Решение № 1680 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1680 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20231100500065 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 12713 от 14.11.2022 г., постановено по гр.д. № 15089/202022 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 179 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Л. Ч. срещу „К.“ АД, както следва: иск при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 1023/28.01.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.02.2022 г.; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Зонов мениджър продажби“; както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9 300 (девет хиляди и триста) лева, обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период, считано от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г.

С решението ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сторените в производството разноски в размер на 900 лв. – възнаграждение за адвокатски хонорар.

Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 и т. 3 са отхвърлени, е останал ищецът, който чрез пълномощника си адв. И. А. в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на материални закон при постановяването му. Поконкретно, поддържа, че в конкретния казус не е налице фактическият състав на чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и реално съкращаване на щата, доколкото дейността на ищеца се извършва и понастоящем. Отделно, навежда, че подборът, осъществен от ответното дружество – работодател, се характеризира като факултативен такъв.

1

Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя и списък по чл. 80 ГПК за сторените такива.

Въззиваемата страна „К.“ АД, чрез пълномощника си адв. С. В. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Конкретно, намира, че всички инвокирани в жалбата възражения са неоснователни. Обяснява, че подборът е реален и е бил необходим, след като длъжността, заемана преди това от ищеца, не е закрита и функциите й са прерапределени измежду останалите служители, заемащи същата длъжност.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, II- Г , действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалба т а , обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, доколкото разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство жалба.

С оглед съображенията за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, застъпени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

2

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в това число Трудов договор № 96/07.03.2008 г., изменен с допълнително Споразумение от 29.05.2018 г., се установява безпротиворечиво, че между ищеца и ответното дружество е съществувала облигация по повод валидно трудовово правоотношение за неопределено вереме, по коят о той е изпълнявал длъжността „Зонов мениджър продажби“ в отдел Търговски – регион София“, което е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от КТ – съкращаване на щата с ъ с Заповед № 1023/28.01.2022 г. на Изпълнителния директор на „К.“ АД – Р.Х., считано от 01.02.2022 г.

Безспорно е установено по делото също, че с Допълнително споразумение от 01.04.2019 г. трудовото възнаграждение на ищеца Ч. е увеличено до сумата от 2634,43лв., при добавяне на допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 11%, съответстващи на сума в размер на 289,79 лв.

Страните не спорят още и досежно момента на връчване на процесната уволнителната заповед до адресата - на 28.01.2022 г. лично на ищеца Ч., който факт е потвърден от положения от лицето подпис върху коментираната Заповед № 1023/28.01.2022 г.

Насетне, от останалите ангажирани пред първоинстанционният съд писмени доказателства, а именно личното трудово досие на ищеца и Длъжностно щатно разписание на „К.“ АД към 21.01.2022 г., се извежда, че в Търговски отдел на ответното дружество – работодател в „регион София“ съществува длъжността „Зонов мениджър продажби“, като за такава позиция е предвидено да съществуват общо 5 щатни бройки.

Видно от приетото по делото Длъжностно щатно разписание на „К.“ АД, в сила от 01.02.2022 г., представляващо Приложение № 1 към Заповед за промяна в щатното разписание на Дружеството № 1014/24.01.2022 г. на Изпълнителния директор на „К.“ АД – Р.Х. към 24.01.2022г. /актуално/, става ясно, че 1 /една/ щатна бройка „Зонов мениджър продажби“ за регион София е съкратена, като е утвърдено ново щатно разписание в сила от 01.02.2022 г.

Приложената Заповед № 1015 от 25.01.2022 г. установява факта на сформиране на комисия, която следва да извърши подбор измежду работниците и служителите в отдел „Търговски“ - регион София, които заемат длъжността „Зонов мениджър продажби“. Комисията е определена да извърши подбора в състав Н.К., заемащ длъжността „Регионален мениджър продажби“ и Ц. В. – с длъжност „Директор – Човешки ресурси“. В заповедта за посочени експлицитно и критериите, послужили на комисията да стигне до така направения краен извод, както следва: 1 – оценка на ценнности в системата „People Central“, получена в рамките на процеса по годишно оценяване на служителите; 2 – постигнат среден резултат от изпълнението на месечни търговски цели за предходната 2021 година; 3 – степен на притежавано образование на служителите, всички представени представени в табличен вид за извършване на полесно сравнение измежду съревноваващите се. Предвидено е още, че в случай на достигнат равен брой точки измежду няколко кандидати, то следва преценката да се направи при даване приоритет на служителя с по-високо средно изпълнение на месечните търговски цели, а ако и този критерий не доведе до еднозначен отговор – служителят с по-високо образование има преимущество. Прието е, че комисията следва да се произнесе в срок до 27.01.2022 г. В резултат на описаната процедура по подбор, комисията е представила срочно протокол по чл. 329 КТ, в който коментира, 3 че след извършения подбор следва да бъде съкратен ищецът С. Ч., доколкото именно той е с най-нисък резултат измежду всички общо пет служители с еднаква длъжност, видно от Приложение №1 към протокола от същата дата.

Първостепенният съд е допуснал и приел по делото и заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която констатира, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за един пълен отработен месец съответства на сумата от 3093,36лв, както и че обезщетението, платимо по реда на чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на 9280,08лв. и е изплатено в цялост.

Други относими доказателства в хода на първоинстанционното производство не са събрани.

Уволнението поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е извършено от органа, който има право да го извърши.

Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро КТ означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки /длъжности/ от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции.

Именно поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, тоест съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2) да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението да следва съкращаването на щата;

3) да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от КТ, респективно че при процесното уволнение е осъществен валидно фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от КТ.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г., постановено по т.д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, съкращаване в щата по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намалява част от тях. Вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор, поради което в тези случаи няма основание да бъде извършен подбор.

Вътрешна реорганизия, разбирана в контекста на цитираното по-горе Тълкувателно решение, е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реконструира по нов начин чрез слИ.е, влИ.е, отделяне или разделяне. В такава хипотеза дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи вече. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на 4 съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности, каквато фактология процесният случай именно разкрива - основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на ищеца, който е заемал процесната длъжност.