Решение № 548 от 02.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Ямбол, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х.ва И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.ва И. Гражданско дело № 20262330100525 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Г. Г. против „Кредит Тайм“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 13.11.2025 год. поради противоречие със закона - разпоредби на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 13.11.2025 год. между страните бил сключен договор за паричен заем № ******* за сумата от 1000 лв./511, 29 евро , при посочени условия- 38,90 % ГПР, 46,64 % - ГЛП . Освен това била постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция , а при неизпълнение на това задължение – за заплащане на неустойка в размер на 1209 лв./ 618, 15 евро, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, Уговорения ГПР не отговарял на действителния такъв, т.к. при изчислението му не била взета предвид сумата за неустойка. Същата като разход по кредита, пряко свързан с договора следвало да бъде включено в ГПР. Ето защо и разписаният ГПР излизал извън законоустановените рамки по чл.19,ал.4 ЗПК. Същевременно по изложени съображения се твърди, че нищожна е и неустоечната клауза, въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение.В случая не била налице и хипотезата н чл. 26,ал.4 от ЗЗД, т.к. клаузата определяща ГПР не можела да се замени по право от повелителни правни норми.

Претендира се уважаване на претенцията , както и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество не оспорва, че между страните е бил сключен твърдения договор за кредит , както и че заемните средства са предоставени. Оспорва възраженията на ищеца за нищожност на договора за заем, 1 като излага собствени съображения и счита твърденията на ищеца в тази насока за голословни. Твърди, че размерът на уговорената неустойка не следва да бъде включван в ГПР. Посоченото пряко противоречало на разпоредбата на чл. 19,ал.3 ЗПК.

Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи. Същевременно в случая кредитора опростил всички задължения дължими по неустоечната клауза от ищеца.

Оспорва се и твърдението, че действителния ГПР е различен от посочения в договора.

В процесния договор било изпълнено задължението по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Като неоснователни се оспорват и доводите за нищожност на неустоечната клауза.

Претендира се за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

В с.з. ищецът редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 13.11.2025 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Индивидуален договор за паричен заем № *******/13.11.2025 г., съгласно който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата 1000 лв./511, 29 евро при следните условия: лихвен процент – 38.90 %, ГПР – 46.64 %, срок за погасяване – 3 месеца, с падеж 13- то число на съответния месец, размер на погасителната вноска 3 5 5 лв., като общата дължима сума от заемателя е 1065 лв., а с включена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.

15, ал. 2 възлизала на 1449 лева. Съгласно чл. 15 от договора заемателят е длъжен в 7дневен срок от сключването на същия да осигури поръчителство от трето физическо лице, отговарящо на определени условия за възраст, трудова заетост, да е със стабилна кредитна история, да не е потребител на кредитора и да не е поръчител по съществуващ кредит. Според чл. 17, ал. 1 от договора при неизпълнение на горните условия, заемателят дължи на дружеството неустойка, посочена в погасителна план в размер на 1209 лева.

При сключване на договора на кредитополучателя е предоставен СЕФ, както и ОУ на кредитора.

Видно от приложените преводни нареждания, ищецът е внесъл за погасяване на кредита сума от общо 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.26, ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, предявен от легитимна страна и при наличието на правен интерес от страна на ищеца.

Страните не спорят, че на 13.11.2025 год. между тях е бил сключен договор за паричен заем, вкл. относно реалното предаване на сумата. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на наличието на такива.

На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, 2 ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, от съдържанието на процесния договор (чл. 15-17) е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на солидарен длъжник/поръчител, отговарящ на предвидените критерии), множеството специфични критерии, на които следва да отговаря обезпечението (изпълнението на част от които, подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (7 - дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (1209 лв. – надвишаващ дори главницата по кредита), подлежаща на разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума. Видно е от текста на договора , ч е неустойката е предназначена да санкционира кредитополушателя за неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, а не на главното му задължение за връщане на заемната сума, въпреки че кредиторът не търпи вреди от непредставянето на обезпечение.

Поради това съдът счита, че неустойката излиза извън основните й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи и при редовно изпълнение от страна на заемателя на задължението му за връщане на заетата сума, съответно при заплащане на тази неустойка кредиторът получава допълнителна сума, без за него да са настъпили вреди.

Гореизложеното, сочи на извода, че уговорената в договора неустойка има характера на скрито възнаграждение за кредитора , съответно представлява "общ разход по кредита ", поради което тя е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 46.64 3

%, като при включването на посочената неустойка (равняваща се на 1209 лв. при кредит в размер на 1000 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т. ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

С оглед на горното и тъй като , както се посочи не се спори, че неустойката не участва при формиране на ГПР по кредита, съдът намира, че този ГПР е неточно посочен, с оглед на което договорът е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК същият е недействителен.

По разноските :

При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъде н да заплати на ищеца сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро , както и възнаграждение за един адвокат в размер на 204, 52 евро съобразно представения договор за правна защита и съдействие.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение /релевирано още в ОИМ/ съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, вида и цената на предявения иск и обема на положения от процесуалния представител на ищеца труд.

Така мотивиран , ЯРС

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска Х. Г. Г., ЕГН ********** против “Кредит Тайм“ЕООД, ЕИК ***********г. е нищожен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА“Кредит Тайм“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 230, 08 евро– разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4