Протокол № 515 от 12.09.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 515 гр. Разград, 02.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело частен характер № 20223330200297 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛКАТА уведомена, не се явява. За същата се явява адв. М..

ПОДСЪДИМАТА лично и с адв. А..

СВИДЕТЕЛИТЕ се явяват лично с изключение на св. Д. И..

СВИДЕТЕЛИТЕ се изведоха от съдебната зала.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПОДСЪДИМАТА със снета по делото самоличност.

ДОПУСНАТ е граждански иск за неимуществени вреди.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА постъпилата частна тъжба от В. Ц. Р. против М. Р. Ц., в чиято се твърди извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК от подсъдимата спрямо тъжителката.

СЪДЪТ дава възможност на повереника на тъжителката да изложи обстоятелствата по тъжбата.

АДВ. М.: Тъжителката е сестра на съпруга на подсъдимата М. Ц. – Т. Ц. с когото се намират в процес на водене на гражданско дело за делба относно недвижим имот в гр. Разград, ул. ***. Страни по това дело са както тъжителката и подсъдимата, така и майката на тъжителката и В. Р.. Майката на тъжителката живее в посочения делбен имот в отделна стая и за да стигне до която тъжителката трябва да мине през жилището обитавано от подсъдимата и нейното семейство. На 08.05. 22 г. тъжителката е посетила майка си и по нейно искане решила да почисти насаждения от ягоди в дворното место и при тази дейност била подпомагана от нейн познат З. З.. В процеса са работата тъжителката и З. са оскубали тревата и са започнали да я изнасят до контейнера на улицата в близост до имота. Тъжителката е стояла на пътеката към портата, З. З. започнал да изнася тревата и в този момент към нея се е приближила М. Ц., която започнала да й говори на висок глас, че не 1 може да се преминава когато тя си поиска покрай нейното жилище. В разговора тъжителката заявила, че няма друг път, по който да се мине с тревата и в този момент подсъдимата я хванала за лявата ръка и е започнала да я дърпа силно, от което тъжителката изпитала силна болка, уплашила се е и в същия момент подсъдимата й нанесла удари с ръка по лицето и тялото. От стореното от подсъдимата тъжителката е изпитвала болка. В момента, в който подсъдимата е нанасяла удари тя е отправяла към нея изявления „ мършо ще те пребия, 35 години те няма тука и сега си дошла, какво търсиш тука“, при което тъжителката е започнала да вика за помощ и в този момент до тях се е приближил З. З. и попитал какво става в резултат на което нападението е установено. Тъжителката се е обадила на тел.112. В резултата на сигнала на место са дошли служители на МВР, които са снели обяснения и съставили предупредителни протоколи. След напускане на имота тъжителката е посетила спешния център в Разград и е била освидетелствана по-късно от Д-р В. за което има СМУ, при което са констатирани следните наранявания: бледосинкаво кръвонасядане в лява скулова област, три червеникави драскотини в лява лицева половина – подочие 0,5 см. С пресечен вид на външнодолния квадрант на бузата 2 см. и долновътрешната част на лявата челна област 3 см., в областта на лява лакътна свивка – петнисто кръвонасядане с центрирани моровеещи обловати участъци върху обща площ 11/8 см., по външностраничната повърхност на дясно бедро – вертикален моровеещ хематом върху площ 15/5.5 см. В резултат на инцидента се е променил начина на живот на тъжителката, същата не е могла да спи нормално, непрекъснато е преживявала случвалото се, бълнувала, за което е посетила психиатър Д-р Б., като при прегледа е поставена диагноза „разстройство в адаптацията“ и са й предписани медикаменти. От датата на инцидента тъжителката посещава имота на майка си със страх. С оглед на това е повдигнато обвинение по чл.130, ал.2 НК за това, че на 08.05.22 г. е причинила лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на травматични увреждания бледосинкаво кръвонасядане в лява скулова област, три червеникави драскотини в лява лицева половина – подочие 0,5 см. С пресечен вид на външнодолния квадрант на бузата 2 см. и долновътрешната част на лявата челна област 3 см., в областта на лява лакътна свивка – петнисто кръвонасядане с центрирани моровеещи обловати участъци върху обща площ 11/8 см., по външностраничната повърхност на дясно бедро – вертикален моровеещ хематом върху площ 15/5.5 см. За претърпените от нея неимуществени вреди сме предявили гр. иск за 5 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието, който поддържаме.

ПОДСЪДИМАТА: Разбирам обвинението. Ще дам обяснения на покъсен етап.

