Решение № 16815 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16815 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110121693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част II ”Общ исков процес”, дял I "Производство пред първата инстанция”.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против К. И. Т., с ЕГН: ********** с адрес гр.

С, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът К. И. Т. като наследник по закон на И. Л. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б сумата в общ размер на 1856.71лв., от които 1589.47лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск -26.4.2023 година до окончателното изплащане на сумите, и 247.61лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на 16.25лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3.38лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2018 г.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството на собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът, според извлечение от сметки за абонатен № 320171, е използвал доставяната от 1 дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и че същият не е погасил задължението си. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. На първо място, ответникът оспорва обстоятелството, че е била доставена топлинна енергия до процесния имот, както и че са били извършени всички изискуеми действия по закон, свързани с доставката и измерването на топлинна енергия. Твърди още, че не се установява дали дружеството „Техем сървисис" ЕООД е извършило дяловото разпределение надлежно и при спазване на изискванията на 3Е и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Претендира, че поради тези обстоятелства предявените искове се явяват недоказани. Ответникът оспорва обстоятелството, че наследодателят на ответника И.

Л. Т. се е намирал в облигационни отношения с „Топлофикация - София" ЕАД. Твърди, че по делото липсват доказателства, че И. Т., баща на ответника К. Т., да е сключил писмен договор с ищеца или че е бил собственик/ползвател на обособен обект в сграда в режим на етажна собственост. Второто възражение касае обстоятелството, че К. Т. не е приел наследството на своя наследодател И. Т., поради което не е наследил задълженията му.

Твърди, че дори по делото да се установи, че наследодателят на ответника И. Т. е бил в облигационни отношения с ищеца, то К. Т. няма как да отговаря за задълженията на наследодателя си, тъй като не е приел наследството му. В последното си възражение ответникът претендира изтекла давност за всички процесни вземания. Посочва, че според чл. 111 б. „в", предл. 3 33Д вземанията за периодични плащания се погасяват с тригодишна давност. Видно от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тьлк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, ВКС вземанията на доставчиците на комунални услуги, каквито безспорно са претендираните вземания с исковата молба, отговарят на понятието „периодични плащания" и се погасяват с тригодишна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба с вх.№ 359062/08.11.2024г. ищецът е уточнил адреса на процесния имот: кв..............

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в 2 тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

В конкретния случай по делото е представено Удостоверение за наследници на лицето И. Л. Т., от което се установява, че същият е починал на 14.11.2021 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си К. И. Т. – ответник в настоящото производство.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът, в качеството му на наследник на И. Л.

Т., е собственик на процесния топлоснабден имот в процесния период. Ответникът оспорва да е собственик на процесния имот. За установяване факта на собственост по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, от който 3 се установява, че на ........ г. ............. са придобили собствеността върху следния недвижим имот – жилище, представляващо ап. № ............

От така представения акт за собственост не се установява кой е титуляр на правото на собственост на процесния обект, а именно: кв.............. По делото не са ангажирани доказателства за установяване правото на собственост върху процесния имот /ап. № 56/, поради което не се установява собствеността да е преминала по силата на наследствено правоприемство към И. Л. Т., съответно – към неговия син и настоящ ответник.

При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника, и липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе пълно доказване за това наследодателят на ответника да е бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. Дори да е налице фактическо обитаване на имота, то не е равнозначно с валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота следва да се посочи, че от служебна справка в ЕИСС съдът установи, че ответникът е направил отказ от наследството на своя баща И. Л. Т. с молба с вх.№ 50732/23.02.2023г., по която е образувано ч.гр.д. № 9544/2023г. по описа на СРС, 149-ти състав. Постановено е Решение № 2938 от 27.02.2023г., с което е допуснат направеният отказ от наследство и е разпоредено направеният отказ да се впише в особената книга на съда.