ размер на 626.33евро /шестстотин двадесет и шест евро и тридесет и три евроцента/ - равностойността на 1225,00лева, от които 12.78 евро държавна такса и 613.55 евро адвокатско възнаграждение.