Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 27.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 142/2022
Вид
Решение № 109
Подписан
27.06.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Деница Цанкова Стойнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600142 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пазарджик и по въззивна жалба на гражданския ищец ЕООД „*“ гр.* срещу присъдата № 4 от 21 февруари 2022г. по н.о.х.д. № 643/21 г. по описа на ПзОС, с която подс. Б.Г. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, а предявеният срещу него граждански иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 8400 лв. е отхвърлен като неоснователен.

В протеста, който е своевременно предявен, и в допълнението към него се възразява срещу оправдаването на подсъдимия. Повтарят се изложените в обвинителния акт и при първоинстанционните прения аргументи за явна неизгодност на сключената от него за сметка на общинското предприятие ЕООД „*“ гр.* сделка по покупка на процесния товарен автомобил. Обръща се внимание на няколкократното превишаване на средната пазарната цена и на личното участие на дееца в превеждането й по сметка на продавача. Отстоява се виждане за съзнателно предприемане на неизгодното за дружеството договаряне. Счита се, че настъпилата вреда покрива изискването за значителност по смисъла на чл. 220, ал. 1 НК.

Поради това се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. бъде осъден за твърдяното престъпление.

Въззивната жалба на гражданския ищец също е депозирана в срок. С нея се атакува 1 присъдата в частта, с която гражданският иск е отхвърлен, като се твърди, че е постановена в противоречие с процесуалните правила. Изразява се мнение, че ПзОС не е обсъдил всички доказателства, относими към претенцията за обезщетение на причинени вследствие инкриминираната сделка имуществени вреди. Искането е за отмяна на присъдата в атакуваната част и за цялостно уважаване на гражданската претенция.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения. Систематизира доказателствените източници, които според него обосновават обвинението. Контрааргументира тезата на защитата за изгодност на договарянето. Поиска отмяна на присъдата и произнасяне на нова, осъдителна. Не взе отношение по въпроса за наказанието и за гр.иск.

ЕООД „*“ гр.* не изпрати свой представител, който да участва в пренията. Преди това, в хода на въззивното производство, потвърди искането си за отмяна на присъдата в гражданската й част и уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД; поиска заплащане и на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. Л. изложи допълнителни съображения против становището за виновност на доверителя си и потвърди искането за потвърждаване на оправдателната присъда. По отношение на гражданския иск зае позиция за погасяването му по давност.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие, че атакуваната присъда подлежи на потвърждаване в наказателната част, а в гражданската част – на отмяна.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени в мотивите на присъдата, вкл. с посочване на мястото, където се намират по делото, е изведена следната фактическа обстановка:

През 1991г. било регистрирано дружество „*гр. *, с ЕИК

* и адрес: гр. *, ул. „*" № 1А. Собственик на капитала на дружеството била Община*.

Дейността на общинското дружество се изразявала в поддържане и експлоатация на мрежи, системи и съоръжения за водоснабдяване. За нейното осъществяване трябвало да ползва или поддържа автопарк.

С решение № 3/13.01.2012 година, прието на извънредно заседание на ОбС *, председателят на съвета бил натоварен да сключи договор за временно възлагане на управлението на „*" ЕООД на Б.Г. (вж. л. 87, том 1 ДП). Сключеният договор бил с № 1/1.02.2012 г. (вж. л. 227 - 230 от том 2 ДП).

С решение № 255/28.06.2012 година на ОбС * председателят на съвета бил упълномощен да сключи договор за управление с Б.Г. – най-успешно представилият се кандидат на провелия се конкурс (вж. л. 88, т. 1 от делото). Сключеният договор бил с № 2

4/20.07.2012 г (вж. л. 232-235 от том 2 ДП).

С решение № 72/28.12.2015 г. на ОбС гр. * Б.Г. бил освободен като управител на „*" ЕООД *, без да бъде освободен от отговорност за периода на представляване на дружеството (вж. л. 89 от том 1 ДП). В изпълнение на това решение кметът на Община * издал Заповед № 2068/30.12.2015 година, с която прекратил договора за възлагане управлението на дружеството на Б.Г., считано от 4.01.2016 г. (л. 236, том 2 ДП). Със същото решение на ОбС * за временно изпълняващ длъжността управител на * е бил назначен св. Й.