АДВ. М.: Водим още един свидетел, който установихме, че е свидетел на инцидента Стоилка Стоилова. Същата е извън залата.

СЪДЪТ по направеното искане за разпит на свидетел ще се произнесе след разпита на призованите свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

В ЗАЛАТА се въведе свидетелят З. З..

СНЕ се самоличността на свидетелят.

З. Н. З. – 37 г., неженен, неосъждан, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ З. З.: Сещам се за случая. Ходих за помагам да чистим 2 ягоди и като ходих да хвърлям тревата на третото – четвъртото хвърляне видях, че В. и М. се караха. Това беше на двора преди остъклението. Не знам на кого е двора. М., сина й живеят там, на В. майка й. Беше май месец, по обяд. Чух М. да обижда В.. Преобладаваше думата „мърша“. Между М. и мен беше Р.. М. я дърпаше за едната ръка и с другата я удари веднъж по бузата.

После М. я пусна и аз питах какво става и Р. сина на М. удари вратата и стъклото на остъклението се счупи. Става въпрос за някакво остъкление между двора и къщата. Р. удари тази врата. Стъклото се счупи и поряза М..

Падна едното стъкло, то се разхвърча на парчета. В. се обади на 112. Останах там докато тя проведе разговора. Блузата и беше скъсана, Бузата й беше зачервена и от лявата страна на слепоочието я удари стъклото и от там течеше кръв. Около час и половина мина от началото като отидохме да работим. В. мъжа на В. ни закара. М. беше на изхода към външната порта. Р. беше през цялото време там. В. тогава още скубеше трева и беше на горния край на двора. М. беше права, нещо се снимаше май. Тя не ползваше никакви помощни средства за придвижване. Беше там и майката на В.. Не познавам мъжа на М.. Полицаите дойдоха на место. Още на място давах обяснения и след това в районното два пъти. Първия път аз писах обясненията, втория път полицейски служител ги писа. Не съм видял В. да обижда М. или да я удря.

Тя й беше трудно да ходи доколкото знам. Тревата я изхвърлях в контейнера, който се намира на улицата. На разстояние някъде 20 м.е от къщата контейнера. На последното хвърляне М. беше точно до кучето и ме погледна странно и през цялото време никой не ми е правил забележка и като бях до контейнера чух да се разправят. М. вече беше до М.. Бяха на горния край на двора при остъклението. Има каменна ограда висока около 2 м. Когато се връщах и тогава видях, че се дърпат и се разправят и като наближих почнах да ги чувам. Казаха, че проблема им бил, че съм минал през градината и аз казах, че минавам от там да не цапал в остъклението. Там където минавах имаше една ниска оградка и аз я прескачах, не видях да има райграс.

Забележката вече беше след като се бяха сбили. Между М. и В. беше разправията. М. я обиждаше „мършо“, „ще те затрия“. Отидох и питах какво става и В. успя да влезе в остъклението. Аз присъствах на един удар. М. я удари по бузата лявата с ръка, мисля, че със свита ръка в дланта като юмрук.

С другата си ръка я държеше по ръката горе към лакътя. Бузата и беше зачервена. Сина на М. беше на половин метър от тях, стоеше и само блъсна вратата накрая. Той нищо не каза, рядко говори, по –принцип си е мълчалив.

Не знам защо блъсна вратата. Той беше в една беседка в градината. Не съм видял съпруга на М. там. Видяхме един господин на края вече, ако е той мъжа й, не знам кой е мъжа й. Р. не е имал съприкосновения с В.. М. беше права през цялото време. Полицаите дойдоха между третата и петата минута след разговора.

В ЗАЛАТА се въведе свидетелят В. Р..

СНЕ СЕ самоличността на свидетелят.

В. Т. Р. – 69 г., женен, неосъждан, б.р. с подсъдимата. В. тъжителката ми е съпруга.

СЪДЪТ предупреждава свидетелят за наказателната отговорност по чл.290 НК и същият обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Р.: Аз отидох няколко минути след сбиването.

Съпругата ми се обади по телефона, че М. я пребила, заканвала се с убиване и аз й казах да се обади на 112 и отидох. Тя стоеше навън на пейката и едната й страна беше цялата в кръв и имаше следи от кръв по слепоочието лявото и 3 плачеше и обясни, че стъклата, които сина на М. блъснал вратата са я наранили, срязали са я. Не видях счупени стъкла, ние останахме навънка до идването на полицаите. В този двор живее М. със съпруга си и тъщата им – майката на В. и Т., за майка си моята съпруга полага грижи и ние ходим всеки ден да й носим храна и дрехи и др. Аз вътре не съм влизал. Съпругата ми беше отвън на пейката също. М. тогава не я видях. Полицаите дойдоха и влязоха и казаха да стоим вънка. Видях, че от лявата й страна на лицето имаше отпечатък от удар с ръка, на лявата буза, хубаво си личаха пръстите.

