Определение № 49 от 10.02.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 20/2022
- Вид
- Определение № 49
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Крум Борисов Гечев, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 224 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54,ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49 гр. С., 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500020 по описа за 2022 година Производството е по чл.130 ГПК.
С определение №188/15.12.20221г. по гр.д. №222/2021г. З. районен съд е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по гражданско дело № 222/2021 г. по описа на районен съд -З. в частта ,с която е предявен иск за признаване за установено, че ЕМ. М. К., ЕГН **********, и Н. М. К., ЕГН **********, са собственици на реална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 31111.31 .334 по кадастралната карта на гр. З. за който е отредено УПИ по действащия ПУП, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на Н.Ч. с идентификатор ***, вместо като част от имот с идентификатор № 311111.31.334, за който е отреден парцел VII, кв.19 по действащия подробен устройствен план на гр.З. с граници на реално обособената и погрешно нанесената част, и че е налице грешка в действащия кадастрален план на гр. З. като посочената реална част, представляваща част от имот с идентификатор № 311111.31.334, стар номер 286, квартал 19, парцел VII, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор ***, кв.19, УПИ XIV и е върнал на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 2274/09.11.2021 г., подадена от ЕМ. М. К. и Н. М. К. срещу Ф.М.Х., а именно в частта, с която е предявен иск за признаване за установено, че ЕМ. М. К., ЕГН ********** и Н. М. К., ЕГН **********, са собственици на реална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. З. за който е отредено УПИ по действащия ПУП, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на Ф.Х. с идентификатор ***, вместо като част от имот с идентификатор № 311111.31.334, за който е отреден парцел VII, кв.19 по действащия подробен устройствен план на гр. З. с граници на реално обособената и погрешно нанесената част, и че е 1 налице грешка в действащия кадастрален план на гр. З. като посочената реална част, представляваща част от имот с идентификатор № 311111.31.334, стар номер 286, квартал 19, парцел VII, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор ***, кв. 19, УПИ XV и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ГПК производството в тази част.
Постъпила е частна жалба с вх.№2627/21.12.2021г. от ЕМ. М. К., ЕГН **********, гр.З. ул. “М.” № 79, и Н. М. К., ЕГН **********, гр. З. ул.
“М.” чрез адв.Е.Т. срещу Определение № 188/15.12.2021г. по гр.д.№ 222/2021г. по описа на районен съд –З.с която моли въззивния съд да отмени определение № 188/15.12.2021г. по гр.д.№ 222/2021г. на PC-З. в частта, с която производството по делото е прекратено, на основание чл.299 ГПК, като неправилно, и да върне делото на районен съд -З. за продължаване на съдопроизводствените действия.Твърди ,че на 05.02.2019г. с искова молба с вх.№ 298/05.02.2019г. е образувано гр.д.№ 33/2019г. по описа на районен съд -З. по предявен от Е.К. и Н.К. иск срешу Ф.Х. за установяване на правото на собственост на реална част от недвижим имот, която неправилно е заснета като част от имота на Ф.Х. с кадастрален № 311111.31.334.
По гр.д.№ 33/2019г.по описа на районен съд -З. е поставено решение, с което е отхвърлен предявеният иск. Срещу решението е подадена въззивна жалба, въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 54/2020г.по описа на окръжен съд -С..Твърди ,че с определение № 264/04.03.2020г. по в.гр.д.№ 54/2020г. по описа на окръжен съд -С., са дадени указания на Е.К. и Н.К. да посочат основанията, на които претендират наследодателят им А.М. К., да е станал собственик на претендираните площи.
С молба с вх.№ 1554/28.05.2020г. Е.К. и Н.К. са посочили, че претендират А.К. да е станал собственик на спорната плош на основание нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по регулация № 14 от 12.09.1962г.. том L дело№ 72/1962г.
Твърди ,че на 09.11.2021г. е депозирана искова молба с вх.№ 2274/09.11.2021г.и е образувано гр.д.№ 222/2021г. по описа на районен съд З. по предявен от Е.К. и Н.К. срещу Ф.Х. иск за установяване правото на собственост на реална част от недвижим имот с площ 65 кв.м., неправилно заснета като част от имота на Ф.Х. с кад.ид.№ ***.
В исковата молба изрично е посочено, че ищците претендират да са придобили правото на собственост на спорната реална част на основание наследствено правоприемство и на основание влезлия в сила регулационен план от 1982г. /стр.7 от исковата молба/.Районен съд-З. е прекратил производството, тъй като е счел, че спора по настоящото производство е решен с влязло в сила съдебно решение.
