Определение № 2861 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2861 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002103816 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. Ж. П. срещу решение № 116 от 19.06.2024 г. по в. гр. дело № 56/2024 г. на Бургаски апелативен съд (БАС), с което е потвърдено решение № 1281 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 897/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Г. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. – вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., сключен между Й. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., както и предявеният от касатора срещу ответника С. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. - вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., скючен между Т. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., които горепосочени парични вземания са цедирани на ищеца П. от заемодателите П. и П. с договори за цесия от 21.04. и 22.04.2022 г., както и са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горепосочените главници и лихви, първите получени от ответника Г. без основание.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закoн и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат 1 уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ищец релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните два въпроса: 1.

„Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на всички приети и относими доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, след което да изложи мотиви кои доказателства, доводи и възражения кредитира или намира за основателни и кои не, като се ръководи от основополагащите за съдопроизводството процесуални правила?“ (въпросът е обобщен вариант на първи и трети въпроси на ищеца), по който навежда противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК; ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК, решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на IV г.о.; решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на IV г.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о.; решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на IV г. о.; решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о.; решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на IV г. о.; решение № 43 от 04.06.2014 г. по т. д. №213/2012 г. на II т. о.; решение № 990/24.03.2010 г. по гр. д.№ 47/2009 г. на I г. о. и др., и 2. „Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна, да приложи правилата й съгласно чл. 17. ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?“, по който поддържа разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 256/30.04.2020г. на ВКС, III г.о.; решение № 204/21.09.2011 г. по гр. д. № 1212/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009г. на ВКС, IV г.о.; решение № 420/21.12.2012 г. по гр. д.

№ 187/2012 г. на ВКС, III г.о. и др.. Релевира и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в необоснованост на фактическите констатации, върху които въззивният съд е изградил правните си изводи в атакуваното решение, както и явното им противоречие с приетия доказателствен материал.

Ответникът по касационната жалба - С. Г. Г. подава писмен отговор, в който оспорва нейната основателност, като моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, постановен по граждански спор, с цена на всеки иск над 5 000 лв., поради което тя е допустима.

По наличието на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обуславящи селектиране на касационната жалба с оглед касационна проверка на обжалваното с нея решение, Върховният касационен съд, в настоящия си състав, приема следното:

Предявените искове са с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2 заплащане на дължими главници и лихви по договор за заем от 29.06.2018 г., вземанията по който са цедирани на ищеца (главни искове), с които са съединени при условията на евентуалност искове за същите парични суми с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (евентуални искове).

Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са предоставили на ответника Г. сумите от по 90 000 лв. чрез превод по банкова сметка в "Общинска банка" АД. Средствата са предоставени са реализиране на инвестиционни намерения на ответника, като заемите е следвало да бъдат върнати в рамките на месец от получаване на покана за това. С нотариална покана, получена от Г. на 02.12.2020 г., последният е поканен да върне паричните заеми, което той не е сторил. На 21 и 22.04.2022 г. заемодателите П. и П. са прехвърлили възмездно с договори за цесия вземанията си по предоставените на ответника Г. заеми, за което на последния са изпратени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът също е поканил ответника да плати процесните суми, но плащане не е извършено.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорвайки всички предявени искове, поддържа, че процесните суми от по 90 000 лв. не са му предоставени в заем от Й. П. и Т.

П., няма договори за заем и той не е поемал задължение за връщане на процесните заемни суми, защото същите са платени по предварителен договор от 28.06.2018 г., сключен между ищеца, ответника и останалите собственици на недвижими имоти и "Контраст инвест С." ЕООД. На същата дата – 28.06.2018 г. е подписан втори договор за обезпечаване изпълнението на първия, в изпълнение на който е получена сумата от 180 000 лв., която е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Връщането на тези разходи е свързано с експлоатацията на имота в определен срок. Тази воля на страните е прикрита като продажна цена за 210 кв. м. от имот 425 и договор за заем. Причината за прикриването е уговореното вещно право на ползване като обезпечение, учредено с нотариален акт № 72 от 28.06.2018 г. на нотариус В. Д.. Действителната вола на страните е сделка за инвестиция, а привидните са обезпечение и заем. Сумата от 180 000 лв. е разходвана съобразно целите на договора в общ интерес на страните за изграждането на бъдещата сграда. Привидността счита за разкрита с нотариално заверена декларация на Т. П., единият от твърдените заемодатели. Ответникът предявява възражение за погасителна давност по отношение на исковете за мораторни лихви.

