Решение № 449 от 23.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 485/2022
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка И.а
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20180652/03.09.2021 г. на СРС, 40 с - в, по гр. д. № 76522/2018 г. е признато за установено, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. И. Н., ЕГН: **********, срещу Н. Н. М., ЕГН : **********, че Н. И. Н. е собственик въз основа на договор за покупко-продажба от 07.03.2018 г. обективиран в нот. акт № 149, том II, p e г. № 5064, дело № 291/2018 г. на нотариус И.Д., на недвижим имот, представляващ гараж № 1 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „******* /преди № 14а/, на сутеренен етаж, при съседи по нотариален акт: коридор, гараж № 2 и калкан, и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта: няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ ІХ-25, от квартал 269 по плана на гр.
София, местност Лозенец - Кръста, при съседи: ул. „Голо Бърдо", ул. „*******", С. М., И.Б.Т., Г. Н. Ц. и С.С.А., като искът е отхвърлен в осъдителната част - за предаване владението на имота.
Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от Н. И. Н. срещу Н. Н.
М., с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца ключ от ролетната щора, монтирана на входа за сутеренния етаж на сградата на ул. „*******, гр. София, с цел осигуряване на достъп до подземните гаражи и за присъждане на сумата от 1 091, 61 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца загуби, изразяващи се в заплащане на наемна цена за ползването на друг гараж за периода 01.03.2018 г. - 03.12.2018 г.
С решението е прекратено производството по предявения от Н. И. Н., ЕГН:
1
********** срещу Н. Н. М., иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца загуби, изразяващи се в заплащане на наемна цена за ползването на друг гараж, за периода 04.12.2018 г.- 01.03.2019г. и за сумата от 348, 39 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника Н. Н. М., чрез процесуалния му представител, в частта, в която срещу него е уважен иск по чл. 108 ГПК - само в установителната част. В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е доказан фактът, че ответникът е домоуправител на ЕС в сградата на ул.
„*******. Ответникът е избран формално за домоуправител, като няма собственост нито в сградата, нито в подземния гараж. Сочи, че през периода е пребивавал основно в чужбина, в Германия, ходил е на адреса, за да помага на родителите си, поради което няма отношение към собствеността и ползването на гаража от ищеца. Сочи, че в производството е установено, че собствениците на гаражи и на апартаменти в сградата не съвпадат, като има лица, които притежават гаражи, но не и апартаменти в сградата.
Неправилно в решението е прието, че процесният гараж № 1 е обособен като самостоятелен обект. От проектите на НАГ и ДСКА, както и от СТЕ и свидетелските показания е установено, че сградата е изменена след нейното построяване, а отклонението от строителните книжа прави невъзможно ползването му без място за маневриране. Излагат се множество съображения относно одобряването на екзекутивен чертеж на 10.01.1996 г., които съдът не обсъжда, понеже намира, че нямат отношение към спора за собственост, предмет на делото. Следва да се посочи, че обжалването на административните актове във връзка с приемането на строежа на сградата, както и на разрешението за ползване на сградата от 12.01.1996 г., е по административен ред и към момента е стабилизирано, поради което въззивният съд намира множеството доводи в жалбата по този въпрос за неотносими към спора. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция, съгласно списък.
Въззиваемите страни – ищецът Н. И. Н., оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС само в установителната му част, е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и в съответствие с процесуалния и материален закон. Тъй като ответникът е оспорвал правото му на собственост счита, че е налице интерес от водене на иск относно собствеността на процесния гараж, за да се създаде яснота относно действителното правно положение. В настоящият случай съдът правилно е уважил само установителната част от иска за собственост по чл. 108 ЗС, като се е съобразил с указанията, дадени в т. 2 А от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че за да уважи иска съдът е направил задълбочен анализ на доказателствата и е приел, че процесният гараж № 1 представлява самостоятелен обект на собственост, а твърденията на ответника в обратния смисъл за изцяло неоснователни и недоказани. От заключението на СТЕ е установено, че гаражът е обособен, като има стени от 3 страни и врата отпред. Същият може да се ползва по предназначение за паркиране на МПС, въпреки усложненото паркиране. Установено е също, че при влизане и излизане от подземния гараж на сградата не се преМ.ва през гараж № 1. Тъй като при монтиране на вратите на гаражи 2, 3 4 и 5 е допуснато отклонение от предвиденото за това място се затруднява маневрирането в подземните гаражи. Неоснователно е възражението на ответника, че съдът погрешно е възприел приложения по делото екзекутив, който е одобрен без оглед разрешението за ползване 2 на сградата и не е доведен до знанието на собствениците. От СТЕ се установява, че разрешението за ползване на сградата е издадено при наличие на вече одобрен екзекутев за подземния гараж. Вещото лице е било категорично в заключението си, че гараж № 1 съществува реално, отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост съгласно изискванията на ЗКИР, като е обособен с нужният идентификатор. При това основателно СРС е приел, че договорът за покупко продажба, с който се легитимира ищецът е породил действие и искът за собственост е законосъобразно уважен. Моли да се потвърди решението в оспорената част.
