Определение № 390 от 12.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502464 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от ЕАД Е. И., Булстат ***, с която се иска от съда да допълни постановеното по делото решение № 1447/04.12.2024 г. в частта му за разноските, с присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

В постъпилия писмен отговор насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, оспорва така подадената молба и настоява за оставянето й без уважение като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд намира , че подадената молба по чл. 248 от ГПК е депозирана в срок, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното по делото решение въззивният съд се е произнесъл в частта на разноските, като е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК ***, сумата от 400 лева , представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Н. И. А., ЕГН **********, пред въззивната инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗА.Така определеният размер на възнаграждението съдът е съобразил с правната и фактическа сложност на делото, обема и сложността на правна помощ от ЕАД Е. И., както и със задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

Както бе посочено Наредба №1/2004 г. не може да се приложи поради несъответствието й с правото на ЕС. Този решаващ правен извод на въззивния 1 съд обхваща и приложението на Наредбата в пълнота, в т.ч. и разпоредбата на параграф 2а от ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията, фиксирани в нея, по силата на препращането в чл.

38, ал. 2 от ЗА. Ето защо не следва да се присъжда искания ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Освен горното е налице и съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда – определение № 917/02.05.2023г. по гр. д. № 1323/23 на ВКС, ІV г. о., според която съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на постановеното по делото решение в частта за разноските,а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се оставят без уважение,като неоснователна.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 41795/18.12.2024г., подадена от ЕАД Е. И., Булстат ***, с която се иска от съда да допълни постановеното по в.гр.д.№2464/20204 по описа на ОС-Пловдив решение № 1447/04.12.2024 г. в частта му за разноските, с присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2