Решение № 261508 от 04.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, IV-Г гражданско отделение, в публичното заседание на осми юни през 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря В.И.ова , като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5507 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 276091 от 15.11.2019 г., поправено с решение № 26326 от 28.01.2020 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 20463/2019 г. е признал за установено по отношение на М.В.Д. съществуването на вземането на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№** за сумата от 390 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. съгласно решение от 25.02.2015 г. на общо събрание /ОС/ на ЕС с административен адрес: гр.София, ул. „*********№** със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.12.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 390 лв. до пълния предявен размер от 510 лв. като неоснователен, както и за сумата от 2 742,00 лв., представляваща еднократна вноска за целеви бюджет за извършване на ремонт на общите части за отстраняване на течове в основата на сградата съгласно решение от 28.09.2017 г. със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.12.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.01.2019 г. на СРС, 61 с-в по ч.гр.д.№ 78195/2018 г.С определение № 69396 от 14.03.2020 г. СРС е оставил без уважение молба, инкорпорирана във въззивна жалба за изменение на решение № 276091 от 15.11.2019 г. по чл.248 ГПК, като неоснователна.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата М.В.Д. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата излага оплаквания, че въпреки представения от нея медицински документ за влошено здравословно състояние първоинстанционният съд е дал ход на делото и я е лишил от правото й на защита.Незаконосъобразно съдът не й е допуснал гласни доказателства за установяване на твърденията й, че управителят на ЕС-И.Х.не спазва изискванията на ЗУЕС по отношение реда и сроковете за обявяване на съобщенията и протоколите от ОС.Твърди, че управителят на ЕС е лишил нея и живущите в апартамента й от ползването на асансьора, с което е нарушена нормата на чл.17, ал.7, т.5 от ЗУЕС.Твърди, че е изплатила изцяло задълженията си към ЕС.Не отрича дължимостта на сумата от 2 742 лв. за ремонт на двора, но излага доводи, съдът не е съобразил, че ремонтът е извършван некачествено и продължително, като все още не е завършен.Излага твърдения за нарушения на чл.23, ал.4 и чл.38, ал.2 ЗУЕС.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Прави искане за разсрочване на изпълнението на решението по отношение на сумата от 2 742 лв. за ремонт на двора, както и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.С депозираната в съдебно заседание писмена защита прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба- ЕС на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№** оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и че във въззивната жалба се съдържа признание за дължимост на претендираните суми.Оспорва като неоснователни изложените доводи за лишаване от правото й на защита по делото, като поддържа, че в представения медицински документ не е посочено, че ответницата не може да се яви в съда.Правилно първоинстанционният съд не е допуснал поисканите гласни доказателства, тъй като по делото са представени писмени доказателства от ищеца, с които безспорно е доказано спазването на разпоредбите на ЗУЕС във връзка със съобщенията за изготвяне на протоколите от ОС от 25.02.2015 г. и от 28.09.2017 г., а и същите са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК.Изразява и становище, че тези твърдения са неотносими към предмета на делото.Твърди, че оплакването за неспазване на чл.23 и чл.38 от ЗУЕС е преклудирано, тъй като не е заявено пред първата инстанция, а и е неоснователно, тъй като съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС представлява пред съда етажните собственици по искове срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по този закон.Твърди, че останалите възражения във въззивната жалба са неотносими към предмета на спора.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от ответницата М.В.Д. срещу определение № 69396 от 14.03.2020 г. по чл.248 ГПК.Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания, като поддържа, че тя е била лишена от участие в съдебно заседание.Поддържа, че адвокатският хонорар е бил завишен неоснователно.