Н..

До 2012 г. „*“ ЕООД било в договорни отношения с „*“ ООД за ползване на неговите машини. На практика аварийната дейност на ЕООД-то се осъществявала изцяло с интентара на съконтрахента му. През 2012г. съвместната дейност на двете дружества била преустановена и * останало без налична техника с изключение на самосвал „*“, чиято кабина побирала само двама души. Налагало се използване на друг превоз, за да се транспортират целият авариен екип, машини и материали едновременно.

В тази връзка в началото на 2013 година ОбС * решил да бъде теглен банков кредит за закупуване на техника за дейността на „*гр. ** и с решение № 3/17.01.2013 г. упълномощил подсъдимия Б.Г., в качеството му на управител на „*гр. **, да подпише кредитен договор за

250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, с които да бъдат купени нов багер, миниваляк, товарен автомобил, каналочистачна машина и водомери (вж. л. 30 от втория досъдебен том).

Според Решение № 338/27.09.2012 година на ОбС * процедурата по ЗОП била спечелена от „*" ЕАД. На 6.02.2013 година бил сключен кредитен договор № 1/M S 1300003/06.02.2013 г. между тази банка и „*" ЕООД *, представлявано от Б.Г. (вж. л. 35 – 37 от том 2 ДП). Договорът бил придружен с опис на заложените вземания и движими вещи, собственост на общинското дружество, представляващи обезпечение на кредита. Било решено парите да се отпускат на траншове.

Подсъдимият се консултирал с колеги от бранша каква техника е удачно да се закупи.

Стигнал до извода, че е най-подходящ марков самосвал „втора ръка“, с двойна кабина, тристранно разтоварване, висока товароносимост, теглич и добро техническо състояние.

Започнал търсене на оферта с помощта на свидетелите Т. Ш. и Р. Х.. Св. Т. Ш. действал като ЕТ „*-Т. Ш.“ и ЕООД „*“ с предмет на дейност автосервизна дейност – ремонт и поддържане на МПС и транспортна дейност със собствени превозни средства, а от м. март 12 г. бил на граждански договор с * за поддръжка на автопарка му (вж. л. 79 и сл. от н.о.х.д.

№ 697/18г.). Освен това през 2001 г. бил завършил курс по професионално обучение към АД „*“ и получил удостоверение за „експерт-оценител на МПС“ и работел за няколко застрахователни компании (вж. л. 76 от н.о.х.д. № 697/18г. на ПОС). Св. Р. К. бил ръководител на административния отдел на * и заместник на Г.. Преди да започне работа в дружеството, стопанисвал автокъща за продажба на товарни автомобили и бусове.

В един от сайтовете за продажба на автомобили видели подходяща оферта за камион в района на гр. *. Това бил самосвал „*" с peг. № *, номер на рама *, година на производство 3

1987 г.

През м. февруари 2013 г. подс. Г. провел среща с представител на дружествотопродавач „*" ООД гр. *, основано на 13.09.2012 г. Това била св. Я. Р., един от тримата му управители (вж. справката в TP на л. 90 от том 1 ДП). Подс. Г. считал, че местоположението на самосвала в гр. * ще улесни и поевтини проверката на техническите му характеристики.

Поради това не се пазарял за обявената му от свидетелката цена – 17 000 лева. На свой ред тя приела да му го предостави за изпробване няколко дена. В двора на * камионът бил предоставен за оглед на св. Ш., който счел, че е в идеално техническо състояние и „горе долу си струва цената“. Св. Х. също одобрил самосвала. Поради това и като взел предвид, че отговаря на всички изброени по-горе технически изисквания, а освен това е прясно боядисан и със сменени гуми, управителят на * гр. * обявил на св. Р., че е съгласен с поисканата цена от 17 000 лева.

