Решение № 10 от 19.03.2026, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Тервел , 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря М.Т.Д. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20253250100319 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с с вх. №1877 от 29.09.2025г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано от законните си представители ХХХ и ХХ, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Д. Т.,като цесионер и собственик на вземания по договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от дата 02.03.2021г. с прехвърлител на вземанията „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД срещу Х. Н. Р. с ЕГН:********** с адрес ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХв качеството на кредитополучател по Договор за кредит №1180874 сключен с „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК:175330437 на 07.12.2018г. и обезпечен чрез сключен на 07.12.2018г. договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с посочено правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. за установяване съществуването на вземания -предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №103/16.06.2025 г.,издадена по ч.гр.д. №20253250100188/2025г. на Тервелския районен съд.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124 от ГПК във вр. с чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -10.06.2025 година по което е образувано ч. гр. дело №20253250100188 по описа на Тервелски районен съд за 2025 година, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника ,както следва – посочено по исковата молба: 1418,31(хиляда четиристотин и осемнадесет лева и 31ст.)лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда -10.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените съдебно деловодни разноски сторени по ч. гр. дело № 188/ 2025 година 2024 година по описа на РС Тервел – държавна 1 такса в размер на 28,37(двадесет и осем лева и 37ст.) лева и сумата от 100,00(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и разноските по настоящото гр.дело №319 по описа на Тервелски районен съд за 2025 година – държавна такса внесена в размер на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

В исковата молба се твърди ,че на 07.12.2018 година между страните :

Кредисимо ЕАД с ЕИК 175330437 от една страна в качеството на кредитодател и от друга страна Х. Н. Р. с ЕГН ********** в качеството и на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №11 80874договора бил сключен по електронен път по силата и съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ ЗПФУР/. В обстоятелствената част на исковата молба е направен анализ на дефиницията –„ Договор от разстояние“ . По силата на договора на ответника била отпусната сумата от 2000,00 / две хиляди / лева – под формата на кредит, срещу което от своя страна Х. Р. се е съгласила да върне 18 броя вноски по 150,84 лев в срок до 20.06.2020 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно представено с ИМ приложение № 1 съдържащо погасителен план към Договор за потребителски кредит .

Уговорен според обективираното по исковата молба е бил и фиксиран лихвен процент .

На 07.12.2018 година според обективираното по исковата молба ответника бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице- Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Х. Р. за всички задължения по Договора за кредит .

На 07.12.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Х. Н. Р. с ЕГН ********** по договора за кредит .

Според обективираното по исковата молба настоящия ответник не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит .

Кредисимо според твърденията обективирани по исковата молба от своя страна поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Х.

Р. по Договор за кредит - на 18.02.2021 година. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3 ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство се твърди ,че Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 година в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст .

Твърди се ,че на 23.02.2021 година Ай Тръст е погасило дължимите от Х. Р. с ЕГН ********** на Кредисимо суми.

С извършването на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на изпълнил задължението поръчител на основание чл. 143 ал.

1 от ЗЗД се е суброгирал правата на удовлетворения кредитор.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 02.03.2021 година „ Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кедит на цесионера „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133.

Според обективираното по исковата молба - което се установява и 2 от изисканото за послужване ч. гр. Дело № 188 / 2025 година по описа на РС Тервел цесионера е предприел стъпки да се удовлетвори ,като и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК .

Заявлението в входирано при Районен съд Тервел вх. Рег. № 1369 от 10.06.2025 година , като заявлението е администрирано и е било образувано именно и посоченото ч. гр. Дело № 188 / 2025 година по описа на РС Тервел . По същото съдът се е произнесъл положително по заявлението и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГРК№ 103 от 16.06.2025 година с която съдът е заповядал длъжникът Х. Р. да заплати на заявителя – настоящия ищец парична сума по кредита в размер на 1418,31 лева - представляваща неплатена главница , ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на депозиране на заявлението при съда – 10.06.2025 година до окончателното изплащане на сумата , както и съответните платена ДП по заявлението и юрисконсултско възнаграждение..

С Разпореждане № 397 от 17.07.2025 година по ч. гр. Дело № 188 / 2026 година съдът е указал на заявителя , че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок , тъй ката заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК .

Именно и изпълнение на горепосоченото в законоустановения срок настоящия ищец е упражнил правото си да предяви иска .

По делото ответницата се представлява от осоен представител - адвокат Д. Ц. - АК Добрич – адвокат от гр. Тервел който съдът и назначи за такъв след заплатено възнаграждение от страна на ищеца.

С Определение № 202 / 22.10.2025 година съдът назначи особен представител на ответницата, като и със същото съдът разпореди препис от ИМ ведно с доказателствата да се изпратят на особения представител-на основание чл. 131 от ГПК . Книжата са съобщени на особения представител на ответницата на 11.11.2025 година, като от същия по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба - вх. № 43170 от 20.11.2025 година .

С дадения писмен отговор особения представител на ответницата не оспорва иска, като намира същия за основателен .

Съдът даде ход на делото предвид постъпилото становище дадено от ищцовата страна – становище с вх. № 3581 от 19.12. 2025 година.

Ответницата по делото се представлява от назначения и от съда особен представител .Особения представител формира тезата си като е наясно ,че не е имал възможност пряко да получи информация от ответника .

Като прецени събраните по делото доказателства – тези съдържащи се по ч. гр. Дело № 188 / 2025 година по описа на РС Тервел - което дело е приобщено към настоящото , писмените доказателства приложени с исковата молба, като взе предвид доводите на страните , съдът приема от фактическа страна следното :

С дадения писмен отговор - даден от особения представител писмен отговор на исковата молба иска не се оспорва – не са изложениникъкви съображения което да оборват ищцовата претенция.Съдът не може да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба . Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за 3 решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право.Без съмнение това е така , но в случая не следва да се забравя, че особения представител се назначава на лице при съответните изисквания визирани по ГПК,като и по същество особения представител няма правата на самия ответник -да постига споразумение или да признава иска.

С исковата молба е наложена тезата ,че договора за потребителски кредит е сключен по електронен пот по силата и по правилата зададени от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояния / ЗПФУР/ .

Т. нар.“ договор от разстояние“ има легална дефиниция зададена по чл.

6 ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояния / ЗПФУР/

Разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР описва подлежащи на доказване факти и обстоятелства във вр. с сключването на такъв претендиран договор .С проекто доклада съдът е указал на страната да установи факти от които черпи своите права .

От анализа на приетите с исковата молба писмени доказателства и тези съдържащи се по ч. гр. Дело № 188 / 2025 година не може да се приеме за изпълнена със съдържание тезата ,че твърдения за сключен Договор за потребителски кредит № 1180874 от 07.12.2018 година е сключен по електронен път съгласно разпоредбите на ЗПФУР:

По събрания доказателствен материал липсват данни които да доказват валидно предоставяне на преддоговорна информация,както и данни за отправено валидно заявление от ответника за сключванена такъв твърдян договор

- извлечение от електронна система на кредитодателя.Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на такива факти се прилага разпоредбата на чл. 293 от

Търговския закон, а за електронните изявления –Законът за електронния документ и електронния подпис. При липса на доказателства в тази насока надлежно удостоверяваща съответната воля на страните - в частност волята на кредитополучателя, не може да се установи дали едно евентуално заявление за кредит е с автор именно посоченото лице в качеството му на кредитополучател . При непредставяне на такова то няма да се докаже,че посоченото в качеството на кредитополучател е автор на електронна заявка за кредит .С Исковата молба е представен договор за потребитеслски кредит № 1180874 от 07.12.2018 година, който е подписан само за заемател от „Кредисимо“, при което и така представен не е доказателство за сключен между страните договор за заем от разстояние, така както се твърди в исковата молба, тъй като липсва насрещно изявление на заемополучателя, удостоверено с подписа му. В цялост доказателства за сключен между Кредисимо ЕАД от една страна и от друга Х. Р. – именувана за краткост „ кредитополучател“ за сключен договор от разстояние- така като се твърди по ИМ по начин по който страните са отправили насрещни волеизявления -чрез средства за комуникация от разстояние липсват , което налага извода ,че доказателства за наличието на такъв не са събрани в настоящото 4 производство.

В настоящото производство, липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че е направено изявление за приемане, касаещо и общите условия.