Решение № 60 от 01.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200145 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.П.И. против наказателно постановление №15-2400124/29.05.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

С жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Посочва се, че дружеството – жалбоподател стопанисва обект ресторант „***“ и имали нужда от работници. На 07.03.2024г. С.Д. отишъл, за да се запознае с предлаганата работа, с намерение да започне в обекта. Постигнали уговорка Димитров да отиде на следващия ден, за да разбере какво се изисква от него и да прецени дали ще може да се справи със служебните си задължения. На следващия ден Димитров отишъл и изяснил, че получава обезщетение за безработица и се разбрали ако му допадне работата да уведоми компетентните органи и да бъде назначен на трудов договор. Малко по – късно ресторантът бил посетен от служители на „Инспекцията по труда“ и при извършената проверка бил установен в обекта. След извършената проверка Димитров напуснал обекта.

Жалбоподателят счита, че извършеното нарушение е маловажно и административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

1

Иска се НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде намалено наказанието до предвидения в закона минимум.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Излага подробни съображения, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано констатираното от контролните органи на Дирекция „ИТ“ нарушение и че са налице елементите на трудово правоотношение.

Моли НП да бъде потвърдено, като претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 08.03.2024г. е извършена проверка от служители при Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен в обект ресторант „***”, намиращ се в гр. ***, стопанисван от „***“ ЕООД. При извършената проверка е установено лицето С.Е.Д. зад бара на ресторанта, който при поискване данни на фирмата, представил фискален бон, в който като оператор фигурирало името му. В разговор и в писмен вид той декларирал, че работи в заведението от 2 дни като сервитьор, с уговорено от работодателя работно време от 09:00 до 13:00 часа.

Декларирал, че няма сключен трудов договор, нито граждански.

Съставен бил АУАН №15-2400124/05.04.2024г. за нарушаване от дружеството – жалбоподател на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, за това, че от страна на дружеството – работодател в обекта на контрол ресторант „***“ е приет на работа С.Е.Д. като сервитьор с установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „***" ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че е нарушил чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. И. Й. и Б. А. Н., както и писмените доказателства, които бяха кредитирани, като неоспорени от страните.

Свидетелите посочват в показанията си, че при извършената в обекта проверка заварили двама човека да работят, на които предоставили декларации, попълнени от тях. Лицето зад бара декларирало, че работи от 2 дни в обекта с работно време от 9 до 13 часа, с уговорка с работодателя да помага, когато има натовареност при сервиз и обслужване на клиентите.

Изискан бил фискален бон, на който било изписано името му.

Свидетелите дават логични, последователни, вътрешно

2 непротиворечиви показания за техните непосредствените възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, непротиворечиви са - вътрешно и помежду си, взаимно се допълват и са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Поради изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че към датата на извършване на проверката, посоченото в АУАН лице С.Е.Д. е прието на работа в обект ресторант „***“, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност при жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, нещо което не е било сторено в конкретния случай. В случая работникът е предоставил своята работна сила на своя работодател, като този извод следва от установените по делото факти и приложените доказателства, като в декларацията работникът е посочил, че е с работно време, което е напълно достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово. Изпълнителят не е трябвало да престира определен резултат, а е следвало престира своя труд в рамките на определеното от работодателя работно време и място – това се установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса, обсъдена по-горе.

В настоящия случай е безспорно установено, че към датата на проверката – 08.03.2024 г., около 10:38 часа, лицето С.Д. е предоставял работна сила, без да има сключен писмен трудов договор с дружеството жалбоподател. Възникналото между жалбоподателя и Димитров правоотношение е трудово такова, доколкото, видно от попълнената от лицето декларация, са налице определено работно място, длъжност, установено работно време.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ, както и сроковете за издаване на НП.

АУАН и НП съдържат задължителните реквизити съгласно ЗАНН. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславяща неговата незаконосъобразност. По надлежен начин както в АУАН, така и в НП са описани нарушението, всички елементи от състава му, обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването 3 му, посочена е и нарушената законова разпоредба.

Съдът намира, че нарушението и в АУАН и в НП е формулирано пълно, ясно и точно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени и в АУАН и в НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

За извършеното нарушение административнонаказващият орган на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв., при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1500 до 15000 лв.

Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2. С оглед цитираната императивна разпоредба АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с материално правната разпоредба. Специалният състав на чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

В случая отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ е безвиновна и при преценката дали е извършено нарушение наказващият орган не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и достатъчно за ангажиране на административно наказателната отговорност е установяване на поведение, което представлява нарушение на законови задължения.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените факти в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.

Съдът обаче намира, че определената от АНО санкция в размер на 2 000 лева не е съобразена с обществената опасност на нарушението - в случая в НП няма описание на отегчаващите обстоятелства, които да завишат обществената опасност, като например няма данни дружеството да е санкционирано друг път за нарушения на трудовото законодателство. Предвид горното съдът намира, че размерът на наложената санкция следва да бъде намален до минималния, предвиден в закона такъв, а именно – 1500 лева.

С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в частта на размера на наложената имуществена санкция.

Право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че 4 въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - 80, 00 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №15-2400124/29.05.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.П.И.

ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.П.И. ЕГН********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен сумата от 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5