Определение № 3063 от 23.10.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3063 гр. Стара Загора, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530103759 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. С. срещу ЗАД "ДаллБог Живот и Здраве" АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с цена на иска 500 лева.

С разпореждане № 6526/01.10.2025 г. /л. 11 от делото/ съдът е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. и представяне на доказателства за изпълнение на това процесуално задължение. Със същото разпореждане ищецът е бил предупреден за последиците от неизпълнението на това процесуално задължение. Съобщението е връчено лично на пълномощника на ищеца /адв.

М. Т./ на 14.10.2025 г. В дадения срок, който е изтекъл на 21.10.2025 г.

/вторник, присъствен ден/, ищецът не е изпълнил указанията на съда. Не е поискано и продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.

С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и исковата молба трябва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда в срок е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това е така, защото при констатирана нередовност на исковата молба, съдът дава указание и срок на ищеца да я отстрани, а както се посочи неизпълнението в срок на дадените от съда указания винаги има за последица връщане на исковата молба /така и 1 определение № 162/ 12.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1252/2018 г., III г.о./.

Освен това срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба /така определение № 17/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 724/2010 г., IV г.о., определение № 453/17.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 395/2011 г., I II г.о./.

Действително на 22.10.2025 г. ищецът е подал молба във връзка с изпълнение на дадените указания в разпореждане № 6526/01.10.2025 г. с приложен платежен документ удостоверяващ заплатена държавна такса (на 22.10.2025г.), но това процесуално действие и тези книжа не могат да бъдат взети предвид на основание чл. 64, ал. 1 ГПК. Нито държавната такса е била внесена в дадения преклузивен срок до 21.10.2025 г. вкл., нито са били представени доказателства за нейното внасяне и това е достатъчно за връщане на исковата молба като нередовна. Дори самата молба за отстраняване на нередовности е изготвена след изтичане на преклузивния срок, а именно на 22.10.2025г.

Съгласно многобройната практика на ВКС непредставянето на доказателства за внасянето на държавната такса в срока за изпълнение на указанията е достатъчно за връщане на исковата молба:

1 / определение № 2081/04.07.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 205/2025 г. – при твърдение, че след получаване на разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение веднага е внесена дължимата държавна такса, но поради различни ангажименти не е представена молба за изпълнение на дадените указания, ведно с вносните бележки, ВКС приема, че в посочения от първоинстанционния съд преклузивен срок жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса и по този начин, макар и да е внесъл дължимата такса в срок, не е изпълнил дадените му указания, 2/ определение № 100/17.03.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 566/2020 г., IV г.о. - надлежното изпълнение на указанията означава жалбоподателката, не само да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС, а и в посочения й от съда преклузивен срок да представи по делото документа за внасянето.

Поради това, неоснователен е и доводът в частната жалба, че „дефакто“ държавната такса е била внесена в срок,

3/ определение № 435/20.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2941/2020 г., IV 2 г.о. - нередовността по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК се счита отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й.

Съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога, като в случая няма как е да бил представен документ за внесена държавна такса в срок, защото и самото внасяне на таксата е след преклузивния срок.

4/ определение № 5815/12.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4638/2024 г., III г.о. - съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия; той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Процесуалният ред на обжалване на определения с частна жалба е регламентиран в глава двадесет и първа от ГПК. Нормата на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК урежда, че към жалбата се прилага документ за внесена държавна такса, като в случай, че жалбата не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности – чл.

275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. Следователно, прилагането на документ за внесена държавна такса е императивно регламентирано изискване за редовност на частните жалби. Липсата на такъв документ води до нередовност на частната жалба, а неотстраняването й, след надлежно дадените указания в срок е основание за връщане на частната жалба – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал.

2, т. 2 ГПК. В този смисъл аргументът на частния жалбоподател за изпълнение на указанията и липсата на представено с молбата платежно нареждане, поради технически пропуск не кореспондира с процесуалните норми. Същите изискват не просто внасяне на държавната такса по сметка на съда, но и представяне на доказателства за това, с прилагане на документ за внесената такса. Още повече, че в случая страната е уведомена изрично за правните последици от неотстраняване на нередовността, в дадения й срок.

Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда /чл. 64, ал. 1 ГПК/.

5/ определение № 5613/03.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4312/2024 г., III г.о., определение № 480/29.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2267/2021 г., III г.о., 3

– изискването за прилагане на документ за внесена такса е спазено, когато е приложен документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок. Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок.

Без значение е момента на постановяване на настоящото определение спрямо момента на подадената молба от 22.10.2025 г., тъй като по приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК е формирана трайна и непротиворечива практика, вкл. на Старозагорски окръжен съд обективирана в определение № 4480/06.10.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3197/2025 г., I г.о., определение № 5815/12.12.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4638/2024 г., III г.о., определение № 631/15.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 138/2024 г., II т. о., определение № 1046/24.04.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 712/2024 г., II т.о., определение № 62/18.13.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4830/2018 г., II г.о., определение № 349/05.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2856/2017 г., III г.о., определение № 575/24.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 483/2012 г., IV г.о., определение № 170/22.02.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1073/2018 г., определение № 260017/06.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3419/2020 г., определение № 260079/14.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3406/2020 г., в която е изяснено, че въпросът: „подлежи ли на връщане въззивна жалба, чиито нередовности са отстранени след изтичане на дадения от съда срок за това, но преди постановяване на разпореждането на съда за връщане на жалбата“, е намерил отговор в чл. 64, ал. 1 ГПК, който гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което няма решаващо значение за редовността на въззивната жалба кога е постановено разпореждането за връщането й; приложението на посочената разпоредба не е поставено в зависимост от момента на произнасянето на администриращия съд по въпроса отстранена ли е 4 констатираната нередовност; основанието за приложение на санкционната последица настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията не санира процесуалното бездействие на страната. Депозираните на следващия ден книжа не могат да бъдат взети предвид, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК. Внасянето на държавна такса след изтичането на дадения от съда срок не може да бъде взето предвид нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК съставлява процесуално недопустимо действие. Противното би довело до порочност на съдебния акт, основан на него. Вж. и решение № 50265/10.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3517/2021 г., IV г.о., в което се сочи, че в случая ищецът е внесъл държавната такса след преклузивния срок, което прави изпълнението невалидно – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК. Последвали други процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни решения, не го валидират. Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не. В резултат въззивното съдебно решение е обезсилено. Напр. определение № 170/22.02.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1073/2018 г. е било постановено едва на 22.02.2018 г., а подадената след срока молба още на 05.01.2018 г.

В подкрепа на всичко изложено е и сравнението на разпоредбите на чл.

64, ал. 1 ГПК и чл. 40 ГПК /отм./ - в първата се казва, че процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове не се взимат предвид от съда, а във втората се сочи, че процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове не се взимат предвид от съда, освен ако е постановено друго, т.е. в сега действащия ГПК е отпаднала възможността да се постанови друго и е императивно закрепена невъзможността да се взимат предвид процесуални действия извършени след изтичане на законоустановените срокове. Освен това няма спор както в съдебната практика, така и в доктрината, че срока по чл. 129, ал. 1 ГПК е преклузивен, а както е известно преклузивните срокове погасяват самото право, в случая да се извърши процесуалното действие.

С оглед на това съдът намира, че след като ищецът не е изпълнил указанията на съда, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.

5

129, ал. 3 ГПК, а производството по делото - прекратено.

С оглед на изложените съображения, Старозагорски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба вх. № 29327/30.09.2025 г. на М. И. С. срещу ЗАД "ДаллБог Живот и Здраве" АД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3759/2025 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд с частна въззивна жалба в седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6