На 12.02.13г. тя съставила данъчна фактура № 8 от името на „*" ООД *, в качеството му на продавач (вж. л. 42 от том 2 ДП и л. 63 от том 1 ДП). Като начин на разплащане във фактурата било посочено „по сметка".

Междувременно обслужващата банка била отпуснала уговорения заем и с кредитен превод № Го: *от 15.02.2013 г. подс. Г. превел сумата 17 000 лева от сметката на управляваното от него ЕООД в „*" ЕАД по сметката на продавача в същата банка (вж. л. 43 от том 2 ДП и л. 51 от том 1 ДП). За основание за плащане била посочена фактура № 8/12.02.2012г. (изписването на 2012г. вместо 2013г. се дължи на очевидна техническа грешка). Въпросната фактура, издадена от „*“ ООД, била включена в дневника за покупки по ЗДДС за м. февруари 2013 г. на ЕООД „*“ гр.* и впоследствие била декларирана пред данъчната администрация. Фактурата и извършеното плащане били осчетоводени и при продавача.

Кредитният превод от 17 000 лева в полза на „*" ООД бил реализиран на 15.02.2013 г. с електронния подпис на Г. (регистриран с № 2517391 на 08.02.2012 г. в системата „*" АД – вж. л. 22, гръб и л. 24, гръб от том 2 ДП).

На 25.02.2013 г. страните по договора за покупко-продажба на самосвала пристъпили към нотариално изповядване на сделката. Заверката била поставена от нотариус Г. К. Х., с peг. № * по регистъра на Нотариалната камара (вж. л. 45 от том 2 ДП). С цел заплащане на нот. такси и данък в по-малки размери в договора била посочена нереална продажна цена – 2100 лева. Нотариалната такса от 52.50 лева била заплатена от Г. (вж. л. 46-47 от том 2 ДП).

На 25.02.2013 г. закупеният товарен автомобил бил регистриран в *, с peг. № * и собственик „*" ЕООД. Преди това, на 18.02.13 г., била сключена и застраховка „каско" при „*" ЕАД (вж. л. 48 от том 2 ДП). Застраховката била заплатена със средства на „*" ЕООД.

На 28.02.2013 г. самосвалът бил приет и вписан като дълготраен актив във „*" ЕООД, * с първоначална стойност 17 000 лева (вж. л. 60 от том 1 ДП). Предаването му било извършено лично на подс. Г. от страна на св. Я. Р..

Започнало ударното му използване за нуждите на *. Най-напред бил шофиран от 4 служителя св. Н. К., а малко по-късно от св. В. В., който го управлявал до 2021г.

Епизодично е бил управляван и от Г. К.. Били надлежно издавани товарителници и пътни листа, по които били начислявани гориво, амортизационни отчисления и други разходи.

След закупуването на камиона същият бил системно претоварван, като качвал целия авариен екип и всичкия инвентар и материали, необходими за отстраняване на аварии, а към теглича били прикачвани машини. Често бил управляван по черни пътища и труднодостъпни горски терени, обслужвани от водното дружество.

През годините самосвалът давал различни дефекти, които били отстранявани и използването му продължавало. Правели се включително заварки от страна на заварчика св.

Ф. М.. Не бил подлаган на основен ремонт.

Поради претоварването му и тежкия терен камионът редовно давал и преразход на гориво. При годишното счетоводно приключване за 2013 г. бил установен преразход на гориво в размер на 132,91 литра. С докладна записка до управителя на дружеството от 01.04.2014 г. ръководителят на финансовия отдел предложил преразходът да не бъде удържан от шофьорите, а да бъде осчетоводен като разход. Управителят Г. приел това предложение и със своя заповед № 22/01.04.2014г. наредил да не се удържа (вж. л. 136 и сл. от н.о.х.д. № 697/18г.).

Впоследствие била извършена проверка от комисия. Въз основа на резултата от проверката подс. Г. издал* на 18,44 л. за 100 км. пробег.