Счита ,че определението на районен съд –З. в обжалваната му част е неправилно.За да са налице предпоставките на чл. 224 ГПК-отм. /сега чл. 299 ГПК/, който въвежда забрана за пререшаемост на спор, по който е налице влязло в сила решение, следва да е установен пълен идентитет - обективен и субективен между това решение и по-късно заведения правен спор, като липсата на обективен идентитет, изключва приложението на чл. 224 ГПК-отм.
2
/сега чл. 299 ГПК/ В този смисъл сочи решение № 143 от 7.12.2010 г. по т.д.
№ 1100/2009 г., I т.о., както и че със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото и за да е налице сила на пресъдено нещо, която да обуслови непререшаемост на спора, с който съдът е сезиран, следва между същите страни да е бил разрешен спор за същото спорно материално право, а когато, макар и между същите страни, е бил разрешен спор за друго материално право, счита ,че не е налице сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 221, ал. 1 ГПК-отм. /сега чл. 298, ал.1 и ал.
2 ГПК/ - решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г.,II г.о./Счита ,че отхвърлянето на положителен иск за собственост или ревандикационен иск в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещу поставените страни, че ищецът по иска не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Когато липсва спор за придобивното основание на ищеца, а спорът е свързан с последвала го разпоредителна сделка, за която се твърди, че е нищожна, силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на иска за нищожност обхваща само релевираното от ищеца основание за недействителност и свързаното с него произнасяне по обусловения положителен установителен иск за собственост или ревандикация. Основанията за нищожност на разпоредителната сделка, които не са били предмет на иска, по който е постановено влязлото в сила решение,счита ,че не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Намира ,че ищеца не е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право, поради което последваш иск за същото право, но на друго основание счита ,че е допустим, съответно допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност на прехвърлителна сделка, след отхвърляне на иск за нищожност на тази сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а като част от основанието на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. В този смисъл счита ,че е определение № 190/ 24.11.2020г. по ч.гр.д.
№ 3465/2020 Г., ІІгр.о на ВКС/Намира ,че придобивното основание, заявено в производството по приключилото гр.д.№ 33/2019г. по описа на районен съд -З. и придобивното основание, заявено в настоящото производство са различни, поради което счита ,че не е налице идентитет, нито спорът е решен с влязло в сила съдебно решение.Поради това моли въззивния съд да отмени определение № 188/15.12.2021 г. по гр.д.№ 222/2021г. на PC-З. в частта, с която производството по делото е прекратено, на основание чл.299 ГПК, като неправилно, и да върне делото на районен съд -З. за продължаване на съдопроизводствените действия.
С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената 3 защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и установената съдебна практика (напр. Решение № 378/28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., ІV г. о.; Решение № 71/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г., І г. о.; Решение № 133/14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., І г. о.;
Решение № 472/12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., ІV г. о.), че силата на пресъдено нещо (СПН) е най - важната правна последица на съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено нещо", не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на СПН – арг. чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото действие – арг. чл. 298 ГПК. Съгласно него, страната, чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество.
СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т. е. правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните правоприемници на страните и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска
Съгласно член 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, чиято защита се търси, със съответната квалификация, дадена от съда.
Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета. Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно правото, предмет на силата на присъдено нещо, и разрешеният спор не може да бъде пререшаваВ този смисъл е решение № 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева
4
С определение №188/15.12.2021г. по гр.д. №222/2021г. З. районен съд е върнал на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. №2274/09.11.2021 г., подадена от ЕМ. М. К. и Н. М. К. срещу Ф.М.Х., а именно в частта с която е предявен иск за признаване за установено, че ЕМ. М. К., ЕГН ********** и Н. М. К., ЕГН **********, са собственици на реална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 31111.31. 334 по кадастралната карта на гр. З. за който е отредено УПИ по действащия ПУП, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на Ф.Х. с идентификатор ***, вместо като част от имот с идентификатор № 311111.31.334, за който е отреден парцел VII, кв.19 по действащия подробен устройствен план на гр. З. с граници на реално обособената и погрешно нанесената част, и че е налице грешка в действащия кадастрален план на гр. З. като посочената реална част, представляваща част от имот с идентификатор № 311111.31.334, стар номер 286, квартал 19, парцел VII, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор ***, кв. 19, УПИ XV и е прекратил на основание чл. 299 ГПК производството в тази част.
Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08f22610-cb15-4c7e-af9c-d3b55710414d