Определение № 1487 от 28.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1487

28.09.2020 г.

Окръжен съд – Пловдив

Град Пловдив

VI състав

На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20205300502004 по описа за 2020 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Съснейнъбъл бизнес солюшънс“ АД против

Разпореждане №

261487/18.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 9423/2020, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А. П. К. за присъждане на суми, представляващи регресно вземане на заявителя, в качеството му на поръчител по договор за покупко-продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен между длъжника и „А1 България“ ЕАД.

Поддържа, че съдът е направил неправилен извод, че в договора за поръчителство не е налице определяемо и конкретизирано вземане, поради което и заявителят няма качеството на поръчител. Поддържа, че в производството по реда на чл.410 от ГПК не следва да се доказва претендираното вземане, като този въпрос следва да е предмет на евентуално предявения установителен иск. Развива и съображения, че поръчителството може да се поема и за бъдещи задължения. Позовава се и на разрешението, дадено от ВКС в Р№52/10.09.2010г., т.д.№63/2009, IIт.о., съгласно което при поръчителство за бъдещи задължения следва да се изрично посочени параметрите на сделката, размера, който се обезпечава. Поддържа, че в случая това е налице в договора за поръчителство. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на 1 претендирани суми, съставляващи дължими, но неизплатени суми от главния длъжник и заплатени от жалбоподатгеля в качеството му на поръчител, а именно : главница по договор за продажба на изплащане, мораторна лихва и законна лихва. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е посочил, че договорът за поръчителство може да е валидно сключен и за обезпечаване на бъдещи задължения, но предмет на договора за поръчителство не може да бъде неопределяемо вземане, такова което не е индивидуализирано по страни, основание и размер. Съдът е приел, че не може да се поеме задължение за поръчителство по всички вземния на кредитора от трети лица. Приел е , че по същество процесният договор за поръчителство е именно такъв и че той е лишен от предмет.Така, поради липса на регресно вземане е отхвърлил заявлението.

Настоящата инстанция намира, че в своята правна същност мотивите на обжалвания акт за правилни. В същото време, обаче, следва да се отчете характера и същността на производството – заповедно такова, при което съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват доказателства за съществуването му, както и дали реално кредиторът е придобил това качество. С оглед последните изменения на ГПК се прави и преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори.

Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК. Ето защо в настоящия случай, като е извършвал преценка на твърденията дали кредиторът е придобил действително качеството кредитор, съдът е излязъл извън кръга на правомощията си. Още повече, че договорът, на който заявителят основава качеството си на суброгирал в правата на кредитора поръчител не е представен по делото / което не е и нужно/, за да се извършва преценка дали договорът за поръчителство е произвел действие.

Доколкото в случая е налице конкретизирано вземане, което се претендира от заявителя, направени са твърдения, че заявителя е суброгирал в правата на кредитора, то не е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 261487/18.08.2020г., постановено по ч.гр.д.

№ 9423/2020, ПРС и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на „Съснейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК 203037835.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3