Решение № 12112 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12112 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110120659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. С. М., с която срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД, са предявени обективно съединени искове, както следва: по чл. 439 ГПК за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. № 44899/2015 г.; 1395,23 лева/713,37 евро - главница по договор за кредит от 17.09.2007 г., 747,97 лева/382,43 евро - главница по договор за кредит от 29.07.2007 г; по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 3150,18 евро, заплатена на ответника принудително в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 591/2016 г. по описа на ЧСИ Б. Б. с оглед погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за същите; по чл. 59 ЗЗД за сумата 788,41 евро, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и която сума ЧСИ Б. е удържала от длъжника като авансови такси по изпълнението; по чл. 49 ЗЗД за сумата 381,33 лева/194,97 евро, представляваща причинена на ищцата от проведеното от ответника незаконосъобразно принудително изпълнение имуществена вреда под формата на заплатена на ЧСИ Б. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на цесионер, комуто са били прехвърлени процесните вземания. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 591/2015 г., по което не са били извършвани изпълнителни действия, с оглед което и правото на приудително изпълнение се е погасило по давност. Счита, че доколкото вземанията са погасени по давност, то и принудителното събраните по изпълнителното дело суми, такси и разноски са били събрани неоснователно, а с удържаната в полза на ЧСИ Б. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ ответникът, инициирайки незаконосъобразно принудително изпълнение й е причинил имуществена вреда. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срок е подаден отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват 1 като неоснователни. Поддържа, че се легитимира като цесионер и носител на процесните вземания. Счита, че погасителната давност за вземанията е 5-годишна, тъй като същите били установени със заповед за изпълнение. Позовава се на прекъсване на давността с извършването и поискването да бъдат извършени конкретни действия по изпълнителното дело. Сочи, че давност не е текла до 26.06.2015 г. Позовава се на спирането на давността по силата на закона за периода на извънредното положение (ЗМДВИПОРНС). Оспорва и предявените осъдителни искове. Моли за отхвърляне на претенциите на ищцата и за присъждане на разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК , чл. 55, ал. 1., пр. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от проведено принудително изпълнение след погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията по изпълнителното дело са му били удържани и са били преведени на взискателя исковите суми.

По иска по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че за нея е налице обедняване, тъй като са й били удържани суми са авансови такси, дължими от взискателя по изпълнителното производство, а последният се е обогатил с тези суми, като си е спестил разноските за изпълнението, които следва да са в негова тежест.

В тежест на ищеца по иска по чл. 49 ЗЗД е да установи проведено от страна на взискателя незаконосъобразно принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност за правото на принудително изпълнение, наличие на имуществена вреда в процесния размер (заплатена на ЧСИ Б. такса по т. 26), причинна връзка между вредата и незаконосъобразното принудително изпълнение. По арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на самостоятелно установяване в производството.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже, че е титуляр на процесното вземане, възникнало от валидно облигационно правоотношение, прехвърлено му надлежно с договор за цесия от правоимащо лице, уведомяването на длъжника за цесията, наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си, наличие на основание да задържи заплатените му суми и възстановени авансови такси, а по иска по чл. 49 ЗЗД да обори презумпцията за виновно поведение.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 44899/2015 г. по описа на СРС, 31 св е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в 2 полза на „ЕОС Файнънс“ ЕООД, ЕИК HRB68540, с адрес: Хамбург, сумата 1395,23 лева, главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX 01591357/17.09.2007 г., сумата 747,97 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки № CREX-05460968/29.05.2007 г., сумата 330,07 лв., главница по договор за покупка на стоки или услуги № CREX-01327427/05.11.2006 г. ведно със законната лихва върху главниците за периода 28.07.2015 г. – и 49,47 лева – разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на лицето, което не е подало възражение, а заповедният съд е издал изпълнителен лист въз основа на същата на 01.10.2015 г.

Не е спорно също така, че по молба от 15.03.2016 г. при ЧСИ Б. Б. въз основа на издадения изпълнителен лист за процесните вземания, е било образувано изпълнително дело № 591/2016 г., като взискател по същото първоначално е бил „ЕОС Файнънс“ ЕООД, а длъжник – ищецът. Не е спорно също така между страните, че на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение, като вземанията не са били оспорени от страна на длъжника.

С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е приела разноски в изпълнителното производство в размер на 720 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 357,47 лева, от които 303,47 лева такса по т. 26 от Тарифата.

