Решение № 236 от 29.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Плевен, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20244400100273 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.47, ал.2, вр. чл.45 ЗЗД .

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от В. В. М. от с.***, Плевенска област, подадена чрез пълномощника му адв.

А. С. И. от САК, с която е предявен иск с правно основание иск чл. 47, ал.2, вр. с чл.45 от ЗЗД от увреденото лице В. В. М. спрямо М. Н. Б., като майка на ответника В. Б., за заплащане на сумата 50 000лева/частичен иск от 60 000/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането – ***г. и с евентуален иск с правно осн.чл.45 ЗЗД, предявен от В. В. М. спрямо причинителя на вредите В.

Г. Б. за заплащане на сумата 50 000лева/частичен иск от 60 000/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от ответника чрез нанасяне на удар с нож предизвикал прободно-порезна рана в областта на корема, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането – ***г.

В исковата молба се твърди, че на ***година, около *** часа, в магазин за месо „***", управляван от фирма „МИЯ - М. Б." ЕООД, намиращ се в гр. П. на ул. „Х.Д.", № *, ищецът е бил нападнат с хладно оръжия (нож) от ответника В. Г. Б.. Нанесена му е била голяма прободно-прорезна рана в 1 областта на корема. Ударът е бил толкова силен, а ножът забит в дълбочина, че част от вътрешните органи на ищеца са започнали да изпадат от отворената порезна рана. С общите усилия на намиращи се в близост хора, нападението е било осуетено, като е избегнат фаталния изход.След подаден сигнал, на място са дошли линейки и полиция. В. М. е бил откаран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен. Проведено е било по спешност оперативно лечение.

Ищецът твърди, че причинената му от ответника В. Б. физическа травма е била много сериозна/застрашаваща живота му/, която е предизвикала и тежко увреждане в емоционален план. Бил е засегнат и в професионално и битово отношение. Причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и душевни болки и страдания, както и значителни ограничения в професионален, личен, битов и социален план, е оценил на 60 000лв., от които претендира частично сумата 50 000лв.

В исковата молба и уточняващата я такава от 27.05.2024г. е посочено още, че на В. Г. Б. не е била търсена наказателна отговорност за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, тъй като към момента на деянието е бил неспособен да разбира и ръководи постъпките си, поради психическо заболяване. След това е бил настанен на принудително лечение с определение № 945/22.12.2022г. по ч.н.д. № 2448/2022г. по описа на Плевенски РС, а след изтичане на 6-месечния срок за настаняване в ДПБ гр.Л., е било постановено окончателно принудително лечение в амбулаторни условия по ч.н.д. № 683/2023г. по описа на РС-Ловеч. В исковата молба се твърди още, че ответникът М. Н. Б. е майка на В. Г. Б. и е лице задължено да упражнява надзор върху сина си, който е неспособен да разбира или ръководи постъпките си поради постоянната му душевна болест, както и изблиците на помрачаване на съзнанието, до което води тя. Счита, че тя носи отговорност по чл. 47 ЗЗД, като лице задължено да упражнява надзор. Твърди се и това, че М. Н. Б. е била едноличен собственик на капитала на „МИЯ - М. Б." ЕООД, в чиито магазин, по време на работа се е случило нараняването му. Счита, че тя следва да отговаря за извършеното от сина и, защото е задължено лице, което трябва да упражнява надзор като настойник на душевно болния, като родител и като негов работодател, а не е взела подходящи мерки. Твърди, че М. Н. Б. е била в състояние да предотврати увреждането, като подсигури постоянен надзор върху своя син и да изключи достъпа му да опасни уреди да не го допуска до местата за транжиране на месо и да проследява състоянието и лечението му, а 2 също и да взема под внимание възможните рискове за околните. При адекватна реакция и оказан контрол е можела да предотврати инцидента, като ищецът счита, че закъснялата й реакция и липса на адекватен надзор е в основата на настъпилия деликт.

