Определение № 96 от 03.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600095 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. П. от АК – Сливен, в качеството му на защитник на осъдената Н. С. М., срещу определение рег. № 172/20.04.2026 г., постановено по ЧНД № 187/2026 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на осъдената М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, наложено по НОХД № 784/2016 г. по описа на Окръжен съд - София.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е извършил пълен, задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, с което е допуснал нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК. Твърди се, че съдът е основал изводите си преимуществено върху становището и документацията, представени от затворническата администрация, без в необходимата степен да обсъди заявеното от осъдената в молбата й, в откритото съдебно заседание и при упражняване на правото й на последна дума. Възразява се срещу извода на окръжния съд, че не е налице втората материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК - осъдената да е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. В жалбата се излага, че формалната предпоставка за изтърпяване на изискуемата част от наказанието е безспорно изпълнена, а данните по 1 делото сочат и на положителна промяна в поведението на М.. В тази насока се акцентира върху продължителната й трудова ангажираност, липсата на дисциплинарни наказания, многократните поощрения, промяната на режима в по-лек, преместването й в затворническо общежитие от открит тип, участието й в социални дейности, както и отчетеното намаляване на риска от рецидив от среден към нисък. В жалбата се поддържа още, че отрицателното становище на затворническата администрация съдържа предимно субективна оценка за липса на завършен поправителен процес, която не намира достатъчна опора в обективните данни за поведението на осъдената по време на изтърпяване на наказанието. С оглед на тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на нов съдебен акт, с който молбата на Н. М. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена, като бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, евентуално с налагане на подходяща пробационна мярка, ако въззивният съд намери това за необходимо.

В писмено становище, депозирано пред настоящата инстанция от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас, се изразява позиция, че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че макар по отношение на осъдената М. да е налице формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, свързана с изтърпяване на изискуемата част от наложеното наказание, не е изпълнена втората кумулативна предпоставка – наличие на достатъчно доказателства за поправянето й. В становището се подчертава, че критериите за преценка на поправителния процес следва да се извеждат от оценката на осъденото лице по чл. 155 ЗИНЗС и от индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, като събраните по делото данни сочат на недостатъчна степен на постигнато корекционно въздействие. Прокурорът отчита, че стойностите на риска от рецидив са понижени в сравнение с първоначалната оценка и че това сочи на определена ефективност на проведеното пенитенциарно въздействие. Същевременно се изтъква, че въпреки настъпилата положителна динамика рискът продължава да съществува, макар и вече в категорията „нисък“, а проблемни остават съществени области, свързани с управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение, както и нагласи. Поради това според прокуратурата процесът на поправяне не може да се приеме за приключил. В становището се посочва още, че проявените от осъдената 2 старание, изпълнителност и добро поведение са били надлежно отчетени от затворническата администрация чрез поощрения и чрез промяна на режима от „общ“ в „лек“. Същевременно се акцентира върху обстоятелството, че са регистрирани и нарушения на реда и правилата в затвора, за които на М. са отправяни забележка и предупреждение. Според прокурора постигнатите положителни резултати не са от такъв вид и степен, че да обосновават извод за трайно и необратимо поправяне, налагащо прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. В заключение прокурорът поддържа, че спазването на установения ред и дисциплина в мястото за лишаване от свобода представлява задължение на всеки лишен от свобода и само по себе си не води автоматично до уважаване на молба за условно предсрочно освобождаване. Изразено е становище, че атакуваното определение на Окръжен съд – Сливен е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите, наведени в частната жалба, и съобрази приложимия закон, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в закона седемдневен преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК, и е адресирана до компетентния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил наличните по делото материали, включително документите от досието на лишената от свобода, както и становищата на представителите на затворническата администрация. При самостоятелната си проверка на същите доказателствени източници настоящият въззивен състав приема за установено следното:

Осъдената Н. С. М. е родена на **.**.*** г. в с. Искрец, община Своге, с регистриран адрес в гр. Костинброд, област София. Тя е българска гражданка, с висше образование, разведена, с ЕГН **********.

С присъда № 15/23.06.2021 г., постановена по НОХД № 784/2016 г. по описа на Окръжен съд – София, Н. С. М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и 3 й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 29.07.2022 г.

Началото на изпълнението на наказанието е 16.06.2021 г., когато осъдената е постъпила в Затвора – Сливен. При определяне на изтърпяната част е зачетен и периодът, през който спрямо нея са били изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, общо в размер на една година, единадесет месеца и два дни.

В хода на изпълнение на наказанието правният статус на М. е претърпял положителна промяна. Със заповед № 8/14.03.2024 г. на началника на затвора режимът е изменен от „строг“ в „общ“. Впоследствие, със заповед № 14/20.03.2025 г., осъдената е прекатегоризирана и настанена в затворническо общежитие от открит тип „Сливен“, а със заповед № 55/15.12.2025 г. режимът на изтърпяване е заменен от „общ“ в „лек“.

