Решение № 260024 от 19.10.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №

260024

19.10.2022 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд

На пети октомври през две хиляди двадесет и втора година В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : Х.

Жисова

Секретар: Цветелина Станчева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Административно дело номер 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по повод жалба на В.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 303, адв. Д.Ф. - Р. за обявяване нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г.

Д. М. върху поземлен имот с идентификатор № *** с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: ***, ***, ***,

***, ***.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС -

28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ бр. 51 от

28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, бил одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на град Хасково, община Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, относно възстановено право на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор ***, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв.м. Същият бил собственик на ПИ ***, на първо място съгласно договор за покупко

- продажба от 27.09.1970г„ сключен в гр. Хасково, между страните В.Р.В., като купувач от една страна и Г.Р. Т., в качеството си на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г.М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата, както и на основание давностно владение, констатирано с НА.

Жалбоподателят не обжалвал Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в законния 14 - дневен срок от публикуването й в ДВ бр. 51 от 28.06.2019г., поради което в полза на възстановените собственици била издадена Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор ***, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв. м. Тази заповед му била съобщена и той я е обжалвал в законния 14 - дневен срок, за което било образувано и висящо адм.д. № 6/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.

Независимо от това счита, че има правен интерес да обжалва и Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която бил одобрен плана на новообразуваните имоти, като нищожна в частта, в която се възстановявало право на собственост на наследниците на Г. Д. М.. Посочено е в жалбата, че жалбоподателят имал правен интерес да бъде изрично обявена за нищожна Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в частта на възстановения ПИ ***, тъй като същата обусловила издаването на Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, в полза на наследници на Г. Д. М., и дала основание за изменение на КРНИ с отразяване на наследниците на Г. Д. М. като собственици на процесния имот. Правният му интерес произтичал и от обстоятелството, че като административен акт процесната заповед засягала правото му на собственост върху ПИ ***.

Изложено е в жалбата, че жалбоподателят бил собственик на поземлен имот с идентификатор № *** с площ 303 кв.м, съгласно договор за покупко

- продажба от 27.09.1970г., сключен в гр. Хасково, между страните В.Р.В., като купувач от една страна и Г.Р. Т., в качеството му на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г.М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата. С Удостоверение № И 12 от 05.10.1989г., Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет - Хасково, обл. Хасковска, съгласно ПМС № 26 на Националния съвет на отечествения фронт от 1987г. и Решение № 140, протокол от 20.12.1988г. на ИК на ОбНС - Хасково, се предоставяло право на ползване на В.Р.В.,*** върху земя: нива в размер на 300 кв.м., находяща се в землището на гр. Хасково, обл. Хасковска, местност о-в Куба, № 153 по парцеларния план, която земя можела да се ползва за самозадоволяване, отдих и почивка. Съгласно чл.12, ал. 1 и 2 от ПМС № 26 на Националния съвет на Отечествения фронт от 23.04.1987г., земята се предоставяла безвъзмездно за безсрочно ползване, като същата можела да се стопанисва и от наследниците им, когато се ползвала при условията и по реда на това постановление. В тази връзка била и приложена към жалбата молба, адресирана до председателя на КТСУС при Общински народен съвет-Хасково с вх. № 194-В-216/20.11.1988г., за издаване на скица за парцел. Видно било от текста на молбата, че към същата бил приложен документ за собственост, а именно Удостоверение № И12 от 05.10.1989г. за парцел № 153 по плана на гр. Хасково, обл. Хасковска, кв. Куба, като се искало издаване на скица от регулационния план за парцела / имота, която да послужи пред съда. Предвид гореизложеното, правото на собственост на жалбоподателя било предоставено за безсрочно ползване от Общинския народен съвет - Хасково още през 1989г., като това право било упражнявано в пълен обем и същото било признато на самостоятелно основание както от Общинския съвет –Хасково, така и от нотариуса, издал нотариален акт на земята и построената в нея, съгласно предназначението й /за отдих и почивка/ Вила.