По изпълнителното дело със запорно съобщение от 16.05.2016 г., получено на 19.05.2016 г. от банката, е наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, като с отговор, постъпил по делото на 27.05.2016 г. банката уведомява, че върху откритата спестовна сметка на длъжника е наложен предходен запор по друго изпълнително дело.

С молба от 06.06.2016 г., подадена по изпълнителното дело, длъжникът е поискала да се вдигне наложеният върху банковата й сметка запор, като на основание чл. 443 ГПК е предложила да погасява дълга разсрочено, като не е спорно между страните, че въз основа на това изявление не са извършвани погашения на задължението.

С молба от 16.04.2018 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, което дружество към посочения момент не е било конституирано като взискател по делото, по което не е бил представен и договор за цесия, е поискал от ЧСИ да наложи запори по сметки на длъжника или върху вземането за трудово възнаграждение, ако длъжникът получава такова.

Съдът приема, че доколкото по изпълнителното дело взискателят („ЕОС Файнънс“ ЕООД) не е поискал, а съдебният изпълнител не е предприемал действия в изпълнение на възлагането му по чл. 18 ЗЧСИ, то и изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 19.05.2018 г.

Със запорно съобщение от 07.06.2018 г. ЧСИ Б. е наложила запор върху вземането на длъжника, дължимо му от Столична община в качеството на работодател.

Това действие е извършено по прекратеното изпълнително производство, съответно същото не е валидно извършено и не е прекъснало давността за вземанията.

С молба от 12.06.2018 г. длъжникът е заявила готовността си за погасяване на задължението по изпълнителното дело, което към посочената дата е било прекратено, както се посочи и по-горе. Независимо от последното, не е спорно, че въз основа на това си изявление длъжникът не е извършила плащания за погасяване на задълженията по листа.

По прекратеното изпълнително делото на 27.11.2019 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, което дружество, както вече се посочи, не е имало процесуалното качество на взискател по изпълнителното производство – не е представило договор за цесия, не е отправило искане за конституиране като взискател, 3 респ. не е било конституирано като такъв от органа по изпълнението. Аналогична молба от неучастващото по изпълнителното производство лице „ЕОС Матрикс“ е подадена и на 19.01.2022 г. Посочените действия, доколкото не са извършени от надлежна страна, не са годни да прекъснат давността за вземанията по изпълнителният лист.

Без да са налице правомощия за ЧСИ Б. по прекратеното изпълнително производство, последната е изпратила на 06.04.2022 г. запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД.

Едва на 02.11.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника, с която е съобщил за прехвърляне на вземанията, но липсва изрично искане да бъде конституиран като взискател. С молбата е поискано налагането на запори върху вземания на длъжника. Представен е и договор за цесия от 29.02.2016 г., съставен на чужд език, който не е придружен от превод на български език, неподписано пълномощно за уведомяване на длъжниците в полза на цесионера и неподписано потвърждение за извършената цесия.

Със запорни съобщения от 20.11.2023 г. без да е конституирала като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЧСИ Б. е наложила запор върху вземания на длъжника, дължими от Изипей АД и Район Триадица.

На 20.12.2023 г. по изп.дело е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е поискано налагането на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

Длъжникът е подал на 30.01.2024 г. молба до съдебния изпълнител за вдигане на наложения запор, като на осн. чл. 443 ГПК е заявила готовност да погасява задължението по изпълнителното дело разсрочено.

С протокол за извършено погасяване от 02.12.2024 г. ЧСИ Б. е погасила авансови такси, дължими от взискателя, които е удържала в своя полза, в размер на 99,80 лева.

С молба от 25.09.2024 г. ЕОС Матрикс е поискало налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и на вземането за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя.

На 24.10.2024 г. ЧСИ Б. е изпратила указание до работодателя на длъжника за изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение, с оглед получаваната от длъжника пенсия и надвишаване на минималния несеквестируем доход.

С молба, постъпила по делото на 05.11.2024 г. ЕОС Матрикс е поискало да се наложи запор.

С протокол за извършено погасяване от 18.11.2024 г. в полза на взискателя е преведена сумата 418,28 лева, а в полза на ЧСИ Б. са удържани 132,72 лева.

На 25.11.2024 г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискала да бъде вдигнат наложения запор върху трудовото й възнаграждение, като се е задължила да погасява дълга по изпълнителното дело на равни месечни вноски съгласно чл. 443 ГПК.