Определение № 138 от 27.04.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. С., 26.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно частно наказателно дело № 20231800600194 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по депозиран от прокурор при РП Е. П. частен протест срещу определение от 20.02.2023 г., постановено по ч.н.д. № 296/2022 г. по описа на РС – С., с което е отменено постановление на РП Е. П. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 27/2022 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1017/2021 г. по описа на РП Е. П., водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В протеста се сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се направените от първоинстанционния съд фактически констатации като некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Твърди се, че непълно кредитираните от съда показания на свидетелите Д. и М. се опровергават от приложени по делото писмени доказателства. Отрича се като неподкрепен от доказателствата съвкупност изводът, че Д. е преживял стрес. Изразява се упрек към съда в игнориране на писмените доказателства, отнасящи се до подадени 11 броя жалби от Б. М. срещу свидетелите М. и Д.. Във връзка с посочената от първоинстанционния съд непълнота, изразяваща се в липса на проведен разпит на Б. М., се твърди, че прокурорът е приел за безспорно авторството на деянието от негова страна, но е достигнал до съответен правен извод, че деянието не съставлява престъпление, въпреки че е извършено. Поради това твърди, че разпитът на М. не би могъл да допринесе за изясняване на фактическата обстановка.

Излагат се подробни аргументи защо изготвената спрямо свид. Д. СППЕ е кредитирана само частично, като се отрича причинно-следствената връзка между отправените закани и травматичния стрес у Д.. Изтъква се пропускът на съда да обсъди обстоятелството, че Д. и М. са дългогодишни служители на МВР. Изразява се несъгласие и с приетото, че М. е криминално проявено лице, тъй като последното му осъждане е от 2009 г., а криминална регистрация не е извършвана спрямо него от 2004 г. Акцентира се върху извода, залегнал в основата на постановлението, че заканите не биха могли да възбудят основателен страх. С тези аргументи се иска отмяната на атакуваното определение, като се предлага въззивният съд да потвърди 1 постановлението за прекратяване.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на РС С., с което е отменено Постановлението на РП Е. П. за прекратяване на наказателното производство и се запозна със събраните по делото доказателства, намира следното:

Досъдебно производство № 27/2022 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1017/2021 г. по описа на РП Е. П. е образувано с постановление от 24.02.2022 г. за това, че на 24.09.2021 г. в гр. С., са отправени закани с убийство на Г. Н. М. и Д. И. Д. с думите: „Вие сте мъртви“ и „Ще ви избия като кучета и вас, и семействата ви“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

С постановление от 28.07.2022 г. прокурор при РП Е. П. е прекратил горепосоченото досъдебно производство, като по същество е приел, че от обективна лица отправените закани не биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. Прокурорът е достигнал до извод за обективна несъставомерност на деянието, поради което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (визирайки предл. 2 от тази хипотеза) е прекратил воденото за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК досъдебно производство.

С контролираното пред настоящия съд определение РС С. е отменил постановлението на РП Е. П.. Според приетото от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното определение е налице необоснованост на постановлението, довела до ограничаване на възможността да се разбере по какъв начин прокурорът е формирал своите изводи. Съдът е констатирал, че в постановлението не е изложен пълен и задълбочен доказателствен анализ, поради което е отчел, че правните изводи на прокурора не съответстват на изводимата фактическа обстановка. В определението си съдът е установил нуждата от извършване на разпит на Б. С. М., както и евентуално назначаване на повторна или нова КСППЕ на свид. Д.. Съдът е изложил и съображения относно правната природа на престъпленията по чл. 144 НК и въз основа на тях е изразил несъгласие с извода на прокурора за несъставомерност на разследваното деяние. С тези аргументи първоинстанционният съд отменил постановлението на прокурор при РП Е. П. и върнал делото за изпълнение на дадените в мотивната част на съдебния акт указания.

След като извърши собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция констатира следното:

На 24.09.2021 г., свидетелите Д. И. Д. и Г. Н. М. – полицейски служители при РУ-С., имали уговорка да се срещнат на паркинга до РУ-С..

Около 17:30 часа те се намирали в близост до сградата на районното управление и разговаряли. В този момент към тях се приближил Б. С. М..

Двамата свидетели познавали М. във връзка с подадени от него жалби (общо 11 бр.) срещу тях, адресирани до ОД МВР – С., РП С., ОП С., Инспекторат на МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, във връзка с твърдения за осъществени нарушения и престъпления, извършени от двамата полицейски служители спрямо него. Приближавайки се до Д. и М., въртейки заканително глава и на висок тон, М. изрекъл думите „Вие сте мъртви. И двамата ще ви уволня, смешни полицаи. Ще ви избия като кучета и вас, и семействата ви.

Ще ви запаля колите и къщите“. Намиращият се наблизо свид. С. В. Н. дочул отправените от М. реплики. У Д. и М. възникнали неприятни емоции, граничещи с уплаха за тяхното здраве, живот и имущество, както и за живота и здравето на близките им. След инцидента свидетелите Д. и М. се страхували 2 да излизат на улицата ,пиели успокоителни и сънотворни. Свидетелят Д. допълнително пиел мента ,глог и валериан, валидол и спрей „Сомни екс“, не е отсъствал от работа, продължил е да работи в РУ-С..

