Решение № 333 от 22.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Б., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20241810100624 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът- К. Г. Ц. от гр. Б. твърди, че със Заповед No **** г. на РУО София област и Заповед No **** г., и двете връчени й на **** г., й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение с Техническа професионална гимназия “****”, където е заемала длъжността “Директор” на основание Трудов договор No **** г. Твърди, че във връзка със съставени Констативен протокол No **** г. и Констативен протокол No **** г., издадени от РУО София област, е била поканена да даде своите писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ, като е предоставила такива съответно на 25.10.2023 г. и **** г. Заявява наличие на формални нарушения и неспазване на законоустановената процедура при уволнението, както и неизвършване на вменените й нарушения на трудовата дисциплина по същество.

Поддържа, че не са спазени преклузивните срокове по чл. 194 от КТ, тъй като органът, който налага дисциплинарното наказание и съответно прекратява трудовия договор, е установил за вменените нарушения най-късно на 06.10.2023 г. и 30.11.2023 г., на която дата са съставени процесните протоколи, което е повече от 2 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, а някои нарушения са за действия или бездействия, касаещи 2022 г., което е повече от една година преди налагането на дисциплинарното наказание и съответно след изтичането на абсолютния преклузивен срок за налагането му. Налице е неизпълнение на чл. 193 от КТ, като не е налице пълно припокриване между изложените в поканата нарушения и описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това предоставеният й тридневен срок е недостатъчен и тенденциозно съкратен с цел накърняване на правото й на защита 1 предвид изключително големия обем на вменените й нарушения. Сочи, че заповедта й е връчена незаконосъобразно, като връчването е извършено от лица без представителна власт, а същите се подписват и в качеството си на свидетели за връчването при отказ от нейна страна. Твърди, че предвид наличието на повече от един акт за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице незаконосъобразна процедура по уволнение й, доколкото двата акта са с един и същ предмет и не става ясно кой е породил прекратителният ефект. Заповедта с No **** г. е немотивирана, като в мотиви й не е изложено ясно в какво се изразяват нарушенията, които й се вменяват, няма ясно посочване с кои свои действия или бездействия ищцата е извършила нарушение и в какво точно се изразява то, а мотивите са общи и включват посочване на законови и подзаконови нормативни актове. Не се посочват и датите или периодите, на които са извършени нарушенията, а само се препраща към документи и периоди назад във времето, включително и 2022 г. Твърди, че прекратителните заповеди са изготвени незаконосъобразно в електронен вариант и същите не са подписани с квалифициран електронен подпис, като изискване за форма.

По същество оспорва вменените й нарушения като недоказани и несъстоятелни.

Относно нарушенията на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 30 от Наредба No **** г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба No 15) сочи, че всички описани случаи са резултат на допуснати технически грешки, от които не произтичат никакви вредни последици. Относно нарушенията на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No 15 при провеждане на приравнителни изпити на учениците от Ха клас, твърди, че за организацията и контрола по изпълнение на тези изпити е отговарял заместник директорът по учебна дейност, ищецът не е била уведомявана за промяна в организацията на изпитната сесия, а след узнаването за нарушенията за неизпълнение заповедта на директора и за въвеждането му в заблуждение, преподавателите са наказани дисциплинарно. За на нарушенията на чл. 136а и чл. 139а от КТ твърди, че преподавателите са ползвали платен годишен отпуск, като по предварителна уговорка с тях в посочените дни са прекъсвали ползването на отпуските си, за да проверят писмените работи на учениците, а дните, в които ще се прекъсват отпуските, са посочени, като няма закова забра за това. Относно нарушението на чл. 31, ал. 1, т. 2, т.

4 от Наредба No **** г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чрез определяне за членове на училищни комисии за организиране на изпити в училището лица от непедагогическия персонал в училището, сочи, че лицата са служители на училището и няма пречка непедагогически специалисти да бъдат определени за квестори. Относно нарушението на чл. 25 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование No **** г. заявява, че училището е зачело трудовия стаж на посоченото лице съгласно правилата и е начислявало допълнително възнаграждение, а в случай, че е налице грешка, то РУО не е компетентен орган да установява размера на стажа на служителите и да определя налице ли е неправилно изплащане на допълнително възнаграждение. Относно нарушения на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т.

14 от Наредба No **** г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба No 15), е посочила, че поради забавяне на служителка след започване на учебната година поради отпуск по болест, се е наложило да се търси заместник за срок от един месец, като не е открит нов щат, нито е освобождаван такъв, поради което не е налице нарушение на законоустановената процедура за назначаване на нови щатни педагогически специалист. Относно нарушението на чл. 333, ал. 3 от КТ сочи, че компетентността да 2 се произнася по трудови спорове е единствено на съда, като РУО няма нито компетентност, нито правомощия да установява незаконност на уволнения, приложимост на предварителна закрила при уволнение на служителите, поради което няма право и да реализира дисциплинарна отговорност на директора за прилагането на закон и разпоредби, за чието законосъобразно приложение следи единствено съдът.

