Решение № 242 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20205330110103 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ц. Г. Н., ЕГН ********** от с. М. против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 131576434, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40 -46 , с която са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация по и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. счл.26, ал.1ЗЗД, чл. 22 от ЗПК за връщане на сумата от 39,69 лв.- главница, представляваща недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** от 21.07.2016 г. и сумата от 255,96 лв. – главница, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № *** от 21.07.2016 г. , ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба -14.08.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът посочва, че на 21.07.2016 г. е сключила с ответника договор за паричен заем, по силата на който е получила в заем сумата от 400 лева. Била уговорена и възнаградителна лихва от 40 %, а годишният процент на разходите бил в размер на 47,19 %. В договора се сочи, че е отразен обща сума за плащане в размер на 444,42 лв.

В чл. 4 от договора ищецът сочи, че е предвидено, ако в тридневен срок от подписването му, не учреди обезпечение на задълженията си измежду банкова гаранция или поръчител, то дължи неустойка в размер на 55,96 лв. В тази връзка се сочи, че общата сума за заплащане, заедно с тази неустойка е предвидено в договора да се заплати на ответника чрез 27 седмични погасителни вноски за периода от 31.07.2016 г. до 29.01.2017 г.

Твърди се, че договорът е недействителен на специалните основания на чл. 22 ЗПК, като не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като договорената 1 възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Твърди се нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договорите не е посочен начин на изчисляване на ГПР и липсва каквато и да била яснота по какъв начин е формирана същият респ. общата дължима сума по него. Цитират се законови норми във връзка с ГПР.

Твърди се, че неустойката е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави, изразяващо се в посочените в исковата молба обстоятелства. На първо място се посочва, че поръчителството или поемането на солидарно задължение по договора за кредит, следва да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определение тридневен срок. Освен това се сочи и прекомерност на неустойката и липсата на правила в договора, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. В тази връзка се сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора са покрити от ГПР (чл. 19, ал.1 и § 1 ДР ЗПК). Сочи се недействителност на клаузата за неустойка и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочва се противоречие на клаузата за неустойка и с чл. 71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем на сочените в исковата молба основания.

Излагат се подробни доводи за разпределението на доказателствената тежест и необходимост да се задължи ищеца да представи договор за заем и съответно да установи, че такъв е сключен. Доколкото по делото е представен препис от договора за заем, то това искане се явява безпредметно.

Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, като се сочи, че ГПР и ГЛП са ясно посочени в договорите. Твърди се, че е спазена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Посочва, че ГПР посочен ясно, като е спазен механизмът за пресмятане на ГПР.

Оспорват се твърденията и за недействителност на клаузата за неустойка, доколкото същата не противоречи на добрите нрави, като преценката за това следва да се направи на база цялата сума, дължима по договора, която не се достига от неустойката. Още повече, че чл. 19, ал. 4 ЗПК не е нарушен.

Относно целите на уговорената неустойка се посочва, че с нея се цели обезпечаване на поемане на риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения договор. В тази връзка се сочи, неустойката се дължи при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение . Оспорва се твърдението, че неустойката противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея не се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР, като ищецът не взема предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, в която е предвидено, че при 2 изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят изплаща при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Прави възражение за липса на предпоставките по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като прави доказателствени искания в тази насока. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на 21.07.2016 г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 400 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 444,42 лв. чрез заплащане на 27 седмични вноски за периода от 31.07.2016 г. до 29.01.2017 г. Видно от приетия договор, уговореният ГЛП е в размер от 40%, а ГПР е в размер на 47,19 %. Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 400 лв., като изрично е заявил това в чл. 3 от договора.

Не се оспорва и, че ищецът е заплатил по договора обща сума в размер от 695,65 лв., като с тази сума е погасена главница в размер на 400 лв., възнаградителна лихва в размер от 39,69 лева и неустойка в размер на 255,96 лв., като в тази връзка е и приетата по делото справка за извършени плащания. Не се спори и, че сумата е платена преди крайния падеж, а именно: на 02.12.2016 г.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. В договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 255,96 лв. на вноски от по 9,48 лв., които се добавят към размера на месечните погасителни вноски.

От приетия по делото погасителен план се установява, че размерът на седмичната погасителна вноска е 16,46 лв., а оскъпяването при непредставяне на обезпечение 25,94 лв. т.е. възнаградителната лихва е в размер на 1,65 лв. на седмица, а неустойката е в размер на 9,48 лв. на седмица.

Между ищеца и Изи Асет Мениджмът ООД са възникнали правоотношения по 3 договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в тази връзка съдът не поддържа становището си изразено в предходно постановените решения и изменя същото, съобразно практиката на СЕС.

Съдът счита, че в настоящия случай размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите 4 компоненти на изчисляването му.