Ищецът оспорва фактическите твърдения в отговора на исковата молба. Заявява, че договорът с инвеститора "Контраст инвест С." ЕООД касае само отношенията между дружеството и съсобствениците на съответните два поземлени имота, но по никакъв начин не урежда отношенията между самите съсобственици. По твърдението за привидност на предоставените заеми като прикриващи инвестиция, твърди необоснованост и липса на житейска логика. Поддържа, че липсва уговорена инвестиция от страна на собствениците на имотите. Ответникът е закупил общински дял (275. 6 кв. м. ид. ч.) в имот 425 със средства на инвеститора и с предоставените му от П. и П. общо 180 000 лв., като впоследствие е продал 210 кв. м. ид. ч. на инвеститора и е придобил останалите 65. 6 кв. м. ид. ч. с чужди средства, съответно на които ще може да претендира допълнително дял в построеното, без да е инвестирал каквито и да било средства. Като причина да не бъдат уредени заемите в писмен 3 вид посочва близките семейни отношения, съществували тогава между страните – физически лица. Относно нотариалната декларация на П. заявява, че е съставена под натиск от страна на ответника.

В последвало становище ответникът посочва, че превеждането на процесните суми е част от договорките по подписания с дружеството-инвеститор предварителен договор, който е сложен комплекс от правоотношения с крайна цел - застрояване на обединен имот, преминавайки през изкупуване на общинска ид. част, обединяване на съответните два имота, постигане на увеличени показатели за имота, застрояване по удовлетворяващ инвеститора начин, като всяка страна получава по-голям обем застроена площ, осигуряване на средства за постигане на целта.

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са превели по банков път, всеки един по 90 000 лв. на ответника, като са посочили като основание за преводите - "заем". С нотариална покана, получена от ответника на 02.12.2020 г., П. и П. са поканили Г. да върне дадените му в заем суми в седмодневен срок, което той не е сторил. По-късно П. и П. са сключили договори за цесия, с които са прехвърлили вземанията си към Г. на ищеца, както следва: П. - с договор от 21.04.2022 г. за цялото вземане от 90 000 лв. и П. - с договор от 21.04.2022 г. частично за сумата от 60 000 лв. и с договор от 22.04.2022 г. за останалата част от 30 000 лв., като длъжникът е уведомен за цесията. Цесионерът е поканил ответника да плати цедираните вземания, но плащане не е последвало.

БАС е намерил за спорен въпроса за съществуването на цедираните вземания, като произтичащи от договори за паричен заем. Посочил е, че е установено предаването на процесните суми на ответника, но е спорно основанието, на което то е извършено. Приел е за установено, че с предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, "Контраст инвест С." ЕООД, като собственик на 210 кв. м. ид. ч. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор ........................ с адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 416 кв. м., от една страна като инвеститор, и ответника С.

Г. и съпругата му С. Г., като собственици на 206 кв. м. ид. ч. от същия поземлен имот, Й. П., С. Г., Е. П. и Т. П., съсобственици съответно на 4/12, 1/12, 1/12 и 6/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .............................., от друга страна като учредители, са се съгласили да обединят собствените им два съседни УПИ на [улица] [улица] един УПИ, с цел построяване на нова сграда при по-добри показатели на застрояване, а съществуващите постройки да бъдат премахнати. Инвеститорът е обективирал в горепосочения договор инвестиционно намерение да финансира със свои средства построяването на сградата, но при следните условия: 1. Да се извърши обединяване на посочените ПИ; 2. Да бъдат одобрени проекти и издадено разрешение за строеж при параметри за застрояване според договора; 3. Между страните да се сключи нотариална сделка за учредяване на право на строеж в полза на инвеститора в описаната в договора част от бъдещата сграда. В договора е посочено, че дружеството е закупило от С. и С. Г. 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425 за сумата 540 000 лв. с цел реализиране на строителството. При нереализиране на инвестиционното намерение "Контраст инвест С." ЕООД има интерес, като компенсация за пропуснати ползи 4 от нереализирани приходи от стопанска дейност в непостроената сграда и др., както и за сторените разходи по инвестиционно проучване и проектиране на сградата, да получи право на безвъзмездно ползване на част от ПИ 425 като градина към ресторанта, намиращ се в ПИ 213, върху който дружеството има учредено вещно право на ползване за 12 години.