Решение № 2214 от 19.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8046/2025
- Вид
- Решение № 2214
- Подписан
- 19.06.2026
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2214 гр. София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110208046 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. А. А., ЕГН: ********** против електронен фиш серия К № 7899678/2023г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр с ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен – издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва нарушението да е било извършено в условията на повторност. Твърди, че не са спазени изискванията при определяне размера на санкцията в тази хипотеза. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не се представлява.
Представено е писмено становище, в което е посочено, че обжалваният фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 524 преминала последваща 1 периодична проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 2-9-23/18.05.2023 г.
На 03.08.2023 г. около 12:09 часа в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“ се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „,,***''“ с ДК ,,***'',,***'', собственост на жалбоподателя К. А. А.. При номер 118 на бул. „Княгиня Мария Луиза“ горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M с фабричен номер 524 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 86 км. /час в населено място, при законоустановено ограничение на скоростта от 50 км/ч. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – К. А. А., ЕГН: **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 7899678, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя К. А. Атансов било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изръшено в условията на повторност. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила – 83 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 33 км/ч. Електронният фиш бил връчен на 04.05.2025г.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, справка за одобрен тип средство за измерване и решение за одобрение типа на уреда, ведно с протокол за проверка № 2-9-23/18.05.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 03.08.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на електронен фиш серия К № 7899678/03.08.2023г., копие на електронен фиш серия К 5223863/17.08.2021г., както и веществените доказателства – три броя фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 2-9-23/18.05.2023 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 524 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км. /час при измерена скорост до100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „,,***''“ с ДК № ,,***'' е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално 2 допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 03.08.2023 г., а именно в гр. София на бул. „Княгиня Мария Луиза“ при номер 118, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – техническото средство е било монтирано в служебен автомобил с рег. № ,,***'', но е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на отдалечаващите се автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че не е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение на автомобилите с пътен знак, а същата е законоустановена за населено място – 50 км/ч.
Посочено е, че номера на първото статично изображение е 28367, а последното е 28423, като видно от представената по делото фотоснимка е с № 28370 и попада в горепосочените рамки. При тези данни съдът намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по делото. Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на К. А. А..
В оспорения електронния фиш е посочено, че установеното нарушение е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К 5223863 на 12.10.2022г.. По делото е приложен цитираният електронен фиш, видно от който с него жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 1 от ЗДвП. Представена е справка, от която се установява, че същият е бил връчен на 27.09.2022г. и не е обжалван, а е изпратен на НАП за събиране.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се установява:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл. 189, ал.
8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ. електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон ЗДвП. Съгласно т. 1. 3 на заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издаване от началникът на група „Административна дейност“ в ОПП при СДВР на обслужваната територия.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от 3
ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.