Решение № 314 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000062 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 112/ 10.08.2023 г. по т. д. № 224/22 г. Окръжен съд – Благоевград е осъдил „Гранитзон“ ЕООД, ЕИК 204579721 да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК 101738530 сумата от 68 650 лв., представляваща стойността на получени стоки, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил иска, в частта, над уважения до предявения размер от 82 380,86 лв., като неоснователен

Недоволни от решението са и двете страни, които го обжалват както следва:

Ищецът „Г.“ ООД обжалва решението в отхвърлителната му част, като неправилно и моли да бъде постановено друго, с което предявения от него иск, да бъде уважен в пълния му размер.

Оспорва съображенията на съда, че в рамките на производството не е установено, че посочената в стоковата разписка от 26.03.2021 г. стойност на получените от ответника стоки в размер на 68 650 лв., не включва ДДС.

1

Поддържа, че като подписан от ответника документ, съдържанието на стоковата разписка не е оспорено от същия и не е установено текста „без ДДС“ да е изписан впоследствие или да е подправен.

Твърди, че в потвърждение на факта за действителната цена на материалите по стоковата разписка свидетелства приетата по делото данъчна фактура № 2090/01.12.2022 г., тъй като съобразно ССЕ по делото, тя е редовно издадена, отразена е в счетоводството на ищеца и дължимия ДДС в размер на 13 730, 86 лв. върху сумата от 68 650 лв. е внесен в държавния бюджет.

Ответникът по жалбата „Гранитзон“ ЕООД я оспорва и моли решението в обжалваната от ищеца част, да бъде потвърдено.

Твърди, че е оспорил своевременно съдържанието на процесната стокова разписка, а именно, с отговора на исковата молба и с отговора на допълнителната искова молба.

Заявява, че според установеното по делото, добавката на израза „сумата е без ДДС“ е извършена от управителя на „Г.“ ООД - П. Г., след съставянето на документа, поради което и съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, в сумата от 68 653 лв. е с включен ДДС.

Противопоставя се на доводите, които ищецът черпи от данъчната фактура, тъй като, тя била едностранно съставена, не е подписана и не е отразена в счетоводството на купувача.

Ответникът „Гранитзон“ ЕООД обжалва решението в частта, в която предявения иск е уважен и моли да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

Твърди, че по делото не е доказано, получаването на стоките. Не били представени документи, установяващи предаването на материалите между страните в съответствие с чл. 24, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, мястото на което реално са получени и че същите окончателно са преминали във владението на „Гранитзон“ ЕООД. Не била издадена и складова разписка от ответника, че стоките са във фирмата и доставката не е фиктивна.

Като аргумент срещу доводите за получаване на стоката сочи фактите, че данъчната фактурата е съставена и счетоводно материалите по стоковата разписка са изписани от склада на ищеца едва на 01.12.2022 г. или повече от 2 година и половина, след датата на която се твърди, че стоката е предадена на ответника. Освен това, тази фактура не била подписана от ответника и не била заприходена в счетоводството му. С оглед вида на стоката – обема и теглото, липсвали и документи за превоз на товари със специализирани тежкотоварни автомобили.

Противопоставя се на мотивите на съда, с които е отхвърлено възражението му за прихващане, тъй като по делото не бил установен факта на извършени от съдружника Р. Б. Я., допълнителни парични вноски. Като аргумент навежда изложените в заключението на вещото лице констатации, че по счетоводни данни има предоставяни от съдружниците суми на дружеството, включително и по каса, което доказвало, че те са ефективно внасяни. Затова намира за необосновани изводите на съда, че общия размер на направените от Я. допълнителни парични вноски са само в размер на 114 010, 51 лв. съобразно споразумението от 05.06.2019 г., след като според ССЕ, допълнителните резерви по сметка 117 възлизат на 609 868, 63 лв.

Ответникът по жалбата „Г.“ ООД я оспорва и моли решението в обжалваната от „Гранитзон“ ЕООД част, да бъде потвърдено.

Излага съображения, че съобразно ССЕ, липсват протоколи от ОС на дружеството за задължаване на съдружниците за допълнителни парични вноски, както и първични счетоводни документи, установяващи реалното направени такива.

Поддържа тезата, че договора за покупко – продажба не изисква специална форма, поради което и събраните доказателства по делото, са достатъчни за установяване на сключения между страните договор за продажба на стоките, описани в стоковата разписка от 26.03.2021 г.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лица с право на жалба, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът въз основа на наведените от страните доказателствата по делото, намира за установено следното: твърдения и

С договора за търговска продажба продавачът прехвърля на купувача собствеността върху стока. Търговска продажба е тази, която е свързана с търговския оборот на стоки и обслужва търговците при упражняване на 3 тяхното занятие. Договорът за търговска продажба е неформален. Достатъчно е страните да са постигнали устно споразумение относно същественото му съдържание, за да е налице сделка. За някой видове търговски продажби законът е предвидил спазването на писмена форма като форма за действителност, но за стоките, предмет на иска, такава не е необходима.

В случая, страните не спорят, а и от ССЕ се установява, че между тях са налице трайни търговски взаимотношения, датиращи от 30.06.2017 г., по повод на които са издавани множество фактури от „Г.“ ЕООД в качеството му на продавач или доставчик на материали и услуги на „Гранитзон“ ЕООД в качеството му на купувач или получател. Няма данни по повод на тези търговски взаимотношения да е съставян писмен договор, който да урежда начина по който стоките ще бъдат предавани от продавача, респективно приемани от купувача, нито за начина по който ще бъдат оформяни документите за тях и по който ще бъдат заплащани. Затова съдът приема, че за процесната доставка са приложими общите правила и подписаната без забележки от представляващия ответното дружество стокова разписка за получаване на стоково - материални ценности от 26.03.2021 г. свидетелства както за съгласието на „Гранитзон“ ЕООД да закупи описаните в нея стоки по вид, количество и цена, така и за изпълнение на задължението на продавача, да предаде тези стоки на купувача. В този вид стоковата разписка като документ подписан от страните по сделката, според съда обезсмисля събирането на други доказателства относно получаването на стоката, каквито според ответника са транспортните документите за материалите.