Ответникът по частната жалба- ЕС на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№ ** оспорва същата.Изразява становище, че договореното адвокатско възнаграждение е под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че първоинстанционният съд правилно е преценил, че възнаграждението напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника процесуални действия.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС.Ищецът- ЕС на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№ ** чрез управителя И.Х.твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 14 с площ от 157,20 кв.м.С решение на ОС от 25.02.2015 г. /т.3.1/ е прието от етажните собственици месечният бюджет за управление и поддръжка на ЕС да се формира от месечни вноски, дължими от собственика/ползвателя на имота, изчислявани за всеки конкретен имот, като за всеки обитател на възраст над 6 години да се дължи месечна вноска от 10 лв.Ответницата е в неизпълнение на решението, считано от м.07.2017 г. до м.11.2018 г. включително.Твърди, че апартаментът на ответницата се обитава от трима души-наематели, поради което месечната вноска възлиза на 30 лв. и общият размер на задължението за посочения период възлиза на 510 лв.Задължението за заплащане на паричната вноска произтича от разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС.С решение на ОС на ЕС от 28.09.2017 г. /т.7/ е прието да се одобри целеви бюджет от 120 000 лв., с който да се финансира ремонт на общите части за отстраняване на течове в основата на сградата, като вноските за набиране на сумата е следвало да бъдат платени в срок до 31.03.2018 г. и да се изчислят съразмерно с притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части на сградата в съответствие с чл.48, ал.3 от ЗУЕС.Задължението за плащане на паричната вноска произтича от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, като с оглед притежаваните от ответницата идеални части от общите части на сградата дължимата от нейна страна парична сума е в размер на 2 742 лв., която не е заплатена.Поради неизпълнение на задълженията на ответницата управителят на ЕС е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№ 78195/2018 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, което обуславя правният интерес от предявяване на установителния иск.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата М.В.Д., че му дължи сумата от 510 лв., представляваща неизплатени парични вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. включително съгласно решение на ОС, обективирано в протокол от 25.02.2017 г., както и сумата от 2 742,00 лв.-неизплатена еднократна парична вноска за финансиране ремонт на общите части за отстраняване на течове в основата на сградата съгласно решение на ОС, обективирано в протокол от 28.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 78195/2018 г. на СРС със законната лихва върху посочените суми от 01.04.2018 г. до окончателното плащане.

Със заявление вх.№

3096618/12.12.2018 г. Етажната собственост /ЕС/ на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№ **чрез управителя И.Х.е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.На 14.01.2019 г. СРС, 61 с-в, по ч.гр.д.№ 78195/018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 19.03.2019 г.Исковата молба е подадена на 09.04.2019 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.

По делото е представен нотариален акт № 56 по н.д.№ 220/2008 г., от който е видно, че М.В.Д. е закупила от „М М С.***“ ООД апартамент № 14, находящ се в сграда в гр.София, ул. „*********със застроена площ от 157,20 кв.м. заедно с припадащите му се 2,285% ид.части от общите части на сградата.

Представен е протокол от решение на ОС на ЕС в гр.София, ул. „*********№ **, проведено на 25.02.2015 г., на което е взето решение /т.3.1/, че всеки отделен обитател на имота на възраст над 6 години дължи месечна вноска в размер на 10 лв.

Видно от протокол от ОС на ЕС в гр.София, ул.

„*********№**, проведено на 28.09.2017 г. /т.7/ етажните собственици са решили вноските за целеви бюджет от 120 000 лв. за фонд „Ремонти, обновления и аварии“, с който да се финансира ремонта на общите части, да се изчислят съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, като крайният срок за набиране на сумата е 31.03.2018 г.Видно от приложения списък с подписи на етажните собственици ответницата е присъствала на събранието.

По делото са представени и съобщение от 04.10.2017 г. и протокол от същата дата, подписан от И.Х.-председател на УС на ЕС и от И. Д.-етажен собственик на основание чл.16, ал.7 ЗУЕС за изготвен протокол от ОС, проведено на 28.09.2017 г.

С документ от 12.04.2017 г., подписан от ответницата и озаглавен „вместо нотариална покана“ същата е предложила на УС да бъде намалена месечната такса на човек от 10 лв. на 5 лв. за лицата, които не ползват асансьора, считано от м.09.2015 г.

Представени са и квитанции за платени вноски от ищцата към ЕС. Пред настоящата инстанция е представена вносна бележка за платена на 10.05.2021 г. от въззивницата сума по банкова сметка ***2,00 лв. за ремонт на двора.Въззиваемият признава получаването на сумата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В частта, с която е отхвърлен иска, първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС и същите се явяват допустими с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата има качеството на етажен собственик, и че съгласно чл.41 ЗС същата е длъжна да участва в разноските, необходими за поддържането на общите части или за възстановяването им, и в полезните разноски за извършването на които е взето решение от общото събрание.Задължение за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата е предвидено и в чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, като в правомощията на ОС на ЕС е да определи размера на паричните вноски при съобразяване на чл.51 ЗУЕС.Съдът е приел, че ответницата е заплатила вноските за м.07.2017 г. и м.08.2017 г., и че е платила два пъти вноските за м.04.2016 г. и за м.05.2016 г. и е уважил иска за заплащане на разходи за управление за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. за сумата от 390 лв.По отношение на претенцията за сумата от 2 742 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.48, ал.8 ЗУЕС ежемесечните вноски се определят от правилника за вътрешния ред или с решение на ОС и е уважил иска изцяло.Съдът е изложил мотиви, че оплакванията във връзка с незаконосъобразността на решенията на ОС са неотносими към настоящото производство.