Решение № 603 от 19.12.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Видин, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря С.НА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320101142 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на С. М. Р. от гр. Видин, ЕГН:

**********, чрез адв. С. И. със съдебен адрес: *******************, с която против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че същият за времето от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. е работил като полицай в сектор ПП в ОДМВР – Видин. През целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 12/24-часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 или 8. За положения нощен труд, ответникът му е заплащал единствено добавка от 0,25 лв./1,00 лв. за всеки отработен час.

Сочи, че за времевия период от 22 ч. на текущия ден до 06:00 ч. на следващия ден е полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за 1 компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143.

Поддържа, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г., по силата на чл. 31, ал. 2, от която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд от държавните служители в МВР между 22:00часа и 06:00 часа се умножава по коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно, следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.

ДВ от 26.01.2007 г., в чл. 9, ал. 2, в която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно време. Твърди се, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Излага че, положеният нощен труд от него по месеци е приблизително:

07.2019 г. – 56 часа; 08.2019 г. – отпуск; 09.2019 г. – 56 часа; 10.2019 г. – 56 часа; 11.2019г. – 56 часа; 12.2019 г. – 56 часа; 01.2020 г. – 56 часа; 02.2020 г.

– 40 часа; 03.2020 г. – 56 часа; 04.2020 г. – отпуск; 05.2020 г. – 56 часа;

06.2020 г. – 56 часа; 07.2020 г. – 56 часа; 08.2020 г. – 56 часа; 09.2020 г. – 56 часа; 10.2020 г. – 56 часа; 11.2020 г. – 56 часа; 12.2020 г. – 56 часа; 01.2021 г.

– 56 часа; 02.2021 г. – 40 часа; 03.2021 г. – 56 часа; 04.2021 г. – 56 часа;

05.2021 г. – 56 часа; 06.2021 г. – 56 часа; 07.2021 г. – 56 часа; 08.2021 г. – отпуск; 09.2021 г. – 56 часа; 10.2021 г. – 56 часа; 11.2021 г. – 56 часа; 12.2021 г. – 54 часа.

Твърди, че общо положеният от него нощен труд за целия исков период е в размер на 1512 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 1728 часа, от които, след приспадането на 1512 часа, се получава общо извънреден труд в размер на 216 часа, за които счита, че му се дължи общо 1000,00 лева или по 6,95 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение, с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.

Сочи, че по отношение на претенцията му за заплащане на обезщетение за забава, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последният ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането, съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входяване на исковата молба.

След допуснато изменение на иска се иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 506.86 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в 2 дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за исков период, считано от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /17.06.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението,както и сумата в размер на 120.05 лева обезщетение за забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху всяка една от неплатените главници за процесния период от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. от падежа й до завеждането на исковата молба в съда.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин, като му е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд. Сочи се, че същият е встъпил в длъжност „полицай" на 16.10.2019 г.,като в периода 05.03.2019 г. до 16.10.2019 г. е бил стажант и не е полагал нощен и извънреден труд.

Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се в отговора, че Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е отменена с Наредба № 8121з592/2015 г. на МВР, считано от 01.04.2015 г. /ДВ, бр. 40/2015 г./ и въобще не е действала през процесния период. Излага се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в Наредба № 8121з592/2015 г. и Наредба № 8121з-776/2016 г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Също така се сочи, че с измененията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвани в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. изрично е уредена нормална продължителност на нощното работно време от 8 часа, което води до коефициент 1. Ответникът счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на 3 работното време е осем часа, а в Наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. Поддържа се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период в чл. 187 от ЗМВР, в горепосочените наредби, а и в заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г., № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з-156/05.02.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 и 6.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. /1.00 лв. в заповед № 156/05.02.2020 г./, т.е. ответникът счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Ответникът е навел възражения, че искът за от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. искът е неоснователен, тъй като ищецът е работил в сектор ПП до 01.06.2020 г., след което е преназначен на длъжност – водач на оперативен автомобил в група „Оперативна дежурна част“, на която е встъпил от 01.06.2020 г., където не е полагал нощен труд, поради което моли искът на това основание за този период да бъде отхвърлен.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този период е 424 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 60.63 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 506.86 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., считано от момента на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска възлиза на 120.05 лв. Вещото лице е посочило при разпита си в съдебно заседание на 17.11.2022 г., че е допуснало техническа грешка в периода, посочен в експертизата, а именно периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2021 г. е техническа грешка, но изчисленията са правилни и са направени за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. Вещото лице също е посочило в разпита си, 4 че за месец юни 2020 г. ищецът не е давал нощни дежурства, тъй като е бил преназначен на друга длъжност и това е съобразено при изготвяне на заключението.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.

142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.