Решение № 54 от 30.06.2022, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велики Преслав, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20223610200033 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от Община Върбица ЕИК 000931415, със седалище и адрес на управление гр.Върбица, обл.Шумен, ул.“Септемврийско въстание“№40, представлявана по закон от М. М. Б.-кмет срещу НП №НЯСС-59/26.04.2021 г., издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и прави допълнения към нея в с.з, освен за липса на компетентност на адмистративнонаказващия орган към датата на проверката и даване на предписанието и за съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН. Предвид на което моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, но в писмено становище по същество излага подробни мотиви в подкрепа на издаденото НП и моли същото да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.09.2020 г. при извършване на проверка на язовир „Върбица/Куцарова чешма“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** в 1 землището на Община Върбица, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, Р.Р. и И. И. установили, че жалбоподателя, като собственик на язовира, не е изпълнил предписание да извърши почистване от храстовидна растителност на водния откос на язовирната стена, дадено с Констативен протокол №05-03-2/16.01.2020 г. от ГД“Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ със срок до 39.05.2020 г. При проверката било установено още че поради обрастването с храстовидна растителност на водния откос на язовирната стена не може да се направи обстоен оглед на съоръжението.

На 26.04.2020 г. е била извършена проверка на същия язовир от комисия назначена със заповед на Областния управител на Област Шумен, член на която е бил и И. И.-служител на ДАМТН, РОНЯСС-СИБ. При тази проверка е определена трета ниска степен на потенциална опасност за същия язовир съгл.чл.141б от ЗВ. Видно от съставения протокол №64/07.07.20 г. е констатирано, че водния откос е обрасъл с храстовидна растителност, като не са дадени предписания нито по отношение на техническата документация, нито по осъществяване на безопасна техническа експлоатация.

След преценка от административнонакзващия орган за неизпълнение на задължителни предписания на 05.11.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства.

Показанията на разпитания като свидетел служител на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, осъществил процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

Фактическата обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО.

Съдът възприе показанията им, т.к разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Съдът кредитира и неоспорените писмени доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Следва да се обсъди Констативен протокол №05-032/16.01.2020 г., като официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От същия се установява, че водния откос на язовирната стена е обрасъл с храстовидна растителност. По време на проверката на било установено още, че с Констативен протокол е дадено предписание да извърши почистване от 2 храстовидна растителност на водния откос на язовирната стена на собственика на язовира със срок на изпълнение до 29.05.2020 г. Тези факти се установяват и от свидетеля Р.Р.. Показанията на свидетеля допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези доказателствени материали. Изложеното се подкрепя и от Констативен протокол №05-03-71/17.09.2020 г.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и Заповед №А-533/24.09.2020 г., Заповед №А-237/08.08.2020 г. на Председателя на ДАМТН. В тази връзка, съдът счита възражението на жалбоподателя за липсата на компетентност на извършилите проверката служители на АНО, към датата на извършването й – 14.09.2020 г., съдът счита за неоснователно. Компетентността им се установява от Заповед №А237/08.08.2020 г. на Председателя на ДАМТН, както и от служебно известните на настоящия състав Заповед №А-840/12.12.2019 г., Заповед №А601/18.09.2019 г., Заповед №А-5/02.01.2018 г., всички на Председателя на ДАМТН.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме административнонаказателно преследване за извършено административно нарушение. Първият от тях /тримесечният от откриване на нарушителя/ е свързан с момента на установяване/откриване на нарушението, той представлява най-ранният такъв, от който съответните компетентни органи да са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно конкретното нарушение и нарушител, а вторият /едногодишният/ е свързан с извършване на административното нарушение. Тоест тримесечният срок по 3 чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от установяване на нарушението и нарушителя, а едногодишният – от извършването на нарушението. За да е налице законосъобразно проведено административнонаказателно производство, следва АУАН да е издаден в рамките на двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Неоснователно въззивникът възразява, че тримесечният срок от установяване на нарушението, съотв.откриване на нарушителя е започнал да тече от 24.06.2020 г. датата на извършване на проверката от назначената комисия от Областния управител на Област Шумен, член на която е бил служителя на АНО – И. И., който е участвал в последствие и в контролната проверка за изпълнение на предписанието на ДАМТН. Конкретното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Върбица по реда на ЗАНН и ЗВ – предмет на оспореното наказателно постановление, представлява неизпълнение на предписание, а не действията, обективирани в самото предписание.

Последното, по своята правна същност, е едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в определен от органа срок. Това волеизявление е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, който ред е различен от този за налагане на административни наказания по ЗАНН. Видното от Протокол №64/07.07.2020 г., комисията е извършила на 24.06.2020 г. проверка на състоянието и създадената организация на експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея и е извършила класифициране на язовира по степен на потенциална опасност съгласно чл.141б от ЗВ, а не е давала задължителни предписания е не извършвала проверка на експлоатационната състояние на язовира във връзка с дадени предписани или проверка на изпълнението на такива. Следователно, след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание до 29.05.2020 г. и констатиране от 30.05.2020 г. от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото, като настоящия случай неизпълнението е констатирано на 14.09.2020 г., т.е от тази дата започва да тече тримесечния срок и АУАН е съставен на 05.11.2020 г. в рамките на този срок.

Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се осъществява чрез бездействие неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват дадените предписания съгласно правомощията на органите по ЗВ и Наредбата п о чл. 141, ал. 2 от същия закон , включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Безспорно установено е че на 4 процесната дата не са изпълнени дадените такива предписания собственика да извърши почистване от храстовидна растителност на водния откос на язовирната стена и срокът за изпълнение е изтекъл на 29.05.2020 г., който е бил работен ден, съответно нарушението е осъществено на 30.05.2020 г. чрез бездействие. Като съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за погрешно посочване на датата на извършване на нарушението.