Определение № 25303 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25303 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506247 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по подадена ЧЖ срещу определение по гр.д.№ 17706/2025г. на СРС, 43 състав, както и по ЧЖ срещу определение за обезсилване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51869/2024г. на СРС, 43 състав. Ответникът по жалбите оспорва същите. Твърди законосъобразност на постановените съдебни актове.

Претендира разноски.

Подадените частни жалби са редовни и допустими като депозирани в срок и от страни с правен интерес от обжалване, а по същество - ОСНОВАТЕЛНИ, поради следното:

Въз основа на подадено от Елит – Пътна сигнализация ЕООД срещу Дикистрой ЕООД заявление по чл.410 от ГПК, в което е посочен електронен адрес на заявителя, е издадена заповед за изпълнение на 09.09.2024г. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, който в указания срок е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите.

С разпореждане от 10.02.2025г. е указано на заявителя да предяви иск относно съществуване на вземането си. Указан е срокът, в който следва да бъде направено това, както и последиците при непредявяване на иск.

Съобщението е изпратено на електронния адрес на заявителя на 12.02.2025г., а на 27.03.2025г. е предявен и иск по чл.422 от ГПК. Доказателства за предявяване на иска са представени по делото на 03.04.2025г.

1

СРС, приемайки, че в рамките на 1-месечния срок не са представени доказателства за предявен иск, е обезсилил издадената заповед за изпълнение с определение от 27.03.2025г., а с определение от 28.04.2025г. е прекратено и производството по иска по чл.422 от ГПК – поради неспазен срок за предявяването му и обезсилена заповед за изпълнение.

Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

Чл.38, ал.3 от ГПК дава възможност връчването на страна да се извършва на посочен от нея електронен адрес. Съгласно Чл. 41а. ал.2 от ГПК в тези случаи, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

По делото указанията по чл.415 от ГПК до заявителя са изпратени на посочения от него електронен адрес на 12.02.2025г. като потвърждение за получаването им липсва. Предвид това и след изтичане на посочения в чл.41а, ал.2 от ГПК 7-дневен срок от изпращането, съобщението е следвало да бъде връчено по общия ред, което в случая не е направено. Доколкото съобщението до заявителя не е надлежно връчено, то едномесечният срок за предявяване на иск не е започнал да тече и към датата на представяне на доказателства за предявен иск – 03.04.2025г., не е изтекъл. Като е приел противното съдът е постановил съдебен акт, подлежащ на отмяна.

Следва да бъде отменено и определението, с което е прекратено производството по предявения установителен иск по чл.422 от ГПК. Мотивите на съда са, че срокът за предявяването му не е спазен, както и, че издадената заповед за изпълнение във връзка с която е предявен, вече е обезсилена.

Предвид приетото по-горе относно нередовното връчване на съобщението с указания до заявителя, то срокът за предявяване на иска е спазен, а отмяната на разпореждането за обезсилване заповедта за изпълнение възстановява и висящността на заповедното производство.

Макар това да е достатъчно за отмяна на прекратителното определение, за пълното на изложението следва да бъде посочено, че същото е постановено е без да са дадени указания за обосноваване на правен интерес от провеждане на установително производство при обезсилена заповед за изпълнение/респ. при неспазен срок по чл.415 от ГПК.

Константна е съдебната практика, че в случаите , при които заповедта за 2 изпълнение е обезсилена с акт на съда при наличие на предвидени в процесуалния закон предпоставки - чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, чл. 415, ал. 2 ГПК и др., правният интерес за ищеца от провеждане на установителния иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК отпада след обезсилване на заповедта за изпълнение и ако актът на съда, с който е постановено обезсилването, е влязъл в сила до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, е допустимо преминаване от установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на обезсилената заповед, посредством способа на чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК /така формираната по реда на чл.

290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 141/06.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013 г., решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на II т. о., решение № 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1332/2013 г. на II т. о. и др. /. Константна е и практиката според която в случаите, в които установителния иск за съществуването на вземането е предявен след изтичането на срока по чл. 415 ГПК, е допустимо преминаването от установителен, към осъдителен иск за присъждане на вземането / така Определение № 60790 от 6.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 60503 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2474/2020 г., II т. о., ТК/. В тези случаи, какъвто е и настоящия, първо следва да се предостави възможност на ищеца да заяви каква защита търси – установителна и/или осъдителна, и да му се осигури възможност да измени претенцията си като премине от установителен към осъдителен иск за присъждане на вземането , което в случая не е направено.

По изложените съображения подадените частни жалби са основателни, което налага отмяна на обжалваните актове.

При този изход на делото, разноски на ответника по жалбите не се дължат.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14559 от 27.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 51869/2024г. на СРС, 43 състав.

ОТМЕНЯ отменя определение № 19151 от 28.04.2025г.

17706/2025г. на СРС, 43 състав. по гр.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4