Решение № 185 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100513292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20150516/02.07.2021г. по гр. д. № 14685 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 170-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх. № 2005895/20.03.2020г., изпратена по пощата на 18.03.2020г. на Д. Р. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. П., гр.

София , ул. ******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* с адрес: гр.

София, бул. „******* на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.405 от КЗ, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* дължи на Д. Р.

М . , ЕГН ********** заплащане на сумата от 480лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 27.11.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на път Е-87 от гр.

Балчик към гр. Варна, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68213/2019г. на СРС, като ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* е осъдено да заплати на Д. Р. М., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 650лв. по исковото и по заповедното дело.

1

С Определение от 13.09.2021г. по дело № 14685/2020г. на СРС е отхвърлена молбата на Д. Р. М., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските като му се присъдят още 200лв.

Срещу така постановеното Решение е депозирани въззивна жалба вх.№ 25123248/26.07.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 23.07.2021г. от ответника по исковете - ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че районният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, игнорирал част от възраженията му и установените обстоятелства, не докладвал молбата от 07.05.2021г. и така го лишил от възможност активно да участва в производството. С тази молба бил направил искания за въпроси към съдебния експерт, отговорите на които щели да установят твърденията му.

Задължението на застрахования по чл. 37.2 от ОУ да уведоми застрахователя за настъпилото събитие до 3 дни от узнаването му не било изпълнено от застрахования, застрахован нарушил редица свои задължения. Причинени вреди били в резултат на действия на водача на автомобила, който не се съобразил с габарити на автомобила си, с ширината на пътя и състоянието му и не спазил дистанция с разминаващите се автомобили. Това поведение било неполагане на грижа, която дължи добрият стопанин, а и на най-небрежния стопанин, което водело до приложението на чл. 207 от КЗ /отм/. Неявяването на ищеца пред съда по реда на чл. 186 от ПК следвало да доведе до приложение на чл. 161 от ГПК, а не до отмяна на определението , с което е задължен да се яви пред съда и да отговори на формулираните към него въпроси. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият-ищец Д. Р. М., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбите. Навел е твърдения, че решението в обжалвана част е правилно. Посочил е, че те било установено да има изключен риск, че има неизпълнение на задълженията му по договора и то такова, което да е довело до увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие. Грубата небрежност на водача не било основание да се откаже изплащането на обезщетението, само умишленото причиняване на събитието било такова основание, каквото не се твърдяло от застрахователя. Разпоредбата на чл. 408 2 от КЗ била императивна и ограничителна, не допускала уговаряне на други условия за отказ от изплащане на обезщетение. Не била проявена груба небрежност, която да е значителна с оглед интереса на застрахователя.

Заключението по техническата експертиза установявало причинноследствената връзка между вредите и посочения м исковата молба механизъм на настъпването им, както и размера на вредите. В случая отказа на застрахователя да плати обезщетението преди подаването на исковата молба бил мотивиран само с неспазването на 3 дневния срок за уведомяване.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2005895/20.03.2020г., изпратена по пощата на 18.03.2020г. от Д. Р. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. П., гр. София, ул. ******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. „******* с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.405 от КЗ,да признае за установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* дължи на Д. Р. М., ЕГН ********** заплащане на сумата от 480лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 27.11.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение по застраховка „Каско” полица № BG0*******/2018г. за претърпени имуществени вреди по застрахования лек автомобил Нисан Премера”, рег. № ******* от застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2019г. на път Е-87 от гр. Балчик към гр. Варна, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68213/2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че сключил с ответника договор за застраховка „Каско” за лекия автомобил за срок от 1 година, считано от 28.03.2018г., на 16.03.2019г. при управление на този автомобил от собственика му на главен път Е- 87 от гр. Балчик към гр. Варна при разминаване с товарен автомобил изхвърчали камъчета, които увредили предна броня и преден капак на автомобил „Нисан” , за ремонт на същия му била издадена фактура съгласно която стойност на ремонт бил 480лв.

