Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 931 от 03.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4087/2025
Вид
Решение № 931
Подписан
03.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 3,ал.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл.142,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.236,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.326,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 2, т.3 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 2, т.3 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Решение №931/03.12.2025 г. по АНД №4087/2025 г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП, с коeто срещу Г. С. С. ЕГН:**********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.326,ал.1 НК.

В пледоарията си прокурорът аргументира становище, че от събраните в хода на предварителното производство доказателства е изяснена фактическата обстановка и правната квалификация на деянието,в който контекст поддържа тезата си за безспорна доказаност на обвинението. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

Защитникът на обвиняемия адв.Т.С. изразява становище за установеност на фактическата обстановка и пледира, обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба по преценка на съда.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Заявява, че се придържа към заявеното от адвоката си. В своята последна дума обвиняемият С. моли, съдът да го освободи от наказателна отговорност и да му определи наказание „глоба“..

Съдът след цялостна проверка и индивидуален и комплексен анализ на доказателствата и доказателствените източници, следвайки строго очертания от процесуалните норми и принципи в чл.13 и чл.18 НПК и правилата на логиката път, формира следните фактически изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обв. Г. С. С. бил н. /р./. Баща му притежавал къща в с. Р., общ.С., ул. В. № *, а баба му къща в с. Я.П.,общ. Пр., ул. „Л. К.“№ **.

Обв. С. се познавал със св. Л.А.Ц., с когото били приятели.

На **.**.****г. , вечерта, обв. С. и св. Ц. се намирали на гости в дома на техен общ приятел - св.Ал. С., находящ се в с. Я.П., общ. Пр.,ул. „Ст. К.“№ *. Към онзи момент обв. С. използвал мобилен телефон №**********, регистриран на бившата му съпруга св. Ив. Кр.. В дома на св. С., обв. С. изпил неустановен по вид и количество алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Св.

Ц. не бил употребил алкохол.

След 22.30ч. на същата дата обв. С. решил да си тръгва. Тъй като бил в нетрезво състояние, а св. Ц. не бил употребил алкохол, обв. С. го помолил да го закара до дома на баща му в с. Р.. Св. Ц. се съгласил. Тъй като той не бил с автомобил, помолил св. С. да му предостави за ползване собствения си лек автомобил, марка „С.“, модел „Л.“, с per. № * **** **, ** на цвят. Св. С. се съгласил.

Обв. С. и св. Ц. се качили в автомобил и потеглили в посока с. Р.. Автомобилът бил управляван от св. Ц., а обв. С. седял на предна дясна седалка.

След като автомобилът напуснал с. Я.П. обв. С. извадил мобилния си телефон с № **** *** *** и набрал тел. 112. След като се свързал с дежурен диспечер в 22.53ч. той подал сигнал, че е отвлечен от момче, управляващо лек автомобил, марка „*** ***“,представил се с имената Г. И.И. и твърдял, че се намира между Пр. и П.,след което прекъснал разговора. Действията на обв. С. били възприети от св. Ц..Св. Ц. оставил обв. С. в дома му и се върнал в дома на св. С.

Подадения от обв. С. сигнал бил предаден от дежурния диспечер в дежурната част на ОД на МВР гр. Б. и впоследствие бил получен в РУ - Пр. при ОД на МВР гр. Б. и бил получен от дежурния по управление към момента - св. П.Й..

Веднага били разпоредени оперативно- издирвателни мероприятия с оглед проверка и отработване на сигнала. На място били изпратени св. В. С. и Д.П. и К.Л. - служители в сектор „Охранителна полиция“, с месторабота в РУ - Пр. при ОД на МВР гр.Б., които се намирали на КПП на ул. „И.“в гр.Пр..Те веднага отишли на място, извършили обход в района на с. Я.П., ,язовир „Я.П.“,с. Н. П. и с. В., но не установили нито подалото сигнала лице, нито автомобил, с даденото описание.