Посочено е по-нататък в жалбата, че с НА № 49 от 23.10.1992г., том V, дело № 2224/1992г., вписан в СВ - Хасково, нотариус Х. К. - нотариус при Хасковски районен съд, на основание постановлението от 20.10.1992г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело №

2224/1992г. и съгласно чл. 483 ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: нива от 300 кв.м., находящ се в местността

"Куба" - Хасковско землище, заснета с № 153 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извън строителните части на град Хасково, при граници: път, М. Т., Й. М. и Д. Б., а с НА № 41 от 27.01.1998г.том II дело № 272/1998г„ вписан в СВ - Хасково, И. В. - районен съдия при Районен съд - гр. Хасково, на основание постановлението от 27.01.1998г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 272/98г. и съгласно чл. 483 от ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: сезонна сграда /Вила/, с площ от 25 квадратни метра, построена в имот с планоснимачен № 153 в местността "Куба"-1, Хасковско землище, с площ на имота 0,3 - нула цяло и тридесет декара, при граници на същия: имот с планоснимачен №155, №156 и

№152, тоест изградил в процесния имот сграда - вила с площ 25 кв.м. Видно било от Справка за местни данъци и такси с ПИК на НАП по партидата на жалбоподателя, че поземленият имот и изградената в него сграда били декларирани от 05.03.1998г. и за същите се плащал данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци.

Доказателство затова били приложените към жалбата приходни квитанции за платен данък МДТ към общ. Хасково на земя и сграда, находящи се в гр. Хасково, кв. Куба 1 и 2 за 2017г., 2018г.,2019г. и 2020г.

Изложено е твърдение, че след закупуване на имота /1970г./ жалбоподателят го владеел несмущавано от никого и никой нямал претенции за собствеността му.

Жалбоподателят обосновава нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с обстоятелството, че в обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ ***, заповедта била лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност, а позоваването на нищожност му давала възможност да обжалва заповедта в частта на ПИ *** без ограничение във времето, съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК.

По отношение на поддържаните в жалбата основания за нищожност е посочено, че ПИ *** не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването на този имот в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследници на Г. Д. М. на основание на § 4к ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Изложено е, че жалбоподателят се легитимирал като собственик на ПИ *** въз основа на договор за покупко-продажба и обстоятелствена проверка, констатирано с НА № 49 от 23.10.1992г. и с НА № 41 от 27.01.1998г.

При издаване на акта нотариусът се бил позовал на множество документи, издадени от различни институции, които дали необходимата информация за признаване на правото на собственост на В.Р.В., което изключвало да е бил ползвател на този имот. В КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., имотът бил заснет с идентификатор № *** и бил с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: ***, ***, ***, ***, ***. След закупуване на имота /1970г./, както и след снабдяване с НА № 49 от 23.10.1992г., жалбоподателят го владеел постоянно и несмущавано от никого, което владение продължавало и досега. Имотът бил деклариран в Данъчна служба при Община Хасково и за него се заплащали дължимите данъци. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателят притежавал правото на собственост върху ПИ *** с площ 337 кв.м въз основа на надлежни документи за собственост и никога не бил изгубвал тази собственост. Той не бил ползвател на процесния имот и имотът не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на собственост на наследниците на Г. Д. М..

Не била налице според жалбоподателя и материалноправната предпоставка на § 4б ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към §4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.

Процесният имот *** не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия Следвало да намери приложение чл.

10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на наследници на Г. Д.

М. върху ПИ *** на основание Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51170/26.02.1992г. по чл. 11 ЗСПЗЗ. и поради липса на идентичност между притежаваните от Г. Д. М. ниви, за които било подадено заявление за възстановяване на собствеността в ПК - Хасково и процесния имот, собственост на жалбоподателя, поради което Заповед № ДС - 28 -1 от 11.06.2019г. в обжалваната част била нищожна, поради липса на предмет.

Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде обявена нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот с идентификатор № *** с площ

Разпечатката съдържа 41 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08f3afc9-87a9-4601-a845-1bb55027c3e5