Оспорва наличието на нарушения на чл. 32 , ал. 1, т. 1 от No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, като твърди, че за учениците, цитирани в заповедта, не имало какво да приравнява. По отношение на нарушения за закъснения в извършване на плащания сочи, че училището е бюджетна институция и всички плащания на заплати, стипендии и др., се вземат със съдействието и съгласно решенията на органа, определящ бюджета, а не самостоятелно от директора на училището, поради което не е налице нарушение от страна на нашата доверителка.

Моли съда да постанови решение, с което признае уволнението й на основание Заповед No **** г. на РУО София-област и със Заповед No **** г. на РУО Софияобласт за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението “директор” на Техническа професионална гимназия “****”, и да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 23 483.52 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от **** г. – 26.08.2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Техническа професионална гимназия “****”, гр. Б. в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Твърди, че не са налице допуснати процесуални нарушения при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва като неоснователни твърденията за нарушаване на сроковете по чл. 194 от КТ, за липса на идентичност между искането за представяне на обяснения по реда на чл. 193 от КТ и мотивите за налагане на заповедта. Твърди, че служителят е уведомен за констатираните нарушения чрез съставените при проверките констативни протоколи, като за всеки от тях е предоставена възможност да се запознае подробно с констатациите и да представи обяснения, а преди издаване на заповедта отново са поискани обяснения по реда на чл.

193 от КТ. Сочи, че служителят не е възразявал, че срокът е недостатъчен, нито е изисквал предоставяне на допълнително време за обяснения. Оспорва твърденията за допуснати нарушения при връчване на заповедта, като сочи, че за връчването не е необходимо учредяване на нарочен мандат. Оспорва твърдението за наличие на повече от един акт за прекратяване на трудовото правоотношение, като заявява, че погорестоящият орган е обективирал волята си за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение в два отделни документа, което не опорочава извършените действия и направеното волеизявление, като същите са връчени на ищеца едновременно. Твърди на следващо място, че заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, нарушението и кога то е извършено, видът на дисциплинарното наказание. В същата ясно и подробно са посочени фактическите и правни основания за налагане на дицсплинарното наказание, посочване с кои действия и бездействия на служителя е прието, че са извършени дисциплинарните нарушения, за които се налага наказанието; посочено е подробно кога и как са извършени нарушенията; кои нормативни правила са нарушени и в какво се изразяват нарушенията. Заявява, че заповедите са съставени и подписани с електронен подпис, 3 след което са изготвени преписи от същите, които са надлежно връчени, в хартиен екземпляр на служителя.

По същество оспорва твърденията на ищеца за неоснователно ангажиране на дисцплинарната й отговорност. Поддържа, че всички действия и бездействия, посочени в оспорваната заповед, представляват съществени нарушения на нормативните правила и служебните задължения, вменени на ищцата като директор на повереното й училище, като наложеното наказание съответства на вида и тежестта им.

Относно нарушенията на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 30 от Наредба No **** г. твърди, че не се касае за допуснати технически нарушения.

Относно нарушенията на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No **** г. при провеждане на приравнителни изпити на учениците от Ха клас, сочи, че директорът не е определил нарочно лице, което да осъществява контрол относно изпълнението на заповед No **** г., и доколкото ресорният зам-директор е отсъствал и при липса на друго оправомощено лице, то директорът е следвало да осъществи контрол и е отговарял за законосъобразното провеждане на приравнителните изпити, като именно директорът е допуснала нарушение на нормативните изисквания на Наредба No 15 като при провеждане на приравнителните изпити са съставени протоколи с грешно попълнени реквизити. Оспорва като бланкетни възраженията срещу констатациите за извършено нарушение на чл. 136а и чл.139а КТ и за допуснати нарушения на чл. 24 и на чл. 25 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, както и за нарушения на чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда.

Твърди, че така описаните в обжалваната заповед нарушения правят актове и действията на директора незаконосъобразни от формална страна и поставя в опасност институцията като работодател да отговаря за извършени закононарушения, както и да търпи допълнителна финансова тежест поради ненавременно определяне и изплащане на дължими плащания, като оспорва възраженията, че РУО не е компетентен орган да установява допуснати нарушения. Като неоснователни оспорва и възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 30 от Наредба No **** г. относно определени членове на училищни комисии за организиране на изпити с твърдение, че като е определила лица, които не са част от педагогическия персонал като членове на комисия за провеждане на изпити на ученици, директорът е допуснала функциите по опазване на живота и здравето на учениците (каквито функции имат квесторите) да се осъществяват от лица без съответната квалификация. Оспорва възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба No **** г. относно провеждане на процедури за назначаване на щатни педагогически специалисти, като твърди, че директорът е била длъжна да осигури провеждане на законосъобразна процедура по избор на заместник на учителя, който отсъства продължително поради болест, който да отговаря на нормативните изисквания при спазване на законоустановената процедура. Оспорва възраженията срещу констатациите за допуснати нарушения на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, като счита твърдението на ищеца, че не е било необходимо провеждане на приравнителни изпити по съответния чужд език - английски език, за неправилно.