Определение № 1261 от 13.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1261 гр. Благоевград, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***“ №125-2, ет.5, офис 5.3, против Определение №1253/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№80/2024 г. по описа на РС-Благоевград.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на адв.Д. М., пълномощник на Н. И. Б., ЕГН **********, с която е направено искане за изменение на решение №297/24.04.2024 г., постановено по гр.д.№80/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта за разноските по делото, като се увеличи възнаграждението за адвокат на ищеца до претендираните суми в размер на 1334, 04 лв. за първия иск, на 1112, 78 лв. за втория иск и на 518, 08 лв. за осъдителния иск, като неоснователна.

В жалбата се поддържат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Посочва се, че по делото са предявени и разгледани от съда два установителни иска и един осъдителен иск. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не по-нисък от минималния за всеки иск. Посочва се още, че съгласно чл.2, ал.5 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията 1 се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, в който смисъл била и актуалната практика на ВКС. Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново такова, с което да се уважи молбата за изменение на решението в частта относно разноските.

По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от страна на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „***“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, чрез юрк. Е.В.. В отговора се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че частната жалба е бланкетна и необоснована. Посочва се, че в обжалваното определение съдът правилно е определил действителната правна и фактическа сложност на производството, количеството и качеството на положения от адвоката труд, като на тази база е определил и справедлив размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че правилно съдът е приел, че производството по настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, а само поголям интензитет на правната такава. Съдът правилно бил съобразил положения от адвоката труд, като е приел, че процесуалните му действия не надхвърлят рамките на минималното – депозираните по делото молби имали бланкетен характер, адвокатът не се е явил лично на насроченото ОСЗ, а е дал писмено становище, производството е протекло в рамките на едно съдебно заседание, след което е било обявено за решаване. С оглед изложеното се поддържа, че правилно РС-Благоевград е определил справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки иск, доколкото това напълно съответствало на положения от адв. М. труд.

В отговора се излагат съображения, че тезата, изложена в частната жалба, че след като са предявени два иска се дължат две възнаграждения съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.04.2004 г. в настоящия случай представлява злоупотреба с право и е в нарушение на принципа, залегнал в чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните. Посочва се, че в случая не следва да се прилага правилото на чл.2, ал.5 от цитираната наредба и защото това би довело до нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението, като се има предвид, че предявените искове от едно и също материално 2 правоотношение, от един и същи юридически факт – договор за потребителски кредит, като осъдителната претенция за паричната сума е следствие от клаузата, чиято нищожност се претендира с първия иск.

В отговора се посочва още, че съдът правилно е приложил актуалната и задължителна съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и правилно е отказал да приложи въпросната национална правна уредба. Посочва се, че в настоящия случай в обжалваното определение съдът е съобразил задължителната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на жалбоподателя са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне размера им съдът е съобразил всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценката на вида, естеството и обема на свършената работа, от една страна, и от друга материалният интерес на всеки един от предявените по делото искове.

В заключение с отговора на жалбата се моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба и от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „***“ №146 (сграда А), Бизнес център „България“, чрез юрк. С.С.. Твърди се, че съдът правилно е определил, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, взел е под внимание трудът на процесуалния представител по делото, след което правилно е присъдил справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Посочва се, че в настоящия случай претендирането на адвокатски хонорар за всеки отделен иск представлява злоупотреба с право и е в нарушение на принципа, залегнал в чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните. Твърди се, че в случая не следва да се прилага правилото на чл.2, ал.5 от Наредбата, защото това би довело до нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението. Излагат се още и съображения, че при постановяване на процесното определение съдът правилно е приложил и актуалната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22. Посочва се, че в настоящия случай с обжалваното определение е съобразена задължителната за националните съдилища практика на СЕС, 3 която има превес над националната такава, като на процесуалния представител на ищеца е присъдено справедливо възнаграждение. При определяне на хонорара е взето предвид както фактическата и правната сложност на делото, положения от адвоката труд при водене на делото, както и материалния интерес на предявените искове. С оглед изложените съображения се моли съдът да остави без уважение частната жалба и съответно да потвърди атакуваното с нея определение.

Предмет на делото е и частна жалба, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „***“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрк. Е.В., против Определение №1252/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№80/2024 г. по описа на РСБлагоевград.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с която е направено искане за изменение на решение №297/24.04.2024 г. по гр.д.№80/2024 г. по описа на РСБлагоевград, в частта за разноските, като не се присъжда възнаграждение за адвокат на ищеца в размер на 300 лв. по евентуалния установителен иск, като неоснователна.

В жалбата се поддържат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че с решение №297/24.04.2024 г. на РСБлагоевград, съдът е уважил предявения срещу жалбоподателя главен иск и е прогласил нищожността на процесния договор за потребителски кредит.

Предвид уважаването на главния иск не са настъпили предпоставките за разглеждане на евентуалния иск и по същия съдът не се е произнесъл.

Въпреки това съдът е присъдил на процесуалния представител на ищеца два хонорара – хонорар за главния и хонорар за евентуалния иск. Счита се, че доколкото евентуалния иск не е разгледан, то за същия не се дължат разноски, в това число и адвокатски хонорар. Моли се за атакуваното определение и вместо него да се измени решение №297/24.04.2024 г. на РС-Благоевград в частта, с която „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокат по евентуалния установителен иск, като вместо това да остави без уважение искането за присъждане на разноски в тази му част.

4

По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***“ №125-2, ет.5, офис 5.3. Посочва се, че в случая по делото са били предявени два обективно кумулативно съединени иска и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като и за двата иска е определил възнаграждение съгласно минимума. Твърди се, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да включва и ДДС. Твърди се, че към представения по делото договор по чл.38 ЗАдв. са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество. Предвид изложеното се поддържа, че при предявени два иска съдът правилно е определил възнаграждението, което не подлежи на редукция. Моли се за потвърждаване на атакуваното определение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

За да се произнесе по съществото на частните жалби, като извърши проверка за законосъобразност на атакуваните определения съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „***“, бл.145, ет.3, ап.7, чрез пълномощника си адв. Д. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“ и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, с която са предявени искове, както следва: за признаване за установено в отношенията между Н. И. Б. и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за паричен заем №2379866 е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК; за признаване за установено в отношенията между 5

Н. И. Б. и „Ай тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за паричен заем №2379866 е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК; при условията на евентуалност, за прогласяване като нищожна на клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за паричен заем №2379866, сключен между Н. И. Б. и „Кредисимо“ ЕАД, с която ищецът се задължава да сключи договор за поръчителство; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв., частичен иск от сумата в размер на 3923, 63 лв., като платена без основание сума.

С решение №297/24.04.2024 г. по гр.д.№80/2024 г. по описа на РСБлагоевград, съдът е прогласил за нищожен, поради противоречие със закона, договор за паричен заем №2379866/ 23.04.2021 г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, в качеството му на кредитодател.