Решение № 62 от 03.04.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Харманли, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20255630100889 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ.

Подадена е искова молба oт „Банка ДСК” АД, ЕИК:****, представлявано от Д.Н.Н. и М.Р.К. в качеството си на изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника ст.юрк.С. Д., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***, против С. А. С., ЕГН:

**********, адрес: гр.Харманли, ул.***, в която се твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2024г. предоставила на С. А. С., ЕГН: ********** кредит в размер на 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора за кредит. Кредитът се усвоявал чрез разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN BG 11STSA93000031199069 и следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца, при променлив лихвен процент в размер на 7,90 % годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства, със срок над 1 ден до 2 години", 0,240 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,660 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил в размер на 8,55 % и можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, а крайният срок за погасяване на кредита бил 20.09.2034 г.

Ищецът посочва, че неразделна част от Договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план, които 1 кредитополучателят получил и приел с подписването на договора за кредит. Съгласно извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл.

417 били 7 на брой, а именно: 07.11.2024г. 302,00 лева; 07.12.2024г. 302,00 лева; 07.01.2025г.

302,00 лева; 07.02.2025г. 302,00 лева; 07.03.2025г. 301,53 лева; 07.04.2025г. 301,53 лева;

07.05.2025г. 301,53 лева.

Ищецът посочва, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договора за кредит от 20.09.2024г., приложил санкциите, предвидени в т. 16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към, а именно; „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, Кредиторът имал право да превърне целият непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем. Кредиторът упражнявал правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като изпращал уведомление до Кредитополучателя и Съдлъжника до последните посочени от тях адреси за кореспонденция.

Ищецът твърди, че изпратили за връчване до С. А. С.: Уведомление /с изходящ номер № 01-20-12426/20.05.2025 г., което било връчено лично на лицето на 02.06.2025г., съгласно известието за доставяне и товарителница. Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата на 02.06.2025г. предсрочна изискуемост, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление по реда на чл. 417 от ГПК и съгласно Заповед № 409/09.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 376 от 09.06.2025 г., издадени по ч. гр. д. № 676/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Харманли, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД, кредитополучателят С. А. С., ЕГН **********, бил осъден да заплати на „Банка ДСК" АД следните суми : 24 769,32 лева главница, ведно със законната лихва от 06.06.2025 г. до 01.06.2025г.; 1 283,71 лева /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 07.11.2024 г. до 01.06.2025г.; 31,08 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.11.2024г. до 01.06.2025 г.; 35,63 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 02.06.2025г. до 05.06.2025 г.; 522,39 лева - заплатена държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На основание издадените по ч. гр. д. № 676/2025 г. по описа на Районен съд - гр.

Харманли изпълнителни титули, по молба на "Банка ДСК" АД, срещу ответника на 13.06.2025г. било образувано изпълнително дело № 1122/2024 г. по описа на ЧСИ Николета К., с рег. № 929, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково, по което ответникът С. А.

С. депозирал възражение срещу заповедта, поради което им бил указан срок да предявят иск относно вземането си против ответника.

Предвид гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо, че С. А. С., ЕГН: ********** дължи на "Банка ДСК“ АД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, следните суми, за които са издадени Заповед № 409/09.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 376 от 09.06.2025 г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 2

20.09.2024 г., и включващи: 24 769,32 лева - главница; 1 283,71 лева - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 07.11.2024 г. до 01.06.2025 г.; 31,08 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.11.2024 г. до 01.06.2025 г.; 35,63 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 02.06.2025 г. до 05.06.2025 г. и законната лихва върху главницата от 06.06.2025г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендира присъждане направените в настоящото исково производство разноски и в заповедното производство по ч.гр.д. № 676/2025 г. по описа на Районен съд гр. Харманли.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на адв.Е.М. - пълномощник на ответника С. С., с който заявява, че оспорва предявените искове, счита същите за допустими, но неоснователни и в тази насока излага следните съображения:

Посочва, че на 20.09.2024г. ответникът сключил Договора за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД, като кредитор, а той като кредитополучател. Ответникът бил неграмотен и не разбирал какво подписва. Действително му бил предоставен кредит в размер на 25 000.00 лева с договор, към който имало Общи условия и Погасителен план.

Вземането на ищцовата страна произтичало от неплатени 7 седем вноски за периода от 07.11.2024г. до 07.05.2025г. включително и същият не бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита.

Ответникът твърди, че в процесния Договор за кредит имало неравноправни клаузи, които му нарушавали грубо правата. Касаело се за липса на правна възможност за извършване на проверка за неравноправни клаузи в заповедното производство. Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основавал на права от договори с потребители, съдът бил длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на заявителя се претендирали от договор за кредит, т.е. длъжникът се явявал потребител по смисъла на ЗЗП и следвало да се извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в Договора за кредит.

Ответникът твърди, че този договор бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави и като сключен в нарушение на ЗЗП. Твърди, че договорът бил сключен при определени условия само от търговеца без потребителят, който нямал възможност да влияе на условията. Нарушени били и изискванията на ЗЗП, при което договорът бил недействителен. Съгласно изложеното всеки съд бил длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът не само можел, но и бил длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/при нарушение на добрите нрави -т. 3 от ТР№ 1/15.06.2010 г на ОСТК на ВКС;

Решение №229/21.01.2013г. по т.д.№1050/2011г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д.

3

115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017г на ВКС, III г.о,

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от07.07.2016 по т.д.3686/2014г. на ВКС. I г.о. Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.д.

№2613/2016 г. на ВКС, II т.о.: Решение №142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г на ВКС II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г по гр. д. №3342/2017 г. на ВКС. IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г. ВКС IV г.о; Решение №384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010г., ВКС. I г. о.

Посочва, че следвало съдът да извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора, за което съдът, дори и без довод по предявения иск, следял служебно.

Във връзка с изложеното моли съдът да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и да му присъди разноски в настоящото производство.

Моли да бъдат определени и присъдени разноските по делото - адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА д.т., такси и др.

С допълнителна молба към отговора ответникът излага твърдения, че договорът бил изцяло нищожен на следните основания: 1/ сключване при бланкет (невписани основни елементи на договора при подписване-процентите на ГПР и ГЛП); 2/ противоречие с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК (по подробно изложени причини); 3/противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и недоговаряне на ГЛП и ГПР, с оглед нормата на чл.143 ЗПК; 4/ неподписване, незапознаване и необсъждане на ОУ към договора за текущо потребление;

5/изрично указание на КЗП за прекратяване от страна на ответника на подобна практика при сключване на договорите, обявена от КЗП за нелоялна и подвеждаща и 6./ кредитополучателят бил НЕГРАМОТЕН - не можел да пише и не можел да чете, нито пък бил разбрал какво подписва, нито пък някой е прочел и обяснил договора, т.е. какво подписва.

Счита, че бил нарушен чл.11 ал.1 т.12 ЗПК , тъй като в процесния договор за кредит за текущо потребление липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в 4 погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит /.

Отделно налице била практика на СЕС, според която било забранено законодателство на държава-членка да съдържа изискване за посочване на пълна разбивка на отделните погасителни вноски. В този смисъл били РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 09.11.2016 година по дело С-42/15 H.C.S. a.s. срещу К.В. и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от 05.09.2019 година по дело С-331/18 на ТЕ срещу Р. s. г. о. , които съдържат тълкуване на член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48. Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК е достатъчно основание да се приеме, че процесният Договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2024 г. е изцяло нищожен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08ebe743-fd26-4c44-b433-6730bb12ad88