Претендират разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо постановено в оспорената част.
То е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата, относими към спора за собственост, пренесен във въззивното производство.
Относно възраженията в жалбата, че той няма отношение към въпроса за собствеността на гаража на ищеца, предмет на спора, тъй като няма собственост на имот в сградата и през периода е пребивавал в чужбина, съдът намира следното:
Въззивният състав приема, че процесуалната легитимация на страните произтича от твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а материалната легитимация зависи от доказателствата представени по делото и установява в производството кой е носител на спорното материално право.
В случая в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот (гараж № 1 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „******* /преди № 14а/) на основание договор за покупко-продажба, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание, като отказва да предостави на ищеца достъп до гаража като оспорва, че процесният гараж е самостоятелен обект на собственост. Тези твърдения определят процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответника иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответника на претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.
108 ЗС. Въпросът за това дали правото на собственост действително принадлежи на ищеца, дали ответникът го нарушава като упражнява фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 533/2020 г. на ВКС, І ГО на ВКС , решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г., ГК, І ГО на ВКС и др.)
В тези решения се приема, че при иска по чл. 108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота. Собственикът е длъжен да 3 търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот.
Настоящият състав приема, че при произнасянето си СРС е съобразил задължителното тълкуване по приложението на чл. 108 ЗС, дадено с т. 2 А от ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. (в този смисъл и решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г., ГК, І ГО на ВКС). Следователно постановяването на установителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС в оспореното решение, съответства напълно на дадените разяснения в цитираната задължителна съдебна практика.
Относно правото на собственост на ищеца на твърдяното в исковата молба основание, като съобрази доказателствата, събрани и обсъдени от СРС, въззивният съд намира следното :
От представения по делото нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 149, т. ІІ, рег. № 5064, дело № 291/07.03.2018 г. се установява, че ищецът Н. И. Н. е придобил чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, описан в нотариалния акт като гараж № 1, с идентификатор № *** находящ се в гр. София, р-н Лозенец, ул. „*******, на сутеренния етаж, с площ от 15, 90 кв. м.
За изясняване на обстоятелствата относно статута на процесния имот пред СРС са приети СТЕ и Комплексна САТЕ.
След запознаване с цялата налична техническа документация по изграждане на сградата и в частност на гаражите и след оглед на място, вещото лице по СТЕ е установило, че достъпът до подземните гаражи се осъществява от улица „*******, през ролетна врата тип „щора“, по бетонова рампа. Срещу рампата се намира гараж № 1, на който също има поставена врата. Вещото лице е посочило, че гараж № 1 е ограден от три страни с монолитни стени - две от тях външни за сградата и една преградна /между гараж 1 и гаражи 2 и 3/. Четвъртата страна на гаража е заградена с гаражна врата, тип щора. Размерите на гаража, измерени на място от вещото лице, са ширина - 2, 23 м. и дълбочина - 5, 22 м. Експертът е констатирал, че гаражи № 2 и 3 конструктивно са изнесени по-напред, а гаражи № 4 и 5 са изнесени още по-напред в сравнение с гаражи № 2 и 3, което не съответства точно на отразеното в екзекутива.
Съобразявайки представения по делото екзекутив, вещото лице е установило, че гараж № 1 не е премахнат от проекта, а единствено е променена ширината му - по първоначалния проект е бил 2, 765 м., а съгласно екзекутива - в дъното гаражът е 2, 30 м. и в предната му част - 2, 27 м. Заключило е, че нанесените в екзекутива размери не се различават съществено от измерените от него, а несъответствията в акт обр. 16 са несъществени. Според експертизата, разрешението за ползване № 20/12.01.1996 г. е издадено при наличие на вече одобрения екзекутив за подземния гараж. В обобщение вещото лице е дало заключение, че гараж № 1 съществува реално и е обособен като самостоятелен обект в сграда съгласно изискванията на ЗКИР като има и нужния идентификатор.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08e93903-c5b4-4717-935c-b03b781cf323