Решение № 44 от 04.02.2019, Окръжен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 04.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд,

ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря велислава трифонова в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 812 по описа за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 225/26.09.2018 г. по гр. д. № 1199/2017 г. Червенобрежкият районен съд е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛeН и НЕДОКАЗАН предявения от „******“ **, гр. Ч.Б., ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор М.М.чрез пълномощника му адвокат В.Д.против О. Ч.Б., представлявана от кмета Д.В.иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „****“ *****, гр. Ч.Б. е собственик на недвижим имот - обект „********“, находящ се в гр. Ч.Б., ул. „**“ № **, пл. № **от 1989 г., кв. ***, УПИ ***, ет. ** с идентификатор № ****, с данъчна оценка 44 168,20 лв., на основание заповед № *****/28.06.1991 г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите.

Със същото решение Червенобрежкият районен съд е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛeН и НЕДОКАЗАН и предявения от „*****“ ***, гр. Ч.Б., ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор М.М.чрез пълномощника му адвокат В.Д.против ****а Ч.Б., представлявана от кмета Д.В.иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „****“ **, гр. Ч.Б. е собственик на недвижим имот - обект „детска градина“, находящ се в гр. Ч.Б., ул. „***“ № **, пл. № ** от ** г., кв. ***, УПИ ****, ет. ** с идентификатор № ****, с данъчна оценка 44 168,20 лв., на основание давностно владение през периода от 1996 г. до 2006 г..

Със същото решение ЧРС е осъдил „*****“

****, гр. Ч.Б., ЕИК ***** да заплати на О. Ч.Б. направените по делото разноски в размер на 2 500 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Недоволно от постановеното решение е останало въззивното дружество „*****“

***, гр. Ч.Б., ищец в първоинстанционното производство, което чрез пълномощника си адвокат В.Д.от ПАК го обжалва пред Плевенския окръжен съд в закоустановения срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че спорния имот е придобит от Община Ч.Б. по силата на закона съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС, тъй като имотът не се е ползвал като детска градина още от 1990 г. преди актуването му като общински, не е имал статут на имот задоволяващ образователните нужди на местното население, съответно няма публичен характер. Според въззивника това обстоятелство се установява както от решението на Общински съвет гр. Ч.Б. № 720/28.09.2017 г., с което статута на имота е променен от публична в частна общинска собственост, така и от свидетелските показания. Според въззивника от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че капиталът на въззивното дружество от 1992 г. до момента не е намаляван, а е увеличаван, от представените по делото писмени доказателства се установява, че при изготвяне на приватизационната оценка имотът е включен като актив на дружеството, оценен е и заплатен. Според въззивника правното становище, представено по делото няма правно значение, тъй като към този момент дружеството е държавно и има съставен акт за държавна собственост. Според въззивника рекапитулацията на стойността на сградите на „*****“ ЕАД, гр. Ч.Б., заведени по сметка 203 е неразделна част от приватизационната оценка на дружеството и видно от същата, че под № 12 фигурира процесната сграда. Твърди се, че след приватизацията само поради съставения преди това акт за общинска собственост дружеството не е могло да заведе сградата като собствена в съответната сметка, но тази счетоводна операция е без значение, тъй като не е елемент от фактическия състав на правото на собственост. Поддържа се, че сградата е построена със средства на дружеството в дворно място, собственост на дружеството, като за цялата собственост на дружеството към момента на построяване на сградите са издадени актове за държавна собственост. Поддържа се, че със заповед № **** г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите е регистрирана фирма „***“ Ч.Б. съгласно Указ № 56 с държавно имущество, приложение № 3, както и че детската градина е включена в уставния капитал на фирмата. Поддържа се, че след приемането на ТЗ ДФ „****“ е преобразувана в ЕООД със същия капитал, а след регистрация на *** „****“ в търговско дружество, под формата на ЕАД, активите му от публична държавна собственост са транформирани в частна държавна собственост. Въззивникът поддържа, че детската градина е включена в капитала на дружеството, като с решение от 29.05.1998 г. по ф.д. № 2302/1995 г. на ПОС са вписани промени в правноорганизационната форма по партидата на дружеството и е вписано преобразуването му от ЕАД в АД чрез продажба на пакет акции, собственост на държавата на частни инвеститори. Твърди се, че за цялото недвижимо имущество на дружеството първоначално е издаден акт за държавна собственост № 796/17.09.1976 г., а в последствие е издаден акт за частна държавна собственост № 241/01.02.1997 г., като единственото изключение е процесния имот, за който О. Ч.Б. сама си е издала акт за публична общинска собственост № 17/19.03.1997 г., вписвайки, че имота се предоставя на общината за безвъзмезно ползване. Според въззивното дружество на ГНС, респ. О. Ч.Б. е било предоставено право на ползване върху собствения на дружеството имот съгласно акт № 1/31.01.1976 г., поради което същата не е придобила собствеността върху имота, независимо дали акта за публична общинска собственост е оспорен или не.