Посочил е, че поискал от застрахователя да му заплати обезщетението в размер на 480лв., но му било отказано. В случая уведомил застрахователя за застрахователното събитие на 20.03.2019г. /сряда/ , застрахователното събитие настъпило в събота следобед, в неделя застрахователят не работел, 3 като сметнал, че трите дни за уведомяване текат от понеделник. Отказа на застрахователя извънсъдебно бил обоснован само с неспазването на 3 – дневния срок за уведомяване, но това бил формален отказ без аргументи.

Дори да се приемело, че уведомяването е закъсняло, то не водело до настъпването на застрахователното събитие и не било основание за отказ за плащане на обезщетение. Претендирал е разноски.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че действително с ищеца били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско” за Нисан” към 16.03.2019г., но застрахован бил длъжен съгласно чл.

37.2 от ОУ да уведоми застрахователя за настъпилото събитие до 3 дни от узнаването му, което не било изпълнено от застрахования. Причинени вреди не били в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяното от ищеца събитие, а и стойността на същите не отговаряли на претендираната сума, вреди не били настъпили на 16.03.2019г. В случая вредите били резултат от виновно поведение на водача, който нарушил разпоредби на ЗДвП и се движел по опасен и пречещ на движението начин без да спазва дистанция, ищецът не бил платил процесната сума на сервиз за отстраняването на вредите. Поведението на водача било неполагане на грижа, която дължи добрият стопанин, а и на най-небрежния стопанин с следвало да съобрази габарити на автомобила, ширина на пътя и обстановката и да спазва дистанция с разминаващите се автомобили, което не било направено в случая, което водело до приложението на чл. 207 от КЗ /отм/. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 68213/2019г. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 3086204/27.11.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД , ЕИК ******* да заплати на на Д. Р. М., ЕГН ********** заплащане на сумата от 480лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 27.11.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение по застраховка „Каско” полица № BG0*******/27.03.2018г. , съдебни разноски от 325лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 20.12.2019г. и на 23.12.2019г. е подал възражение, с което е оспорил задълженията, сочейки че претендираната сума 4 е в завишен размер , не било доказано основанието на вземането, а и заповед не отговаряла на образец за същото, поради отмяна от ВАС на чл. 4 и на чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008г., на 18.02.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението че е предявил иск за установяване на съществуването на вземането по заповедта, иск е предявен на 18.03.2020г.

По делото са приети неоспорени от страните уведомление за щета от 20.03.2019г., протокол за оглед на автомобил от 23.03. и от 17.05.2018, писмо от 28.03.2019г., съгласно които на 20.03.2019г. ищецът е подал искане до ответника за заплащане на обезщетение по собствения му автомобил Нисан Примера, рег. № *******, застрахован при ответника по полица № BG0*******, настъпили на 16.03.2019г. на път от гр. Балчик към гр. Варна от изхвърчали камъчета при разминаване с товарен автомобил, което повредили боята по предна броя и преден капак, през 2018г. автомобил е бил огледан от застраховател поради вреди от градушка, по искането на ищеца към ответника е образувана застрахователна щета № 0201-000367/2019-01 и на 28.03.2019г. ответникът е отказал плащане на обезщетение поради уведомление за събитието сред срока от 3 дни по полицата уговорен в чл.

37.2. от ОУ.

Приета е фактура от 14.09.2019г. издадена от „ С.”ЕООД на ищеца за сумата от 480лв. като стойност на материали и работи по боядисване на предна броня и преден капак на автомобил с рег. № *******.

Приети са представени от застрахователя снимки на автомобила, на които се виждат леки увреждания по автомобила в предната част.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебноавтотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че процесните вреди могат да настъпят по механизъм, описан в исковата молба, пазарна стойност на материали и работи по отстраняването им била към дата на ПТП в размер на 496,56лв. Не можело да се определени скоростта на движение на автомобила поради липса на достатъчно данни по делото, максимално разрешена скорост извън населени места била 90 км/ч. На снимките, представени от застрахователя се виждали уврежданията и те били резултат от съприкосновение с твърди тела с ръбове, нарушили лаковото покритие и достигнали до основата на покритието.

5

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.,).

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 405 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.

405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде подълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.

Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.