Ищецът твърди, че увреждането му е настъпило в работно време, докато е изпълнявал трудовите си задължения, поради което с разпореждане № 5104-14-61/06.10.2022г. на НОИ ТД Плевен, нараняването му е признато за трудова злополука. Извършителят на деликта също е бил назначен на трудов договор в „МИЯ - М. Б." ЕООД, която осъществява търговската си дейност в посочения по - горе търговски обект. За реализиране отговорността на работодателя е завел гражданско дело срещу „МИЯ - М. Б." ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от едноличния собственик на капитала М. Н. Б.. Образуваното гр.д. № 5477/22г. по описа на РС - Плевен е приключило с осъждане на работодателя да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. Твърди се още, че М. Н. Б. е преустановила търговската дейност на „МИЯ - М. Б." ЕООД с ЕИК *** отговорното за обезщетяване на вредата дружество, но не е подала данни за изпадане в несъстоятелност на дружеството (неплатежоспособно и свръх задлъжняло - чл. 2276 НК и чл. 626 ТЗ във връзка с чл. 608 ТЗ). На 20.09.2023г. е регистрирала „МИЯ МЕС" ЕООД, с ЕИК ***, която осъществява търговската си дейност в същия търговски обект, намиращ се в гр. П., на ул. „Х.Д.", № *. Ищецът твърди че по този начин е лишен от възможност да получи реално присъденото му обезщетение за трудова злополука настъпила на ***година. Твърди наличие на увреждащи го, като кредитор, действия на М. Н. Б. – управител на дължащото обезщетението дружество.

В. В. М. твърди, че не е получил реално присъденото му обезщетение за вреди от трудова злополука, за причинените му болки и страдания, поради което има правен интерес за предявяване на исковете за посочената сума спрямо различни правни субекти – спрямо всяко отговорно лице, което дължи репариране на различно правно основание на същите вреди. В заключение ищецът В. В. М., моли след установяване основателността на претенцията, да бъде осъдена М. Н. Б., а при условията на евентуалност - В. Г. Б., да му заплати сумата 50 000 лева, като частичен иск от 60 000 лева, за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, от 3 деликт извършен на ***г., ведно със законовата лихва върху главницата за периода от датата на увреждането *** година, до датата на пълното изплащане на дължимите суми и разноските по делото. Към исковата молба не са приложени писмени доказателства.Изискани и приложени са пр.пр. № 5247/22г., по описа на РП гр. Плевен, по която е прекратено наказателното производство срещу дееца В. Г. Б., поради невменяемост от разстройство насъзнанието и гр. д. № 5477/22г. по описа на РС гр. Плевен, по което е присъдено обезщетение за трудова злополука, съдържащо медицински и др.

Документи от значение за настоящото дело.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. М. А. от ПлАК.Ответниците считат исковете за недопустими, а като евентуални, са развити и доводи за неоснователност на същите. Молят при отхвърлянето им да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Навеждат се следните доводи : Дружеството - работодател е осъдено, на осн.чл.200 от КТ да заплати на пострадалия сумата 44 147.78лв., ведно с лихви и разноски. Затова ответниците считат, че предявения против предпочитания ответник иск по чл.47, вр. чл.45 от ЗЗД срещу М. Н. Б. е недопустим. Твърди се, че до момента ищеца е получил от присъденото му обезщетение около 27 240лв., след наложени запори върху Б.и сметки на дружеството-работодател от ЧСИ.

Ответниците считат, че размера на отговорността вече е определен с влязлото в сила решение, посочено и в исковата молба. Считат за необосновано М. Б. да носи отговорност за действията на сина си, а не другия му родител или други близки. Твърдят, че няма никакви документи, в т.ч. и медицински такива, за наличие на обстоятелства, които да задължават майката или някой друг да се грижи за ответника В. Б..