Моли се въззивният съд след като съобрази събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск и присъди на въззивника направените по делото разноски. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна О. Ч.Б..

В с.з. ищецът не се представлява, но депозира писмено становище чрез пълномощника си адвокат В.Д.от ПАК, в което заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и претендира направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските. С писменото становище се прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските за сумата от 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 225,89 лв. държавна такса. Въззивника представя и писмени бележки, в които се преповтаря изложеното във въззивната жалба, като се представя съдебна практика – решение № 727/23.12.2009 г. по в.гр.д. № 856/2009 г. на ПРС, определение № 621/15.06.2010 г. по к.гр.д. № 269/2010 г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 558/07.01.2011 г. по к.гр.д. № 269/2010 г. на ВКС, ІІ г.о..

Въззваемата страна О. Ч.Б., чрез пълномощника си адвокат С. П.от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските за сумата от 1 600 лв. адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна представя и писмени бележки, в които поддържа, че правилно ЧРС е приел, че на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС спорния имот е станал общинска собственост през 1991 г. по силата на разпоредбата на §7 ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като спорния имот е детска градина и служи за задоволяване на образователните нужди на населението.

С оглед предназначението на имота според въззиваемата страна същият придобива статут на публична общинска собственост, който статут е запазен до 2017 г., когато с решение на ОбС Ч.Б. собствеността върху него е преобразувана в частна. Именно поради статута на имота като публична общинска собственост и действащия мораториум по отношение на тази собственост според въззиваемата страна въззивното дружество не би могло да придобие по давност собствеността върху имота. Според въззиваемата страна са налице основанията на чл. 2 ал. 2 от ЗОбС, тъй като имотът е отстъпен от държавата безвъзмездно съгласно акт № 1/31.01.1976 г.. Според въззиваемата страна от заключенията на приетите по делото експертизи не се установява процесната сграда да е завеждана в счетоводните и инвентаризационни книги на въззивното дружество, както и да са начислявани амортизации за същата. Въззиваемата страна се позовава и на правния анализ, изготвен при приватизацията на въззивното дружество, в който е посочено, че сградата не се води в баланса на дружеството и не е включена в неговия капитал, липсва сред активите му и не е негова собственост.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба, поправена с искова молба от 21.12.2017 г., ЧРС, респ. въззивният съд е сезиран с два съединени при условие на евентуалност положителни установителни иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение ответната О.. Ч.Б., че ищецът „****“ АД, гр. Ч.Б. е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № *****, със застроена площ от 225 кв. м. с предназначение: детска градина „******, построена в поземлен имот, представляващ имот с идентификатор №*** съгласно действащите КККР на град Ч.Б., с административен адрес: гр. Ч.Б., ул. „****“ № ***, в качеството на правоприемник на образуваната със заповед № **** г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите ДФ „****“ и включването на сградата като актив в уставния капитал на създаденото с държавно имущество търговско дружество „****“,

**** гр. Ч.Б. и при условията на евентуалност на основание давностно владение, установено през периода 1996 г. – 2017 г. до момента на подаване на исковата молба.

Въз основа на представените по делото в първата инстанция писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че процесната сграда представлява имот с идентификатор ***** съгласно действащите КККР на град Ч.Б., с предназначение: детска градина „**“ № ***, построена в пИ, собственост на въззивното дружество, обявена с решение на ОбС – Ч.Б. от 28.09.2017 г. за частна общинска собственост и съгласно отбелязванията при Областен управител Плевен в актовите книги на държавните имоти в гр. Ч.Б. не е отписана от тях като държавна собственост. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото в първата инстанция в заверен препис писмени доказателства: скици от 25.10.2017 г. и от 10.08.2017 г., издадени от СГКК гр. Плевен, решение № 720/28.09.2017 г. на Общински съвет гр. Ч.Б., удостоверение, издадено от Областен управител – Плевен на 05.02.2018 г..

Безспорно се установява по делото, че сградата е построена с предназначение „детска градина“ от ** „**“, гр. Ч.Б. в двора на предприятието, приета е и въведена в експлоатация през м. ХІІ 1975 г., предадена е като основно средство с акт от 31.01.1976 г. от ******“ гр. Ч.Б. на ГНС – гр. Ч.Б., актувана е за първи път като държавна собственост с акт, съставен на 17.09.1976 г., в който е посочено, че е предоставена за ползване на *** „****“, след което е актувана като публична общинска собственост с акт, съставен на 19.03.1997 г.. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото в първата инстанция в заверен препис писмени доказателства: протокол от .. 12.1975 г. на Комисия, назначена със заповед на зам. Министъра на МПП за приемане и въвеждане в експлоатация обект „детска градина“, акт № 1/31.01.1976 г. за предаване на основни средства, подписан от представители на *******“, гр. Ч.Б. и ГНС – гр. Ч.Б., АДС № 796/17.09.1976 г., издаден от ГНС – Ч.Б., **** г., изд. от Община Ч.Б..