От заключението на изготвената на ДП комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че свидетелят Д. Д. страда от разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, в резултат на психичния тормоз, наложен му от криминално проявено лице. Според заключението е налице травматичен стрес, довел до адаптационно разстройство. Непосредствено след травмата – закани за убийство и заплахи за уволнение от 24.09.2021 г., е предизвикала у Д. усещане както за витална застрашеност, така и за загуба на статус, обществено положение/, загуба на уважение и престиж, изпаднал е в състояние на травматичен стрес, характеризиращ се със социална тревожност и депресивитет, невровегетативни прояви, свръхмерна фиксация върху травмата, социална плахост, социални страхове, нарушили качеството му на живот /станал затворен, страхувал се да остава сам, да взема децата си/, изпитвал главоболие, имал паник атаки.

В заключението е прието, че изречените спрямо Д. И. Д. думи и извършените действия на 24.09.2021 г., са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване е правилен, като споделя изцяло мотивите, изразени в атакуваното с подадения протест определение.

Правилно и обосновано проверяваната инстанция е приела, че релевантните факти по делото се извеждат от свидетелските показания на М., Д. и Н.. Те са годни и надеждни доказателствени източници, единствените преки доказателства по отношение на обстоятелствата, касаещи отправените реплики. При самостоятелния им анализ въззивната инстанция също ги приема за логични, последователни и подкрепящи се помежду си, без наличие на съществени противоречия в съдържанието им. В този смисъл те се ценят изцяло и от въззивния съд и подкрепят приетата от първия съд фактическа обстановка.

Извън обекта на настоящата проверка следва да останат заключенията на изготвените по делото КСППЕ. Тези експертизи се явяват ненужни, доколкото от значение е обективното наличие на възможността за възникване на основателен страх у пострадалия (изводима от съвкупната оценка на събраните гласни доказателствени средства), но не и действителното наличие на страх. Това обстоятелство може да има роля само при индивидуализиране на наказанието за това престъпление, поради което не подлежи на обсъждане в рамките на настоящото производство.

Ключовият въпрос при осъществяване на преценка за законосъобразност на атакуваното определение се свежда до анализа на признаците на деянието по чл. 144, ал. 3 НК в светлината на правилно установена фактическа обстановка по делото.

Както правилно е отбелязал в определението си първоинстанционният съд, за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК следва да е налице обективиране с думи или с действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването . Без значение е дали са извършени реални действия по изпълнението на заканата, нито дори пострадалият действително да се е изплашил от отправената му закана - а дали тя 3 обективно може да възбуди основателен страх, че ще бъде изпълнена. В този смисъл и отправените реплики следва да се разглеждат обективно, без да се държи сметка за външни на конкретното деяние фактори относно личността на пострадалия – възраст, психически и физически особености, професия, начин на живот и пр., доколкото дали изречените реплики са възбудили основателен страх, или не – е без значение за съставомерността на деянието.

Именно в тази насока първоинстанционният съд правилно е изразил критика към прокурора, който е формирал неправилен и материално незаконосъобразен извод от правна страна досежно несъставомерността на отправените реплики.

Независимо, че между свидетелите Д. и М. от една страна, и М. – от друга, са налице дългогодишни конфликтни отношения, следва да се държи сметка, че отправените реплики, предмет на обсъждане, могат да се определят като достатъчно категорични и ясни. Същите са насочени срещу здравето и живота на адресатите, техните близки, имущество. В тази връзка качеството им на служебни служители не може да се цени в насока, че техният толеранс към каквато и да е агресия следва да бъде по-висок, нито намалява вероятността те да бъдат обект на насилие. От значение в конкретния случай е фактът, че М. е отправил реплики, които обективно са от естество да предизвикат основателен страх, тъй като визират различни видове посегателство срещу личността на адресата – „вие сте мъртви; ще ви избия като кучета; ще ви запаля колите и къщите“. Законът не предвижда по-ниска степен на закрила на полицейските служители спрямо останалите граждани, що се отнася до отправени спрямо тях закани с престъпление, поради което изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно. Обстоятелствата, че Д. и М. работят с криминално проявени лица и че притежават огнестрелно оръжие, а М. – не, не следва да се ценят като разколебаващи обективната съставомерност на отправените закани. Такъв извод представлява превратно тълкуване на материалния закон.

Следва да се отбележи и че по делото категорично е установено, че М. не е бил провокиран по някакъв начин от предхождащи ситуацията обстоятелства – същият не е бил обект на обиди, неуважително отношение или агресия от страна на полицейските служители или други граждани. Не се и установява М. да е бил емоционално провокиран от обстоятелства, които да оправдаят импулсивните му и агресивни реплики. Следователно неговите действия в изричане на заканителни думи са били напълно неоснователни и са поставили в изненада адресатите им. Всичко това налага извода, че не е налице обективна несъставомерност на деянието, както правилно е посочил първият съд в проверяваното определение.