Решение № 135 от 15.04.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500758 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ищецът К. И. К. обжалва Решение № 174 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 402/2022 г. на Б.ския районен съд в частта, с която искът му с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука е бил отхвърлен за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Подадена е въззивна жалба и от ответника „Н.в.“ ЕООД в частта, с която искът на К. И. К. е бил уважен за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва.

В съответствие с целения пред въззивната инстанция краен резултат, страните са направили искане за преразпределяне на разноските от първоинстанционното производство.

В жалбите са изложени съображения за неправилност на решението на районния съд в съответната обжалвана част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и са допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е правилно. То е постановено в съответствие със закона и с 1 ангажираните от страните доказателства.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от трудова злополука работник или служител, следните материални предпоставки трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер.

Пред въззивната инстанция страните нямат спор, че ищецът е работил при ответника в цех за преработка на охлюви на длъжност „манипулант, промишл./охлюви“, както и че на 23.07.2021 г. в б. по време на извършване на работата си, той при придвижване през товарния вход на сградата е ударен от електрокар № 1, вследствие на което получава счупване на метатарзална кост на ляв крак. Не се спори, че злополуката е била призната за трудова. Страните нямат спор за механизма на ПТП (удар с електрокар при движение на заден ход), за вида и степента на телесните увреждания, като най-тежкото от които е било счупване на метатарзална кост на ляв крак и развилото се в процеса на зарастването усложнение – Синдром на Зудек.

Спорът е за размера на справедливото обезщетение и за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, тоест дали пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Районният съд е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение сумата от 30 000 лева и съпричиняване на вредите от страна на ищеца в размер на 90%, поради което е присъдил обезщетение от 3 000 лева.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, както и дали други негови служители са действали виновно, и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна. Ответникът носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По отношение размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други 2 нематериални последици, възникнали в резултат на това. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Въззивният съд взе предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характер и степен на увреждането – счупване на пета метатарзална кост на ляв крак и множествени открити рани на лявото и дясното стъпало; извършените медицински манипулации – зашита разкъсно-контузна рана в първото междупръстие с данни за вторично срастване в средния отдел на дясното ходило, а при лявото ходило – имобилизиране с лонгета; времетраене на лечението от 180 дни, както и че към датата на приключване на устните състезания ищецът все още изпитва болка при натиск в зоната на белега в първо-второ междупръстие в дясно, която болка се очаква да отзвучи с времето.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц. С. К.а, която е съпруга на ищеца, според която ищецът изпитвал силни болки след инцидента, не можел да ходи, имал нужда от чужда помощ за битово обслужване, тъй като нищо не можел да направи самостоятелно.

В конкретния случай, не е установено болките и страданията да се отличават по продължителност и интензитет от обичайните. Но от приетата по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в процеса на заздравяване на счупването се е развило едно усложнение – Синдром на Зудек. Това е била и причината за по-дългия период на временна неработоспособност иначе раните са сраснали вторично. Заради това настоящият състав намира, че (една по висока) компенсация от 30 000 лева съответства на съдебната практика за този вид травматично увреждане, с обичайните за него физически болки и емоционални страдания като интензивност и продължителност.

Настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението, че ищецът е съпричинил вредата при условията на груба небрежност, тъй като е нарушил правилата за безопасност, изпълнявайки трудовите си задължения.

По своята същност небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като 3 грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

В настоящия случай от приложената по делото Заповед № 13 от 09.07.2021 г. на управителя на ответното дружество и от показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че работодателят е забранил преминаване на работници и служители през товарните входове на сградата на предприятието. Съгласно приложените писмени доказателства – Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при ръчно изпълнение на товаро-разтоварни работи и складиране на материали, Правилник за вътрешния трудов ред на „Н.в.“ЕООД, Заповед №4б/13.01.2020 г., извлечение от начален и периодичен инструктаж при ответника, се установява, че ищецът е преминал през първоначален и периодичен инструктаж за безопасност, хигиена на труда. Съдът кредитира и показанията на свидетеля очевидец Я.Н., че ищецът е влязъл по средата на товарния вход, при забрана за работниците да преминават през товарните входове на сградата, минавайки през завесата казал „Дай напред! Дай напред!“ и е бил ударен от движещ се назад електрокар с включен звуков сигнал, че работи.

Показанията на свидетеля Николов в частта относно влизането на ищеца във фирмата през товарната рампа са в съответствие с признанията на ищеца в исковата молба, а в частта им относно установената забраната за преминаване през товарните входове се подкрепят от посочените по-горе множество писмени доказателства. Съдът счита, че свидетелят последователно и безпротиворечиво излага обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука, поради което няма основания да не се довери на показанията му, че електрокара се е движил при подаден звуков сигнал.

От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че ответникът като работодател е забранил работниците и служителите да преминават през товарните входове, че има отделен вход за влизане във фирмата и че трудовата злополука с ищеца е станала по средата на товарната рампа при даден отчетлив звуков сигнал (сирена) от работата на електрокара, през която ищецът е преминавал, за да отиде на работа, при което гумите на електрокара са минали през краката му. Следователно ищецът е нарушил грубо наложени от ответника изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнил задълженията си да се грижи за здравето и безопасността си, нарушил е начина на влизане в работните помещения, като причините за това нарушение изцяло се дължат на неговите лични действия – на проявените в конкретната ситуация самоувереност, самонадеяност и небрежност. С оглед дългогодишния си опит като работник при ответното дружество, той е следвало да се погрижи за здравето и безопасността си и да 4 предвиди опасността за здравето си, преминавайки през средата на товарната рампа, на която по това време работи електрокар с включен звуков сигнал.

Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението – така Решение № 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г. о., ГК. Ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки дългогодишния си опит пострадалият е преминал през средата на товарната рампа в нарушение на правилата за безопасни условия на труд. Грубото нарушаване на основните правила за безопасно придвижване на работната площадка е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като ищецът не е положил грижата, която и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия би положил. От друга страна работодателят е сторил всичко възможно за осигури организация и условия за препятстване на служителите да преминават през товарната рампа, в това число издал е заповед, която забранява да се влиза през товарния вход, запознал е служителите с издадената заповед още при постъпването им на работа, изградил е пешеходен вход точно до товарния, който по размер не позволява на мотокара да преминава от там, за да избегне евентуални инциденти. При тези съображения въззивният съд прави фактическия и правен извод, че противоправното поведение на ищеца обосновава 90 % съпричиняване на вредоносните последици, поради което и определеното от настоящата инстанция справедливо обезщетение от 30 000 лв. следва да бъде редуцирано на 3 000 лева.