Решение № 57 от 01.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Плевен, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20214400900074 по описа за 2021 година

С исковата молба от Р. Т. Р. ,чрез пълномощника му адв. АНТ. A.. са предявени срещу застрахователно акционерно дружество „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за обезщетение на неимуществените вреди 50 000лв. и цена на иска за имуществени вреди 170,70лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от деня на увреждането- 29.10.2019г. до окончателното им изплащане.

Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.

В исковата молба се твърди ,че на 29.10.2019г. около 11,30 ч. Р.Р. от гр.Г. започнал пресичане на улица „Св.K.M. „ в гр.Плевен пред № 28 на пешеходна пътека ,обозначена с хоризонтална маркировка „М 8.1 „ и с вертикална маркировка –пътен знак „Д 17 „. Преди да започне пресичане на пътното платно, той се огледал и забелязал приближаващ лек автомобил от лявата си страна с посока на движение от ул.“Димитър Константинов „ към булевард „Христо Ботев„. Лекият автомобил, управляван от Д. A.. УР. започнал да намалява скоростта си и Р.Р. предположил ,че ще му даде необходимото предимство и ще спре ,за да го пропусне да премине по пешеходната пътека.Пострадалият направил 4-5 крачки –около 3 метра от началото на пешеходната пътека и усетил удар в лявата си страна . След удара тялото на пострадалия е паднало пред лекия автомобил върху пътната настилка. Твърди се ,че при описаното ПТП при управлението на лек автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** водачът Д. A.. УР. е нарушил правилата за движение по пътищата и по –конкретно нормите на чл. 5, ал.2 т.1 от ЗДвП и на чл. 119 ал.1 от ЗДвП ,като вследствие на това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на 1 пешеходеца. Сочи се ,че било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343 , ал.3 предл. последно б.“а“ във вр. с чл.

343ал.1 б.4б“ във вр. с чл. 342 , ал.1 предл. 3 от НК,което все още не е приключило. Твърди се също така ,че вследствие на това ПТП на пострадалия Р.Р. били причинени следните травматични увреждания : фрактура на медиален малеол на десен глезен със силни болки в местата на ударите, като се твърди, че към момента фрактурата не се възстановява добре и се налага оперативно лечение. Според ищеца ,той е претърпял болки и страдания –първоначално много интензивни ,впоследствие по-слаби ,но неотзвучали до настоящия момент. Тези болки и страдания били поинтензивни през първите два месеца и постепенно затихвали към края на периода ,но са продължили и през последващия период на лечението.Сочи се ,че при рязка промяна на времето и / или при висока влажност ,пострадалият продължава да изпитва от неприятни усещания до явна болка в мястото на счупването.

Твърди се също така ,че пострадалият е променил и поведението си след инцидента ,като проявява подчертан страх от МПС , постоянно си спомня и говори за случилото се и не може да се движи сам по тротоарите и да пресича пътните платна.

Били причинени също така и значителни неудобства на Р.Р. поради това ,че той работил в Обединеното кралство –Англия и след инцидента не успял да запази работата си ,на която разчитал заедно със семейството си.

Твърди се също така ,че пострадалият е претърпял и имуществени вреди поради заплащане на определени суми за лечението си ,които са на обща стойност 170, 70 лв.

Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София за изплащане на какъвто и да било размер обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди .

Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София при когото била застрахована гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. A.. УР.,който водач има вина за настъпването на ПТП и се иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от ищеца в резултат на процесното ПТП,както и сумата 170, 70лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните главници , считано от 29.10.2019г./деня на увреждането / до окончателното и изплащане.

В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва исковата претенция по основание и по размер.

Най-напред се правят възражения по редовността на исковата молба ,като според ответника тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК –не 2 била посочена банкова сметка или друг начин за плащане .

По допустимостта на исковете се изразява становище ,че те са вероятно допустими .

Признават се следните обстоятелства :

-че на 28.02.2019г. ответникът е сключил задължителна застраховка

„гражданска отговорност „ за лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег.

№ ** **** ** , за което е била издадена застрахователна полица със срок на действие от 00.00 ч. на 14.03.2019г. до 23,59 ч. на 13.03.2020г.и в т.см. не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за посочения период с което се покрива отговорността на застрахования лек автомобил.

- ч е на 29.10.2019г. в срока на действие на горепосочената полица в гр.Плевен , на ул.“Св.K.M. „ № 28 е реализирано ПТП с участието на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д.

АНГ. УР.,и Р. Т. Р.,като пешеходец ,при което последният е пострадал.

Оспорва се обаче ,че мястото на произшествието е на пешеходната пътека – на около три метра от началото и ,както и че пешеходецът е паднал пред лекия автомобил.Твърди се ,че ищецът е пресякъл внезапно и косо пътното платно ,тичайки и не на обозначената за това пешеходна пътека, а преди нея.

