Решение № 1052 от 21.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИ.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110143378 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2051,09 лв., представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по преписка по щета № 44012132230149 за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 27.10.2022 г. на кръстовището между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., който при наличие на знак „Стоп“ отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 139,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г. до 01.08.2023 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. И. И. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 27.10.2022 г. около 10:00 ч. на кръстовище между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ..., водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., реализирал ПТП - при наличие на знак „Стоп“ отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахован при ищеца, и му нанесъл материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.10.2022 г., подписан от двамата водачи. По уведомление за 1 застрахователно събитие при ищеца била заведена щета № 4401213220149/27.10.2022 г., извършен бил оглед, ведно с опис на причинените по автомобила щети, вследствие на което бил съставен опис-заключение. Ищецът посочва, че съобразно общите условия на застрахователя и договора за имуществено застраховане, сключен със застрахования, е определил и изплатил застрахователно обезщетение за причинените по лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., материални щети в размер на 3 990,10 лв. и стойността на предоставената техническа помощ по транспортирането му в размер на 112,08 лв. По тази причина счита, че спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на деликвента в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение.

Ищецът посочва, че е насочил претенцията си към ответника, като го е поканил да заплати регресното вземане в общ размер от 4 117,18 лв., включващ 3 990,10 лв. изплатено застрахователно обезщетение, 15 лв. ликвидационни разноски и 112,08 лв. транспортни разходи. Посочва, че в изпълнение на получената регресна покана ответникът частично уважил претенцията и заплатил на 23.01.2023 г. на ищеца сумата от 2 066,09 лв., като остатъкът от 2 051,09 лв. останал непогасен до настоящия момент. По тази причина счита, че ответникът е изпаднал в забава и му дължи обезщетение в размер на 139,84 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 01.08.2023 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати предявените суми.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Не оспорва настъпването на 27.10.2022 г. на процесното ПТП, както и факта на изплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ и по застраховка „Помощ на пътя“ в общ размер на 4 117,18 лв. Не оспорва, че вследствие на предявената от ищеца регресна претенция е възстановил сумата от 2 066,09 лв., но счита, че същата представлява действителният размер на вредите, ведно с включени ликвидационни разноски и при отчетен 50% принос от страна на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .....

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и извършеното от ищеца по застраховка „Помощ на пътя“ плащане в размер на 112,08 лв. Прави възражение за надзастраховане на застрахования при ищеца лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., с доводи, че сумата в размер на 2 066,09 лв., възстановена от ответника, е съобразена с реалната стойност на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., към датата на настъпване на ПТП с включен 50% принос. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че вината за настъпване на процесното ПТП е и на двамата водачи. Счита, че водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., е нарушил следните разпоредби от ЗДвП – чл. 20, чл. 42 и чл. 43, поради което е виновен в равна степен с водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Посочва, че водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., е извършил изпреварване в завой на забранено за това място, като не е оставил възможност на вече извършващия 2 маневра водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., да го забележи, респ. да прекрати маневрата своевременно. Излага, че възстановената от него сума в размер на 2 066,09 лв. е изцяло съобразена със среднопазарната стойност на вредите към момента на възникването им и с действителната стойност и амортизация на увредения лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... към датата на реализиране на процесното ПТП. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е изпаднал в забава, доколкото счита, че е удовлетворил в цялост регресната му претенция. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2051,09 лв., представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по преписка по щета № 44012132230149 за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 27.10.2022 г. на кръстовище между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 139,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г. до 01.08.2023 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причИ. връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и релевираното от него възражение за съпричиняване.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 26.02.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника .... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...; наличие на 3 действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“, сключен с ищеца ... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ....; изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 4 117,18 лв. от страна на ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил. С протоколно определение от 15.05.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени и обстоятелствата, че е налице действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Помощ на пътя“, сключен с ищеца ... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., както и че в полза на собственика на увредения лек автомобил е изплатена сумата от 112,08 лв., представляваща разходи по транспортирането му.

На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.10.2022 г., подписан от двамата водачи, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на участвалите в процесното произшествие свидетели Г. К. И. – водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, и П. Ц. И. – водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, и е прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й. Д. Й..

От двустранния констативен протокол за ПТП, след анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, и чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ по делото се установява следният механизъм на ПТП: на 27.10.2022 г. около 10:00 ч. на кръстовището между път ... /основен път от гр. .... към автомагистрала „....“/ и път ... /път с посока от с. .../, урегулирано с пътни знаци, водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., застрахован при ответното дружество, се движи по път ..., като достигайки кръстовището с път ..., предприема маневра за завой наляво при наличие на пътен знак „Б2“ – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се по път ... отляво надясно водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахован при ищцовото дружество.

При изследване механизма на процесното ПТП чрез събраните гласни доказателства и приетото заключение на САТЕ съдът намира, че се установи противоправност в поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, изразяваща се в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, която гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, както и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, по аргумент от която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с 4 тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно утвърдената съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП при транспортните престъпления, приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. В конкретния случай, водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, при включването си в главен път не е спрял и не е пропуснал движещия се по главния път с предимство водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, а вместо това е предприел маневра за завой наляво, която е довела до пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила, вследствие от което е настъпило процесното ПТП. С оглед изложеното, съдът намира, че поведението му е в противоречие с предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. Правилната преценка при излизане на път с предимство винаги изисква преминаването с повишено внимание и съобразяване на поведението на другите участници. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно– транспортно произшествие.