Формалното право за условно предсрочно освобождаване е придобито на 04.11.2024 г.

Към датата на постановяване на първоинстанционното определение – 20.04.2026 г., осъдената е изтърпяла общо осем години, пет месеца и двадесет и осем дни от наложеното наказание, от които фактически четири години, десет месеца и четири дни, една година, осем месеца и дванадесет дни от работа и една година, единадесет месеца и дванадесет дни от зачетен арест.

Неизтърпеният остатък възлиза на една година, шест месеца и два дни.

Данните по делото сочат, че осъдената притежава добра степен на личностна зрялост, изградени умения за планиране и относително устойчиви механизми за контрол върху поведението. Социалното й функциониране обаче е ориентирано предимно към съхраняване на личния комфорт и поддържане на контакти с лица, близки до нея по възраст, образование и житейски опит.

Не са отчетени достатъчно прояви на спонтанна емпатия, подпомагане на поуязвими лишени от свобода или активна просоциална инициатива, насочена към останалите осъдени лица. В тази връзка първоинстанционният съд е отчел и поддържаните от М. близки отношения с лице, вече освободено от затвора, но с криминален профил, сходен с нейния. Установени са интензивни контакти между двете, включително телефонна комуникация, както и случай на изпращане на вещи по нерегламентиран начин чрез писмена кореспонденция.

4

Тези обстоятелства правилно са били преценени като индиция за непълноценна критичност към необходимостта от стриктно спазване на правилата в пенитенциарната среда. По този повод спрямо осъдената са били отправени забележка и предупреждение.

Установено е още, че М. участва в културни и информационни дейности, които не изискват специална предварителна подготовка. След преместването й в затворническото общежитие от открит тип тя ръководи клуб „Кулинар“, свързан с подготовка на ястия при отбелязване на традиционни и празнични поводи. Наред с това обаче е отчетено, че осъдената приоритизира трудовата си дейност и не проявява в достатъчна степен самостоятелна инициатива за организиране или участие в дейности, насочени към по-пълноценно осмисляне на свободното време и развитие на наличния й личностен ресурс.

От данните за образованието и професионалния опит на осъдената се установява, че тя разполага с образователен и трудов потенциал, който би могъл да бъде използван по-активно в процеса на ресоциализация. Преди осъждането си М. е работила в сферата на банковото обслужване, като от мотивите към осъдителната присъда е видно, че извършеното престъпление е било свързано именно с професионалната й дейност и с отклоняване на парични средства от сметки на клиенти на банков клон, като длъжностното присвояване е квалифицирано като извършено в особено големи размери и представляващо особено тежък случай.

В местата за лишаване от свобода М. е трудово ангажирана от 17.08.2022 г. на длъжност „санитар“ в отделение за бременни, родилки и майки с деца към медицинския център на затвора. Отчетени са постоянство, изпълнителност и отговорно отношение към възлаганата работа. За постигнати добри резултати в трудовата дейност тя е била многократно поощрявана по предложение на прекия си ръководител. Същевременно по делото няма данни осъдената да е завършила специализирани програми за въздействие или да е проявявала инициативност за участие в такива.

В рамките на поправителното въздействие са изготвени последователни оценки на риска от рецидив, които показват положителна динамика. Първоначалната оценка от 24.08.2022 г. е била 48 точки, съответстваща на среден риск. Последващите оценки са отчели постепенно 5 понижаване – 46 точки към 25.08.2023 г., 44 точки към 06.03.2024 г. и 22.08.2024 г., 41 точки към 10.03.2025 г., като при актуалната оценка от 15.10.2025 г. рискът е редуциран до 38 точки, вече в границите на нисък риск от рецидив. Това понижение е било възприето като напредък и е послужило като основание за последващо изменение на режима от „общ“ в „лек“.

Наред с отчетената положителна динамика обаче в оценъчните материали продължават да са идентифицирани проблемни зони, изискващи допълнително въздействие. Такива са областите „Управление на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. Тези дефицитни области са преценени в контекста на характера на извършеното престъпление, което е било мотивирано от финансово облагодетелстване, осъществено чрез използване на професионалната позиция на осъдената и чрез действия, свързани с манипулативни механизми и злоупотреба с доверие.

Отчетено е намаление на стойностите в част от посочените раздели.

В областта „Управление на финанси и доходи“ редукцията е свързана с факта, че в условията на лишаване от свобода М. разполага със законни доходи от трудова дейност. В областта „Взаимоотношения“ е отчетено подобрение поради възстановени и поддържани отношения със сина й, който оказва морална и финансова подкрепа. В раздел „Начин на живот и обкръжение“ е отчетено отсъствие на рисково и безразсъдно поведение в условията на контролирана среда, а в раздел „Нагласи“ – липса на открито заявени нагласи в подкрепа на престъпно поведение.