Твърди се ,че лекият автомобил се е движел в изпреварващата лява лента на пътното платно ,тъй като в дясната лента е имало паркирани автомобили , откъдето внезапно е изскочил пешеходецът. Поради това се изразява становище ,че причината за реализиране на

ПТП са действията на пострадалия ищец ,изразяващи се в косо пресичане чрез бягане по асфалтовата настилка на ул.“Св.K.M. „ пред дом № 28 в посока юг-север ,непосредствено пред паркиран /спрял / лек автомобил ,при което водачът на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР. не е имал възможност да предотврати произшествието,тъй като внезапното пресичане на ищеца е създало такава критична ситуация ,при която възможността на водача на лекия автомобил да я възприеме била на разстояние по –малко от опасната зона за спиране на автомобила.Тази теза на ответника всъщност е , че липсва каквото и да било виновно поведение на водача на лекия автомобил, а за него това се явява случайно деяние.

В т.вр. се прави и изрично възражение за съпричиняване на вредите от самия пострадал,тъй като с поведението си – внезапно пресичане на пътното платно не на обозначената за това пешеходна пътека , а преди нея ,той е нарушил задълженията си по чл. 113,ал.1 т.1 и по чл. 114 ,т.1 от ЗдвП.

Твърди се дори

,че ищецът умишлено с цел да предизвика ПТП за да може впоследствие да търси обезщетение , пресякъл внезапно пътното платно.

Прави се и искане за спиране на настоящото исково производство на осн. чл. 229, ал.1 т. 5 от ГПК до приключване на заведеното досъдебно производство № 265/ 2019г. по описа на ОДМВР-Плевен с влязла в сила 3 присъда.

Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се счита ,че е прекален завишен спрямо претърпените от ищеца болки и страдания.

По отношение на иска за имуществени вреди се заявява ,че е частично основателен / без обаче да е уточнено за каква част е основателен и по какви причини пък е частично неоснователен/

Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от

ГПК,който при това беше продължен от ПлОС до 06.07.2021г. с разпореждане № 170/ 01.07.2021г. С оглед на това няма и допълнителен отговор от ответника.

Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :

1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното поведение на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР.,което да е причинило неговото настъпване.

2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания .

3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.

Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на лекия автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а именно за това ,че за него въпросното ПТП било случайно събитие,което не могъл да избегне , както и за съпричиняването на вредите от самия пострадал.

Преди всичко ,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в сила присъда на наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР.,която съгласно чл. 300 от ГПК да се явява задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.

Както се вижда от представеното по делото заверено копие от Постановление за спиране на наказателно производство от 26.05.2021г. , досъдебното производство № ЗМ-265/2019г. по описа на ОДМВР- Плевен и пр.преписка №4681/2019г. по описа на РП –Плевен ,водено за престъпление по чл.

343,ал.3,, б.“а“ във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, е било спряно поради невъзможност свидетелят Р. Т. Р. да бъде намерен.

При това положение ,следва гражданският съд да направи самостоятелен извод за това налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ.

УР.,което да се намира в причинна връзка с процесното ПТП и с причинената на Р. Т. Р. телесна повреда за която се търси обезщетение в този процес и кой от двамата участници в това ПТП в каква степен е допринесъл за 4 настъпването на тези вреди .

За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с изготвените по делото Автотехническа и съдебно –медицинска експертизи , които при обсъждане на конкретната фактическа обстановка дават обяснение на механизма на настъпване на ПТП ,както и отговор на въпроса могли ли са двамата участници в движението да избегнат настъпването на ПТП и на последвалите от него вреди.

Като се съобразят гласните и писмени доказателства и автотехническата експертиза ,съдът приема за установена следната фактическа обстановка на протичане на произшествието:

На 29.10.2019г. около 12,40ч.в гр.Плевен , на ул.“K.M. „ срещу дом № 28,водача на лек автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д.

АНГ. УР.,се движил в посока север –изток със скорост от 40,89 км./ч.Към момента ,в който челната част на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 се е намирала на разстояние 12,49м. от мястото на удара , а пешеходецът Р.Р. се е намирал на 3,35м. от мястото на удара , пешеходецът се е движил бягайки отдясно наляво по асфалтовата настилка , със скорост 3,05м./сек пред паркирания автомобил „Мерцедес„ от който непосредствено преди това излязъл ,като искал да пресече пътя за да стигне до намиращата се на отсрещната страна заложна къща,като движението му за навлизане на пътя започнало още преди пешеходната пътека ,косо спрямо нея. Водачът на лекия автомобил „ H. „ модел „ И -30 „ с рег. № ** **** ** - Д. АНГ. УР. към момента в който се е открила пряка видимост към пешеходеца/което е станало на посоченото по-горе отстояние от 12,49м./ е предприел спиране , но тъй като посоченото отстояние при което за водача на лекия автомобил се е открила пряка видимост към пешеходеца и той е могъл да го възприеме като евентуална опасност за движението , е значително по-малко от опасната зона за лекия автомобил ,която при посочената по-горе скорост е равна на 24,08м.