Конфликта ни е отдавна. Ние мислехме да прекараме друг път, за да не се влиза през тях. Двора е един, къщите са две. Тя се води като една и затова водим делбата. Съпругата ми беше облечена с черна блуза и беше скъсана блузата. Показа ми й ръката, че е дърпана джелатски. Имаше белег и си личеше. След инцидента тя психически е разстроена. След като минахме полицията я заведох в спешна помощ да я прегледат и след това я водих на психиатър. Той й назначи лечение и доста време се лекува. Съпруга на М. и сина й не съм ги виждал. Аз дойдох със сина си и май, че имаше и още две жени. След инцидента не сме ходили в къщата. Тя дори още продължава да се стряска. След това ходи, защото полага грижи за тъщата, но ходим заедно да я охраняваме. Най-много да сме прескочили 1 ден да не ходим, защото беше психически разтроена. След инцидента съпругата ми не ходи там сама.

Винаги аз я нося, оставям й при майка си да й шета и тя ми се обажда кога да отида да я взема. Моето впечатление беше, че удара беше от събран шамар, защото имаше следи от пръсти. Беше като следа от плесница. То стоя 3-4 дни, дори и повече на лицето й. Не ми е казвала, че Р. нещо е правил със съпругата ми, той по-скоро е пречел тя да влезе и да вземе телефона да се обади на мен и полицията ми. Това ми го каза съпругата ми. Физически контакт между съпругата ми и сина на М. не е имало. Жена ми каза, че Р., който е близо до нея с цел да й попречи да мине блъснал вратата под носа й я наранява и порязва стъклото. Имаше нараняване и по крака й. Бяха от удар, не от стъклата, не знам как, не съм присъствал. Не ми е казвала колко пъти е ударена от М., то си личеше, че е имало удари. По крака е друг удара. Той е станал от блъскането на М.. Точно това нещо не е разбрала как е станало.

Каза, че от блъскането от М. е ударена по крака. М. се движеше съвсем свободно и не съм виждал да ползва бастуни или колички, дори не съм виждал социален асистент да я води, качва се по стъпалата.

В ЗАЛАТА се въведе свид. Р. Ц..

СНЕ СЕ самоличността на свидетелят.

Р. Т. Ц. – 34г., неженен, неосъждан, син съм на подсъдимата.

СЪДЪТ разяснява на свидетелят, че като син на подсъдимата може да откаже да бъде свидетел.

Р. Ц.: Ще бъда свидетел по делото.

СЪДЪТ предупреди свидетелят за наказателната отговорност по чл.290 НК и същият обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Р. Ц.: Син съм на подсъдимата М.. На 08.05.22 г. родителите ми бяха излезли извън дома да пазаруват и да вземат една наша братовчедка. Аз излязох да пия кафе в едно затворено помещение в градината и видях майка ми да се прибира и в този момент едно момче, което току що видях минава през нашата градинка с райграс и има гипсови играчки около 26 бр. Видях, че В. го е извикала да помага да изчистят градината на майка й. В ръцете си носеше един правоъгълен плат пълен с трева и го носеше и минаваше през градинката и не вижда къде стъпва. Майка ми му направи 4 забележка да не минава от там, щото може да настъпи някоя от декоративните играчки. След като му бе направена забележка той продължи и излезе. В този момент В. от другия край на градината се провикна „от къде да минава, да лети ли“. Ние й отговорихме, че има други места от където да се минава. В този момент В. държеше мотика в дясната си ръка и дойде засилена, видимо ядосана и започна да крещи на майка ми- майка ми нямала право да казва който от къде да минава, понеже тя е съсобственичка на този имот. Ние започнахме да й обясним, че има от къде да се мине и тя продължи да обижда майка ми. Вдигна лявата си ръка високо над майка ми заявявайки с пръсти, че тя е съсобственичка и може да минава откъдето си реши. В този момент майка ми беше притеснена, защото В. е по-висока и държеше мотика не знаехме каква ще й бъде реакцията и майка я хвана за ръката да се опита да я смъкне. В. продължи да вика ръка и да обижда майка ми. Наричаше майка ми „свиня“. Мен ме нарече, че съм бил същия като майка си. Тогава яз се ядосах и усетих, че е по-добре да приключим скандала да не се стига до посериозно и избутах В. вътре в остъклението и затворих вратата със сила.