В хода на разследването било установено, че към инкриминирания момент обв. С. се е 1 намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен,същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът на основание чл.378, ал.2 НПК възприе горната фактическа обстановка на базата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, оценени като обективни резултати от приложените доказателствени способи, проверени и анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност, които съдът преценява на основание на чл. 378, ал. 2 НПК като еднозначни, логически последователни, информационно съгласувани и потвърждаващи изградената в мотивираното постановление фактическа теза, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите П.Т.Й. /л.19 –л.20 от ДП/, В.Т.

С. /л.21-22 от ДП/, Л.А.Ц. /л.23-л.24 и л.51 от ДП/, К.В.Л. /л.25-л.26 от ДП/, Д.Д.П. /л.27-л.28 от ДП/, Ал. В. С. /л.50 от ДП/, обяснения на обвиняемия /Л.120-121 ДП/; св. „И.Ст. Кр. /л.87 от ДП/ От експертизите: Протокол за извършена техническа експертиза –л.30-33; комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза – л.56-л.66 от ДП

От писмените доказателства и доказателствени средства: писмо от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 –Б., с което е предоставена информация,че на дата **.**.**** г. в 23.53 ч. е регистрирано повикване от лице с тел.**********, което се е представило с имена Г. И.И., ведно с приложен 1 бр. СД с 1 бр. запис на разговор; /л.10 и л.11 от ДП/; 1 бр. писмо Дирекция „Национална система 112“ „Районен център 112“-Б. и 1 бр. СД-диск; докладни записки; Справка за съдимост, писмена справка от „Йеттел България“ ЕАД –л.92 от ДП, удостоверяваща,че телефонен номер *** ********* е бил собственост на И.Ст. Кр. и др. писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Т.Й., В.Т. С., К.В.Л. и Д.Д.П., които оценени самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства, пресъздават точно и цялостно фактологията относима към събитието на престъплението от **.**.**** г. Съгласно възприятията на дежурния служител в РУ-Пр. П.Т.Й. на **.**.**** г. около 23.00 ч. била приета информация за получен сигнал на тел.112 от лице представило се с имена Г. И. и съобщило ,че е отвлечено от момче с л.а. „*** ***“.

Всеки от изброените гласни доказателствени източници, оценявани, както индивидуално, така и в съвкупност с останалите доказателства според съда пресъздава достоверно фрагменти от събитието на престъплението и предприетите по указание на дежурния служител в РУ-Пр. св.П.Й. последващи действия по проверка на сигнала от мл.инспекторите К.Л.,В. С. и Д.П.. Съдът съобрази характера на представената чрез визираните гласни доказателствени средства информация, нейният произход /от полицейски служители с длъжностно необременна свидетелска нагласа/, пряко ангажирани с проверка на фактите относно сигнала на тел.112 от **.**.**** г., връзката й със събитието на престъплението, в контекста на която и реципрочно на сериозното съдържание на сигнала са разкрити и установени действителните обстоятелства относно престъплението и неговия автор в лицето на Г. С.. Предвид гореизложеното и с оглед пълнотата и точността на възприятията на полицейските служители П.Т.Й., В.Т. С., К.В.Л. и Д.Д.П., съдът прие,че на тези показания може и следва да се отдаде безрезервна вяра. Техните твърдения заслужават доверие, предвид количественото натрупване на преки доказателствени факти,а именно,че св.В. С. и св.П.Й. лично посетили с.Р. и с.Я.П. и установили действителна фактическа обстановка, опровергаваща версията за отвличане, констатирайки на място,че сигналът на тел.112 бил безмотивно и своеволно предаден от обв.Г. С. без разумно и житейски издържано обяснение или ситуативно оправдание за това извън обсега на изгубения самоконтрол поради прекомерна алкохолна консумация вечерта на 02.03.24г. В случая е налице достатъчна по информационен капацитет логически издържана доказателствена последователност, изводима и от показанията на св.К.Л. и св.Д.Д., които бидейки натоварени с проверка на фалишивия сиганал за престъпление против свободата на личността, провели щателен обход на територията на с.Я.П., района на язовир „Я.П.“, С.“Н. П.“ и с.“В.“, при което не установили релевантна информация към съдържанието на сигнала – лице с имена Г. И.И. и л.а. „*** ***“