Спорен между страните е въпросът, повдигнат в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника с отговора на исковата молба, дали общата сума от 68 653 лв. в стоковата разписка включва ДДС или тази цена е без ДДС, дали данъка е дължим отделно, при което задължението за заплащане на стоката ще възлезе на сумата от 82 380, 86 лв. Възражението е основано на факта, че текста „стоката е без ДДС“ е написан след края на фактурата, под подписите на страните и според ответника, представлява дописване на фактурата без знанието и съгласието на управителя на „Гранитзон“ ЕООД, Р. Я..

Процесната стокова разписка е частен свидетелстващ документ и като такъв има формална доказателствена сила, само относно автентичността на документа. Автентичността на един документ означава, че в него 4 действително е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор.

Частният документ няма материална доказателствена сила, поради което и той не може да се оспори дали е верен или не, т. е. дали изявлението материализирано в него, отговаря на действителното положение. Затова, когато се оспорва истинността на един частен документ, това означава, да се оспори само неговата автентичност. Според проф. П. В. обаче, един частен документ може да се оспорва като неистински още когато съдържанието на документа е преправено след подписването му, както и когато е положен подпис на бял лист, върху който впоследствие е сложено съдържание, различно от уговореното /виж Венедиков, П. „Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес“, С., „Сиби“, 1994 г., с. 35/

В случая, твърденията на ответника са именно за преправяне съдържанието на стоковата разписка, като след подписването й, материализираното от страните изявление за стойността на стоките в размер на 68 653 лв. ведно с ДДС /по смисъла на чл. 67, ал. 2 ЗДДС/ е променено на 82 383, 60 лв., чрез добавения текст „цените са без ДДС“.

Съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК, ако е подписан, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Ето защо, процесуално задължение на ответника е да установи, че процесния текст е нанесен в противоречие с постигнатата между страните уговорка за цената и с него се променя обективираната воля на управителя Р. Я. за стойността на стоките. Затова, без правно значение е кой точно е нанесъл процесния текст, дали това е ищецът или трето лице. Главното е да се докаже, че съдържанието на документа е преправено. Доказателствената тежест на ответника не е за установяване на отрицателен факт по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, а за доказване на оспорен от тази страна частен свидетелстващ документ, който носи подписа й, съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК /виж определение № 545/17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 64/2013 г./. В този смисъл е и доклада на първоинстанционния съд, с който е указано на ответника, че в негова тежест е да докаже, че след съставяне на стоковата разписка, тя е допълнена с процесния текст. Още повече това е необходимо с оглед насрещното твърдение на управителя на „Г.“ ООД, П. Г., изложено в проведеното на 36.05.2023 г. откритото съдебно заседание, че е добавил уточнението за цените без ДДС при подписването на стоковата разписка, в присъствието на служителя на „Гранитзон“ ЕООД, И. М. 5 описала единичните цени в стоковата разписка и представителя на другата страна, Р. Я., поради което не била налице подмяна на волята на страните, а добавяне на текст по взаимно съгласие.

Доказване на факта, че съдържанието на стоковата разписка е преправено не е проведено от ответника, поради което и съдът намира, че дължимата цена за стоките с ДДС е в размер на сумата от 82 383, 60 лв.

Доколко данъчната фактура за процесната стока е издадена след сроковете в ЗДДС, то това обстоятелство не рефлектира върху обстоятелството, че доставката е факт, а следва, ако е нарушение, да бъде санкционирано по административен ред. Ирелевантно за основателността на иска е и възражението, дали фактурата е осчетоводена от купувача, тъй като това също е въпрос свързан с подхода на дружеството, да води редовно счетоводство.

Съобразно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, доколкото между страните няма друга договорка за плащане на доставената стока в различен от посочения в закона срок и каквато хипотеза в случая, не е налице. По делото не се твърди, а и от ССЕ става ясно, че ответникът не е извършвал плащания по цената за доставените със стоковата разписка от 26.03.2021 г. материали. Дължимата цена съобразно издадената на 01.12.2022 г. въз основа на стоковата разписка от 26.01.2021 г. данъчна фактура № 2092 е в размер на 82 390, 13 лв. с ДДС. Според ССЕ фактурата е включена в дневниците за продажби на „Г.“ ООД с данъчна основа в размер на 68 658,44 лв., начислен ДДС в размер на 13 731, 69 лв. и е описана в подадената към НАП справка – декларация по ДДС за данъчния период м.12.2022 г. Разликата в данъчната основа за стойността на материалите между стоковата разписка – 68 653 лв. и данъчната фактура – 68 658,44 лв., вещото лице обяснява с констатираното минимално разминаване в количествата на продадената стока – материал „Стъпала по спецификации 2 см.“, който в стоковата разписка е с обявено количество 220, 55 кв.м., а в данъчната фактура е 220, 90 кв.м. или с разлика от 0.35 кв.м. Съдът намира, че задължението на ответника за заплащане на покупната цена, следва да се определи съобразно количеството получени материали със стоковата разписка от 26.03.2021 г. или в размер на 82 383, 60 лв. с ДДС. Тази цена е над заявената с иска, поради което и същия 6 следва да бъде уважен за сумата, така както е предявен или до сумата от 82 380,86 лв.