Ответниците оспорват тезата на ищеца, като считат че М. Н. Б. като майката на дееца, не е в категорията на лицата по чл. 153, ал. 3 СК, които са длъжни незабавно да уведомят Органа по настойничество и попопечителство, тъй като разпоредбата на чл. 153, ал.3 СК не намира приложение за случая. В. Б. не е бил поставен под пълно запрещение и поради това майка му М. Н. Б. не била длъжна да го надзирава. Тя не е задължено и отговорно лице по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗЗД, като се позоват на съдебна практика - Постановление № 7 от 1959г., Пленум на ВС. По отношение на 4 иска по чл.45 от ЗЗД против В. Г. Б. : Признава се изложеното в исковата молба, че инцидента наистина е осъществен в работно време – на ***год. С разпореждане № 5104-14-61 6 от 06.10.2022г. на НОИ ТД Плевен е признат инцидента за трудова злополука. До този момент В. Г. Б. е изпълнявал трудовите си задължения безпроблемно.Воденото наказателно производство е прекратено, тъй като към момента на извършване на деянието деецът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, но съдът не се е произнесъл по това деликтоспособен ли е или не извършителя. Нещо повече участвалите в производството прокурори, не са инициирали производство за поставянето на ответника под запрещение, респ. назначаването на настойник на същия. Становището е, че за да е основателен иска против В. Б. следва да се преценява неговото състояние към момента на инцидента. Същият е провел лечението, за което е бил настанен и към момента спрямо него няма наложени каквито и да е ограничителни мерки. Поради изложеното, молят да бъдат отхвърлите предявените искове и да им се присъдят разноските, съгласно договор за правна помощ за М. Н. Б. и на осн.чл.38, ал.1,т.2 вр. ал.2 от ЗАдв. за В. Г. Б., вр. представената декларация за семейно и имотно състояние на Б..

Приложени и приети са следните писмени доказателства: Решение по гр.д. № 5477/2022год. по описа на РС Плевен от инф.система на съда; Решение по В.гр.д. № 640/23год. на ОС Плевен от инф.система на съда; Трудов договор от 17.07.2024год. с фирма „Електрик Солушън“ ЕООД и декларация за материално и гражданско състояние на ответника Б..

С протоколно определение от 15.10.2024г. производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК по отношение на евентуалния иск спрямо В. Г. Б., поради оттеглянето му със съгласието на ответниците, дадено чрез пълномощника им адв.М. А..

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД, вр. 45, ал.1 ЗЗД/след частичното прекратяване на производството/, от увреденото лице В. В. М. спрямо майката на пълнолетния причинител на вредите В. Ванчев – М. Н. Б., за сумата 50 000лева/частичен иск от 60 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 5 описания в исковата молба деликт и искане за присъждане за законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на увреждането – ***г.

Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал.2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл.47, ал.1 от ЗЗД неспособният да разбира или ръководи постъпките си не носи отговорност за вредите, които е причинил в състояние на невменяемост, освен ако неспособността не е причинена виновно от самия него, а според ал. 2 на същия текст за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Не се спори между страните, а е видно и от приложените в делото писмени доказателства, че синът на ответницата В. Г. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за това че на ***г. в гр.П. причинил на В. В. М. от с.***, П. област средна телесна повреда, изразяваща се в порезно-прободно нараняване с нож, проникващо в коремната кухина.Въз основа на събраните доказателства в наказателното производство по ДП № ЗМ427/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен, и преди всичко на СПЕ, РППлевен е приела, че Б. страда от Параноидна шизофрения и към момента на деянието е бил в състояние на остра психоза – състояние, отнасящо се към медицинския критерий за невменяемост, а именно продължително разстройство на съзнанието, вседствие на което не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. С Постановление за прекратяване на наказателно производство, е прекратено производството по ДП № 5420/2022г на описа на ОП Плевен, водено против В. Г. Б., поради наличие на хипотеза на чл. 24, ал.1, т.1, предл. 2 от НК- не е налице наказателно-отговорен субект на престъпление. Предвид острата фаза на болестта и препоръките на ВЛ, спрямо В. Б. да бъдат предприети принудителни медицински мерки по чл.89, б“б“ от НК, РП-Плевен е внесла в Плевенски РС предложение за прилагане на такива мерки срещу дееца.С определение № 945/22.12.2022г. по ЧНД № 2448/2022г. съдът е приел, че В. Б. не е могъл да разбира свойството и значението, и не е могъл да ръководи постъпките си към момента на деянието-предмет на наказателното производство и не следва да носи наказателна отговорност за тях. Безспорно 6 е, че с влязлото в сила определение на Плевенски РС по посоченото наказателно дело, е прието, че деянието е извършено от Б. в състояние на невменяемост/чл.33, ал.1 НК/, поради което не е наказателнотговорен, като същевременно е постановено, на основание чл.89, б“б“ от НК принудително лекуване на В. Б. в ДПБ-Ловеч.