Установените в показанията на полицейските служители факти, съставляват хармонично цяло, т.к. намират абсолютна логическа приемственост и са в отношение на взаимодопълване с показанията св.Л.А.Ц.,св.Ал. В. С. – и двамата от социалното обкръжение на обвиняемия на инкриминираната дата 02.03.24г.,както и с обясненията на самия обвиняем. При това положение съдът прие,че разгледаните гласни доказателствени източници в своята съвкупност формират система от факти, 2 свързани помежду си с основния факт, и аргументиращи изводи, които са единствено възможниотносно извършеното престъпление от Глава Х от НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие“ и неговия автор Г. С.. Необходимата изява на съдебна обективност при третирането на предложените с показанията на св.Ал. С. и св. Л. Ц. гледни точки, мотивира преценката за липса на вътрешни противоречия и логически несъответствия в пресъздаването на основните моменти от фактологията на процесното събитие, предшествала самото деяние – а именно събирането на свидетелите на 02.03.24 г. вечерта в дома на св.Ал. С. в с.Я.П., неконтролираната консумация на алкохол от обв. Г. С. и предприетото изпращане на последния до дома му в с.Р. с автомобила „С. Л.“ с рег. ***** от св.Ал. Ц., в хода на което обв.С. непредизвикано,безпричинно и алогично депозирал процесния сигнал за отвличане на тел.113. Предвид еднозначните детайли и описателна детайлност в разказа на св.Ц. и св.С.,съдът акредитира с доверие показанията им. Съдът кредитира с доверие и лаконичните, но искрени самопризнания на обв.С.,дадени в досъдебното производство,с които същият заявява непротивопоставяне на фактите от обвинителната теза и изразява съжаление за извършеното.

Съдът счита за обективно подпомагаща съдебните изводи назначената в хода на досъдебното производство психолого-психиатрична експертиза. СППЕ успешно съдейства за отстраняване на съмненията относно посочените в чл. 144, ал. 2, т.3 и т.4 НПК обстоятелства, чрез формирания категоричен извод,че към дата **.**.**** г. обв.С. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, което обаче не се е отразило върху способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Състоянието на леко към средно алкохолно опиване не е обуславящ нито отключващ фактор, обосноваващ продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.Като особеност на интелектуалнопаметовите възможности на дееца към **.**.**** г. вещите лица посочват,че се констатира наличие на един от трите вида амнезии : токсична амнезия;съзнателно лъжлива представена амнезия или психогенно изтласкан спомен, диференцирайки обаче с категоричност,че пияният не изгубва връзка с действителността, правилно възприема всичко около себе си, действията му са съобразени с околната обстановка и предприети в състояние на вменяемост.

Съдът се доверява изцяло и на изводите на СТЕ,имаща за предмет изследване автентичността и съдържанието на предоставения от „Районен център 112“ Б. СД-диск. Според заключението на вещото лице инкорпорираният в оптичния носител аудиозапис съдържа информация от компютърна аудиосистема на тел 112 за обаждане от аб. №********** на **.**.**** г. в 22.53 ч. от лице от мъжки пол, представило се като Г. И.И.. В СТЕ на хартиен носител са извлечени в тяхната строга последователност елементите на речеви процес и диалога, в рамките на който представилия се за Г. И. съобщава на дежурен оператор,че е отвлечен от момче с л.а. марка „*** ***“.

Съгласно писмена справка от „Йеттел България“ ЕАД –л.92 от ДП титуляр на телефонен номер *** ********* е била И.Ст. Кр., която в разпита си като свидетел посочва,че до **.**.**** г. е имала сключен брак с обв.Г. С., респ. карта с мобилен номер **** ****** е била във фактическото разпореждане на обвиняемия.

При липсата на каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране на доказателствата в досъдебна фаза, и с оглед отсъствието на противоречия в доказателствения материал, при преценката му по реда на чл.378, ал.2 НПК съдът формира горните доказателствени изводи.